Атака (партия): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Грешки в статичния код: Липсващ затварящ таг
Редакция без резюме
Ред 8: Ред 8:
| основаване = {{Стартова дата и възраст|2005|4|17}}
| основаване = {{Стартова дата и възраст|2005|4|17}}
| щаб = [[София]], ул. „Врабча“ № 1
| щаб = [[София]], ул. „Врабча“ № 1
| идеология = [[Национализъм]]<ref name="Meznik"/> [[Ляв национализъм]]<br>[[Евроскептицизъм]]<br>[[Антиглобализъм]]
| идеология = [[Националболшевизъм]]<ref name="Meznik"/> [[Ляв национализъм]]<br>[[Евроскептицизъм]]<br>[[Антиглобализъм]]
| член_на = [[Обединени патриоти]]
| член_на = [[Обединени патриоти]]
| цветове = бяло, зелено, червено
| цветове = бяло, зелено, червено

Версия от 13:16, 5 май 2018

Вижте пояснителната страница за други значения на Атака.
„Атака“
Митинг на ПП „Атака“ на пл. Александър Невски в София на 3 март 2011 г.
Ръководител(и)Волен Сидеров
Основана17 април 2005 г.;
преди 18 години (2005-04-17)
СедалищеСофия, ул. „Врабча“ № 1
Член наОбединени патриоти
ИдеологияНационалболшевизъм[1] Ляв национализъм
Евроскептицизъм
Антиглобализъм
Полит. позициякрайна десница
Цветовебяло, зелено, червено
Народно събрание
8 / 240
Европейски парламент
0 / 17
Сайтataka.bg
„Атака“ в Общомедия

„Атака“ е политическа партия в България,[2][3] която използва популистки послания, за да спечели симпатии от избирателите.[4] Според някои мнения „Атака“ е крайно дясна партия[1], според други – крайно лява.[5] Заема проруски позиции.[6]

От създаването си през 2005 до есента на 2009 г. партията е подкрепяна от телевизия СКАТ и собственика ѝ Валери Симеонов. Партията заимства името си от политическото обзорно предаване „Атака“, което съществува по това време по телевизия СКАТ с автор и водещ тогава журналиста Волен Сидеров. Партията е парламентарно представена, издава партиен вестник („Атака“) и притежава своя телевизия – „ТВ Алфа“.

Създаване

Партия „Атака“ е създадена на 17 април 2005 г. в София, официално регистрирана в Софийския градски съд през юли 2005 г. На учредителния сбор на партията участват над 500 делегати. За председател на партия „Атака“ е избран Волен Сидеров. Още в първите месеци след създаването си „Атака“ събира голям брой симпатизанти и членове на партията. На парламентарните избори през 2005 г. партия „Атака“ участва като Коалиция Атака заедно с няколко партии и други организации, поради отказа на съда да я регистрира, за да участва самостоятелно на изборите.

Позиции и критики

Партия „Атака“ политически е ориентирана към национализма. Малко след създаването си през април 2005 г. партия „Атака“ представя своята политическа програма с изготвянето на своите т.нар. „20 принципа“ и „Програмна схема“.[7][8]

„Атака“ се определя като антипод на (по мнение на нейните водачи) етническата, турска, антиконституционна и сепаратистка организация Движение за права и свободи (ДПС), въпреки че в същото време според изказване на лидера ѝ осигурява „мълчалива подкрепа“ за коалиционното правителство на БСП и ДПС (2005 – 2009 година).[9]

Там могат да се намерят доста предложения за радикални промени в конституцията на Република България като институционализиране на Българската православна църква и признаване на Православието като официална религия в България.

Друго искане е за връщане на смъртното наказание за тежки криминални престъпления, поради факта на зачестилите жестоки убийства, голяма част от които извършени от т. нар. „цигански бандити и мародери“ в България през последните няколко години.[10]

Иска се също пълен военен неутралитет на страната, неучастие в никакви военни блокове и излизане от НАТО.

