Севда Костова: Разлика между версии

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 17: Ред 17:


== Биография ==
== Биография ==
Севдалина Димитрова Костова е родена на [[3 ноември]] 1921 г. в [[Добрич]]. Завършва полукласическия отдел на Смесената гимназия „Цар Борис III“ в Добрич през 1941 г., а през следващата година посещава курс и получава свидетелство от Универсално кулинарно изкуство за профила „Готварство и сладкарство“. Това обяснява последните две книги на Севда Костова, издадени през 2002 г.: „Сладкарска книга“ и „Тестени ястия на фурна“. През 1955 г. съставя сборник със 150 народни песни „Песента остава“. Все по същото време започва да работи върху преводи на приказките на румънския класик [[Йон Крянга]], както и върху поезията на румънския поет [[Михай Еминеску]], от когото превежда 1 250 стиха. Осем от нейните преводи на Еминеску са поместени в сборника от поредицата „Световна класика“ – „Румънски класици“ (1973). През 1965 г. Севда Костова започва оригиналната си писателска работа с [[Философия|философските есета]] „Брехт срещу Шекспир“ и „За еманципацията на жената“. Първото е отпечатано едва през 1990 г. в шест последователни броя на в. „Днес“. Прави дебют и в [[пътепис|пътеписния жанр]], създавайки есеистичния пътепис „Писма за Германия“ (1969).
Родена е на [[3 ноември]] 1921 г. в [[Добрич]]. Завършва полукласическия отдел на Смесената гимназия „Цар Борис III“ в Добрич през 1941 г., а през следващата година посещава курс и получава свидетелство от Универсално кулинарно изкуство за профила „Готварство и сладкарство“. Това обяснява последните две книги на Севда Костова, издадени през 2002 г.: „Сладкарска книга“ и „Тестени ястия на фурна“. През 1955 г. съставя сборник със 150 народни песни „Песента остава“. Все по същото време започва да работи върху преводи на приказките на румънския класик [[Йон Крянга]], както и върху поезията на румънския поет [[Михай Еминеску]], от когото превежда 1 250 стиха. Осем от нейните преводи на Еминеску са поместени в сборника от поредицата „Световна класика“ – „Румънски класици“ (1973). През 1965 г. Севда Костова започва оригиналната си писателска работа с [[Философия|философските есета]] „Брехт срещу Шекспир“ и „За еманципацията на жената“. Първото е отпечатано едва през 1990 г. в шест последователни броя на в. „Днес“. Прави дебют и в [[пътепис|пътеписния жанр]], създавайки есеистичния пътепис „Писма за Германия“ (1969).


В началото на следващото десетилетие Севда Костова се ориентира към нов белетристичен жанр – [[Роман|романа]], черпейки сюжетите си главно от световната митология. Излиза романът ѝ „Без място в света“ (1972), а една година по-късно започва работа върху романа епопея „Пенелопеида“, чийто сюжет е основан върху Омировия епос.
В началото на следващото десетилетие Севда Костова се ориентира към нов белетристичен жанр – [[Роман|романа]], черпейки сюжетите си главно от световната митология. Излиза романът ѝ „Без място в света“ (1972), а една година по-късно започва работа върху романа епопея „Пенелопеида“, чийто сюжет е основан върху Омировия епос.


През 1982 г. създава автобиографичния роман „Спомени от детството ми“, с вариант за заглавие „Земя и корени“, който е и роман за съдбата на [[Добруджа]] в годините на румънската власт, а през 1984 г. написва следващата си книга – романа за „великото преселение на народите“ – „Чеда на Вотан“, две години по-късно започва [[Епистоларен роман|епистоларния роман]] „Отронени листа, отбрулени листа“, който изоставя, за да започне друг, посветен на живота на Иисус – „Благовестие на Мариам“, завършен около 1994 г. През 1999 г. романът „Пенелопеида“ (1993) е номиниран за [[Нобелова награда]]<ref> [https://www.goodreads.com/author/show/6994883._ Биография на Севда Костова в Goodreads]</ref>.
През 1982 г. създава автобиографичния роман „Спомени от детството ми“, с вариант за заглавие „Земя и корени“, който е и роман за съдбата на [[Добруджа]] в годините на румънската власт, а през 1984 г. написва следващата си книга – романа за „великото преселение на народите“ – „Чеда на Вотан“, две години по-късно започва [[Епистоларен роман|епистоларния роман]] „Отронени листа, отбрулени листа“, който изоставя, за да започне друг, посветен на живота на Иисус – „Благовестие на Мариам“, завършен около 1994 г. През 1999 г. заради романа „Пенелопеида“ (1993) е предложена за [[Нобелова награда]]<ref> [https://www.goodreads.com/author/show/6994883._ Биография на Севда Костова в Goodreads]</ref>.