Една от точките в програмата на „Атака“ изисква правна формула за понятието „национален предател“, както и строги санкции за хули и поругавания на български национални светини. „Атака“ иска също спиране на незаконните според тях новини на турски език по БНТ (която се издържа от държавния бюджет). Волен Сидеров обяснява това искане с факта, че в Конституцията на България единственият официален език е българският.

Чрез новата си политическа програма, обявена в началото на 2012 г. и наречена „Планът Сидеров“, ПП „Атака“ твърди, че при връщането в български ръце на златодобива и добива на ценни метали изобщо, електроразпределителните предприятия, мобилните телекомуникационни компании и банките, минималната пенсия в страната веднага е възможно да стане 500 лв., а минималната работна заплата е възможно да стане 1 000 лв[11]. Външнополитическата позиция на АТАКА е проруска и антиамериканска и анти-НАТО-вска[12].

Енергетика

Затворени блокове на АЕЦ „Козлодуй“

По отношение на Евроинтеграцията на страната, „Атака“ е за преразглеждане на някои от главите от договора за членството на България в ЕС, като затварянето на АЕЦ Козлодуй, и предоговоряне на неизгодните условия за България. Според лидерите на партията, подписалите договора за влизането на България в Европейския съюз са „национални предатели“ именно поради зле договорените параметри за членство.

Позицията на „Атака“ за затварянето на АЕЦ Козлодуй е, че това е направено не по европейско искане, а за пари от „шепа безотговорни политикани и … национални предатели“. Поименно се сочат Иван Костов, Симеон Сакскобургготски, Сергей Станишев, Румен Овчаров, Меглена Кунева, комисарят Ферхойген.[13]

Чрез свое запитване, ПП „Атака“ отправя на 2 пъти питане до Европейската комисия, има ли тя решение за затваряне на АЕЦ. Отговорът е: няма такова решение.

Посланията на „Атака“ породиха смут в медийното пространство, като нейното място в политическия спектър беше определяно от крайно ляво до крайно дясно.

АЕЦ „Белене“

През 2012 „Атака“, също както и БСП иска референдум за строеж на АЕЦ „Белене“[14] (такъв референдум е проведен по-късно 27 януари 2013). Така това са двете парламентарно представени партии, които поддържат проекта при неодобрение от страна на ГЕРБ, ДСБ и ДПС.[15]

Парламентарна дейност

В 40-то Народно събрание към 15 май 2007 г. парламентарната група на „Атака“ е внесла над 25 законопроекта, проекторешения, декларации и др., от които нито един не е приет. През този период „Атака“ често е определяна като крайната опозиция в парламента, която рязко се противопоставя на управляващата коалиция БСП-НДСВ-ДПС.

През месец март 2006 г. ПГ на „Атака“ внася в парламента за обсъждане широко дискутирания „Законопроект за национализация“ на най-големите приватизирани предприятия в България след месец май 1992 г., като електроразпределителните дружества, киноцентъра „Бояна“, БТК и др. Мотивът на „Атака“ е, че тези предприятия са били приватизирани на твърде занижени цени и чрез непрозрачни сделки, като така по думите на Сидеров се ощетява българската държава. Идеята на „Атака“ включва връщането на най-големите ни предприятия в ръцете на държавата, и повторното разпродаване на някои от тях на действителните им цени. Това поражда доста отрицателни реакции в парламента и медийното пространство, като някои анализатори квалифицираха самия законопроект като „връщане към комунизма“. В крайна сметка с мнозинството на всички парламентарни групи (без „Атака“) Народното събрание отхвърля законопроекта.

След множество скандали парламентарната група на „Атака“ към юни 2006 г. се състои само от 13 депутата.

През 2006 г. става ясно, че според Сметната палата част от субсидиите, които е ползвала партия „Атака“ през 2005 г., са преведени неправомерно от министъра на финансите, в нарушение на собствената му наредба. По закон, получател е коалиция „Атака“ – тя е участвала на изборите, а след като Петър Манолов от Българска национална патриотична партия я напуска, известно време формално тази коалиция не е имала народни представители. Уточнява се, че след регистрацията си, партията е можела да получи субсидии, но е трябвало да ги поиска по установен ред и не е правомерно парите за коалицията да се привеждат на партията. Впоследствие, след покана от финансовия министър, на 30 август 2006 г. Сидеров връща средствата в размер на 95 326 лв., които са му преведени над тези, които според направените след това разчети на Сметната палата са се полагали на партия „Атака“.[16]

Осигуряване на кворум и обвинения от страна на ГЕРБ за мълчалива подкрепа за БСП

Веднага след изборите на 12 май 2013 г. Волен Сидеров декларира ясно, че няма да подкрепи нито правителство на ГЕРБ, нито правителство на БСП и ДПС, а „Атака“ ще бъде наблюдател и коректив, като ще гласува само тези решения на бъдещото правителство, които са в интерес на България и на нейните граждани.[17][18][19][20]

При гласуването на предложение за правителство на БСП в партньорство с ДПС на 29 май 2013 г., въпреки индикациите от предходната седмица, че няма да участват в гласуването в НС, което при неучастие и на ГЕРБ не би дало необходимият кворум за съставяне на правителство, „Атака“ не се регистрират и така заседанието, на което правителство с министър-председател Орешарски е възможно да бъде гласувано, започва.[21]

Освен че осигурява кворум при гласуването за правителство на БСП, „Атака“ не гласува с „не“, въпреки че гласовете на десните в парламента са с 1 повече. Правителството на Орешарски е прието от парламента. Волен Сидеров заявява, че осигурява мълчалива подкрепа на правителството на БСП, която по-късно може да оттегли.[9]

„Атака“ в Европейския парламент

Партия „Атака“ е първоначално представена в Европейския парламент от Димитър Стоянов, който е депутат в ЕП; Димитър Стоянов е внук на известния български писател Радой Ралин и син на съпругата на Сидеров Капка Георгиева. По-късно той става независим член в ЕП.[22] Там той на няколко пъти влезе в словесни пререкания с холандската евродепутатка Елс де Хрун, която по думите на Стоянов изопачава идеите и действията на „Атака“ и представя исканията за равни права и задължения като расизъм. Въпреки всичко, Де Хрун отново обвини „Атака“ в подбуждане на „омраза към малцинствата в България“ и подкрепа на националсоциализма.

В електронно писмо до всички евродепутати Димитър Стоянов нападна Ливия Ярока като намекна, че 32-годишната депутатка е твърде възрастна, за да членува в младежки организации. Българинът също писа, че докато пълничката Ярока присъства на церемонии и награждавания, в България много по-хубави от нея цигански момичета се продават като стока, а европейските среди мълчат по въпроса. Тази критика бе определена от Де Хрун като расистка, а „Атака“ – като ксенофобска, отричаща Холокоста, антиеврейска, антитурска и антициганска.[23]

Участия в избори

Участие на „Атака“ на изборите в България
година избори гласове % резултат
2005 Народно събрание 296 848 8,14
21 / 240
2006 Президент – първи тур 597 175 21,486 Волен Сидеров отива на балотаж
Президент – втори тур 649 387 24,052 Волен Сидеров губи от Георги Първанов
2007 Европейски парламент 275 237 14,2
3 / 18
2009 Европейски парламент 308 052 11,96
2 / 17
2009 Народно събрание 395 656 9,36
21 / 240
2011 Президент 122 466 3,64 Четвърто място на първия тур
2013 Народно събрание 258 481 7,4
23 / 240
2014 Европейски парламент 66 210 2,957
0 / 17
[24]
2014 Народно събрание 148 262 4,5
11 / 240
2016 Президент 573 016 14,97 Трето място на първия тур
2017* Народно събрание 318 513 9,07
8 / 240

Парламентарни избори 2005

На парламентарни избори 2005 коалицията печели 296 848 гласа, или 8,93% от всички гласове и 21 места в парламента.[25]

Президентски избори през 2006 година

Сидеров се регистрира за кандидат-президент на България за изборите на 22 октомври 2006 г. с кандидат-вицепрезидент Павел Шопов. На първия тур се класира втори в надпреварата с 21,5% (597 175 гласа). Гласовете спрямо парламентарните избори са нараснали над 2 пъти. На втори тур Сидеров губи с 24,05% (649 387 гласа)[26] от кандидатиралия се за втори мандат президент Георги Първанов, подкрепян от управляващата коалиция на левицата, ДПС и НДСВ.