Севда Костова умира на 11 февруари 2002 г. във Варна.<ref>[https://liternet.bg/publish22/s_kostova/index.html Биография на Севда Костова в „Liternet“]</ref>
Севда Костова умира на 11 февруари 2002 г. във Варна.<ref>[https://liternet.bg/publish22/s_kostova/index.html Биография на Севда Костова в „Liternet“]</ref>
Ред 27: Ред 27:
== Награди и отличия ==
== Награди и отличия ==
* Носителка на наградата „[[Блага Димитрова (награда)|Блага Димитрова]]“, с романа си „Благовестието на Мариам“ – 1999
* Носителка на наградата „[[Блага Димитрова (награда)|Блага Димитрова]]“, с романа си „Благовестието на Мариам“ – 1999
* Номинирана за Нобелова Награда – 1999
* Предложена за Нобелова награда – 1999


== Библиография ==
== Библиография ==
Ред 48: Ред 48:
* {{Моята библиотека автор|sevda-kostova|Севда Костова}}
* {{Моята библиотека автор|sevda-kostova|Севда Костова}}


{{Писател-мъниче}}
{{СОРТКАТ:Костова, Севда}}
{{СОРТКАТ:Костова, Севда}}
[[Категория:Български писатели]]
[[Категория:Български писатели]]
[[Категория:Български поети]]
[[Категория:Български поети]]
[[Категория:Български преводачи]]
[[Категория:Български преводачи]]
[[Категория:Родени в Добрич]]
[[Категория:Починали във Варна]]

Версия от 18:07, 26 април 2018

Севдалина Костова
ПсевдонимСевда Костова
Родена3 ноември 1921 г.(1921-11-03)
Починала11 февруари 2002 г. (на 80 г.)
Професияписател, поет, преводач
Националност България
Активен период1965-2002
Жанрпътепис, есе, поезия
Дебютни творби„Брехт срещу Шекспир“ – философско есе

Севдалина Димитрова Костова е българска писателка, поетеса и преводачка.

Биография

Родена е на 3 ноември 1921 г. в Добрич. Завършва полукласическия отдел на Смесената гимназия „Цар Борис III“ в Добрич през 1941 г., а през следващата година посещава курс и получава свидетелство от Универсално кулинарно изкуство за профила „Готварство и сладкарство“. Това обяснява последните две книги на Севда Костова, издадени през 2002 г.: „Сладкарска книга“ и „Тестени ястия на фурна“. През 1955 г. съставя сборник със 150 народни песни „Песента остава“. Все по същото време започва да работи върху преводи на приказките на румънския класик Йон Крянга, както и върху поезията на румънския поет Михай Еминеску, от когото превежда 1 250 стиха. Осем от нейните преводи на Еминеску са поместени в сборника от поредицата „Световна класика“ – „Румънски класици“ (1973). През 1965 г. Севда Костова започва оригиналната си писателска работа с философските есета „Брехт срещу Шекспир“ и „За еманципацията на жената“. Първото е отпечатано едва през 1990 г. в шест последователни броя на в. „Днес“. Прави дебют и в пътеписния жанр, създавайки есеистичния пътепис „Писма за Германия“ (1969).

В началото на следващото десетилетие Севда Костова се ориентира към нов белетристичен жанр – романа, черпейки сюжетите си главно от световната митология. Излиза романът ѝ „Без място в света“ (1972), а една година по-късно започва работа върху романа епопея „Пенелопеида“, чийто сюжет е основан върху Омировия епос.

През 1982 г. създава автобиографичния роман „Спомени от детството ми“, с вариант за заглавие „Земя и корени“, който е и роман за съдбата на Добруджа в годините на румънската власт, а през 1984 г. написва следващата си книга – романа за „великото преселение на народите“ – „Чеда на Вотан“, две години по-късно започва епистоларния роман „Отронени листа, отбрулени листа“, който изоставя, за да започне друг, посветен на живота на Иисус – „Благовестие на Мариам“, завършен около 1994 г. През 1999 г. заради романа „Пенелопеида“ (1993) е предложена за Нобелова награда[1].

Севда Костова умира на 11 февруари 2002 г. във Варна.[2]

Награди и отличия

  • Носителка на наградата „Блага Димитрова“, с романа си „Благовестието на Мариам“ – 1999
  • Предложена за Нобелова награда – 1999

Библиография

Пътеписи
  • „Писма за Германия“ (1969) – пътепис
Романи
  • „Без място в света“ (1972)
  • „Пенелопеида“ (1973)
  • „Спомени от детството ми“ (1982)
  • „Чеда на Вотан“ (1984)
  • „Благовестие на Мариам“ (1994)
  • „Сладкарска книга“ (2002)
  • „Тестени ястия на фурна“ (2002)

Източници

  1. ↑ Биография на Севда Костова в Goodreads
  2. ↑ Биография на Севда Костова в „Liternet“

Външни препратки

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Севда_Костова&oldid=8488962“.