Избори за Европейски парламент през 2007 година

Гласуване по райони

„Атака“ излиза със самостоятелна листа на изборите за български представители в Европейския парламент, на 20 май 2007 г. При избирателна активност от 24,5 на сто (по данни на Галъп), „Атака“ събира 14.20% от гласовете.[27] Това я нарежда на четвърто място след БСП, ГЕРБ и ДПС. В ЕП влизат трима евродепутати от „Атака“. На първо място е депутатът от 40-то Народно събрание и дотогавашен евронаблюдател (от 1 януари 2007) Димитър Стоянов. На второ място е бизнесменът Слави Бинев, а на трето – Десислав Чуколов.

Местни избори през 2007 година

Избори за Европейски парламент през 2009 година

На вторите за България избори за български представители в Европейския парламент при избирателна активност от 37,5% „Атака“ получава 11,96%, което и осигурява 2 места сред 17-те евродепутати на страната в лицето на Димитър Стоянов и Слави Бинев.[28] Партията печели изборите в Бургаска област.[29]

Парламентарни избори през 2009 година

Резултати от парламентарните избори в България на 5 юли 2009 година[30]
№ Кандидатска листа Гласове
(за пропорционални мандати) 		Дял от гласовете
(за пропорционални мандати) 		Пропорционални
мандати 		Мажоритарни
мандати 		Общо
мандати
брой +/- % +/- брой +/-
1 Ред, законност и справедливост 174 582 — 4,13 — 10 0 10 —
2 ЛИДЕР 137 795 — 3,26 — 0 0 0 —
3 ГЕРБ 1 678 641 — 39,72 — 91 26 117 —
4 Движение за права и свободи 610 521 +143 121 14,45 +1,64 32 5 37 +3
5 Атака 395 733 +98 885 9,36 +1,22 21 0 21 0
6 Коалиция за България 748 147 -381049 17,70 -13,25 40 0 40 -42
7 Съюз на патриотичните сили „Защита“ 6 368 — 0,15 — 0 0 0 —
8 НДСВ 127 470 -597 844 3,02 -16,86 0 0 0 -53
9 Коалиция БЗНС[31] — — — — — — — —
10 Българска лява коалиция 8 762 — 0,21 — 0 0 0 —
11 Партия на либералната алтернатива и мира 2 828 — 0,07 — 0 — 0 —
12 Зелените 21 841 — 0,52 — 0 0 0 —
13 Политическо движение „Социалдемократи“ 5 004 — 0,12 — 0 — 0 —
14 ВМРО-БНД[32] — — — — — — — —
15 Другата България 3 455 — 0,08 — 0 — 0 —
16 Обединение на българските патриоти 2 175 — 0,05 — 0 0 0 —
17 Национално движение за спасение на Отечеството 1 874 — 0,04 — 0 0 0 —
18 Български национален съюз - НД 3 813 — 0,09 — 0 0 0 —
19 Синята коалиция 285 662 — 6,76 — 15 0 15 —
20 За Родината ДГИ-НЛ 11 524 — 0,27 — 0 — 0 —
21 Валентин Милтенов — — — — — 0 0 —
ОБЩО: 4 226 195 — 100,00 — 209 31 240 —
  
 получава мандати
0 не получава мандати
— не участва
+/- разлика спрямо предходните парламентарни избори

В началото на 2009 г. парламентарната и група намалява до 11 депутати, но излиза на изборите с рейтинг от 7 – 11% според социологическите проучвания, представяйки програма за управление с акценти върху социалната справедливост и националната независимост под надслов „Подкрепи „Атака“, спаси България!“.[33] Листите на партията привличат близо 100 000 гласа повече, отколкото през 2005, но „Атака“ отново получава 21 мандата в 41-то Народно събрание, след като 31 депутатски места от общо 240 се разпределят по мажоритарна система. Като мажоритарен кандидат от Бургас 2 председателят на партията Волен Сидеров остава на второ място с 22,16% от гласовете.[34]

Местни избори през 2011 година

Президентски избори през 2011 година

Парламентарни избори през 2013 година

Избори за Европейски парламент през 2014 година

Парламентарни избори през 2014 година

Президентски избори през 2016 година

На 28 юли 2016 г. инициативен комитет на патриотични организации издига Красимир Каракачанов от ВМРО-БНД за кандидат за президент, а за негов вицепрезидент е предложен Явор Нотев от „Атака“.[35][36][37] Двойката получава подкрепата на Патриотичния фронт и „Атака“.[38][39] На 30 септември 2016 г. те се регистрират в ЦИК като „Обединени патриоти – НФСБ, Атака и ВМРО“.[40] Получават 14.97% на изборите или подкрепата на 573 016 български граждани, което им отрежда трето място.[41] На балотажа патриотите не дават подкрепата си нито за Румен Радев, нито за Цецка Цачева.[42]

Парламентарни избори през 2017 година

Ръководство

Върховният ръководен орган на Политическа партия „Атака“ е Централния сбор:

Скандали

Заради начина на представяне по медиите на поведението на партията и нейния лидер Волен Сидеров, партията губи подкрепа в Народното събрание, нейни бивши привърженици и гласоподаватели са разочаровани. Минувачи разпитват Сидеров в центъра на столицата по време на протестите срещу кабинета Орешарски [43], стига се и до сблъсъци на 17 юни 2013 г.[44] Смята се, че Волен Сидеров прибягва до наемни слушатели на речите му пред централата на партията[45].

Вижте също

Източници

  1. ↑ а б Meznik, Michael et al. Against all Expectations: Right-Wing Extremism in Romania and Bulgaria // Backes, Uwe et al. The Extreme Right in Europe: Current Trends and Perspectives. Vandenhoeck & Ruprecht, 2011. ISBN 9783525369227. p. 205 – 207. (на английски)
  2. ↑ Любомир Владимиров: „Атака“ със сигурност ще е в следващото НС // Сайт на партия „Атака“, 28.01.2013 г. Посетен на 07.04.2013. (на български)
  3. ↑ Австрийска крайно дясна партия смята „Атака“ за още по-крайна // Mediapool.bg, 22.10.2010. Посетен на 07.04.2013. (на български)
  4. ↑ Pencheva, Mariya. The electoral strategies of the populist parties in Bulgaria // Посетен на 28.10.2011. (на английски)
  5. ↑ Матеев, Йордан. Кой е ляв и кой десен в България?, Капитал, 14 май 2007
  6. ↑ Волене, с теб сме! // http://www.ataka.bg. http://www.ataka.bg,+2014.
  7. ↑ 20 точки на партия „Атака“ // Сайт на партия „Атака“. Посетен на 07.04.2013. (на български)
  8. ↑ Програмна схема // Сайт на партия „Атака“. Посетен на 7 април 2013.
  9. ↑ а б ((en)) Новото българско правителство може да се затрудни да управлява, Ройтерс, 29 май 2013
  10. ↑ „Атака“: Връщане на смъртното наказание и незабавно разрушаване на гетата // Медиапуул, 26 септември 2011. Посетен на 27 септември 2011.
  11. ↑ http://www.vestnikataka.bg/2012/11/атака-предлага-на-герб-бюджет-за-500-лв-пе/
  12. ↑ http://www.vestnikataka.bg/2014/11/волен-сидеров-пред-„русия-днес-атак/
  13. ↑ Димитър Карамфилов: Лобисти затвориха III и IV блок на АЕЦ // в. „Атака“, 29 януари 2007. Посетен на 7 април 2013.
  14. ↑ „Атака“ иска референдум и за АЕЦ „Белене“, и за членството в НАТО, в. Дневник, 15 октомври 2012
  15. ↑ Парламент на 21 май, „Атака“ дава рамо на социалистите, Дарик – финанси, 17 май 2013
  16. ↑ Сметната палата: „Атака“ няма право на субсидии // Actualno.com, 09.11.2006. Посетен на 07.04.2013. (на български)
  17. ↑ Сидеров: „Атака“ няма да се коалира с ГЕРБ, БНТ, 13 май 2013
  18. ↑ Волен Сидеров: „Атака“ няма да влиза в коалиции, в. „Атака“, 18 май 2013
  19. ↑ „Атака“ няма да подкрепи правителство, но и „няма да позволи нови избори“, Медиапул, 21 май 2013
  20. ↑ Волен СИДЕРОВ: Нито Борисов, нито Орешарски, подкрепяме само интереса на народа!, в. „Атака“, 28 май 2013
  21. ↑ Лидерът на „Атака“ Волен Сидеров осигури кворум за гласуване на проектокабинета „Орешарски“, в. Дневник, 29 май 2013
  22. ↑ Димитър Стоянов независим член на Европейския парламент // Личен сайт на Димитър Стоянов. Посетен на 07.04.2013. (на български)
  23. ↑ European Parliament Goes Bananas over Bad Joke // The Brussels Journal, 28.09.2006. Посетен на 07.04.2013. (на английски)
  24. ↑ Официална страница на ЦИК за изборите за Европейски парламент на 25 май 2014 // Посетен на 02.06.2014.
  25. ↑ Партии и коалиции преминали 4% // ЦИК. Посетен на 07.04.2013. (на български)
  26. ↑ Окончателни резултати за Страната // ЦИК. Посетен на 07.04.2013. (на български)
  27. ↑ Окончателни резултати от изборите за членове на Европейския парламент от Република България, 2007 // ЦИК. Посетен на 07.04.2013. (на български)
  28. ↑ Окончателни резултати от изборите за членове на Европейския парламент от Република България, 2009 // ЦИК. Посетен на 07.04.2013. (на български)
  29. ↑ Окончателни резултати от избирателен район Бургас // ЦИК. Посетен на 07.04.2013. (на български)
  30. ↑ Избори през 2009 г., сайт на НС
  31. ↑ Регистрацията е анулирана с решение на ЦИК № НС-160, ЦИК, 15 юни 2009
  32. ↑ Регистрацията е анулирана с решение на ЦИК № НС-159, ЦИК, 15 юни 2009
  33. ↑ Програма на партия „Атака“ за парламентарни избори 2009 // Сайт на партия „Атака“, 22.12.2008. Посетен на 07.04.2013. (на български)
  34. ↑ Избрани за народни представители от избирателен район Бургас // ЦИК. Посетен на 07.04.2013. (на български)
  35. ↑ Инициативен комитет иска Красимир Каракачанов за президент // dnevnik.bg, 28 юли 2016. Посетен на 8 август 2016. (на български)
  36. ↑ Патриоти издигат Красимир Каракачанов за президент, Явор Нотев за вице // 24chasa.bg, 28 юли 2016. Посетен на 8 август 2016. (на български)
  37. ↑ Общественици призовават за обединение на патриотичните сили // vmro.bg, 28 юли 2016. Посетен на 8 август 2016. (на български)
  38. ↑ ВМРО, НФСБ и „Атака“ застават зад Каракачанов и Нотев // segabg.com, 29 юли 2016. Посетен на 8 август 2016. (на български)
  39. ↑ Валери Симеонов: НФСБ подкрепи кандидатурата на Красимир Каракачанов и Явор Нотев за кандитатпрезидентска двока, издигната от Инициативния комитет // focus-news.net, 29 юли 2016. Посетен на 8 август 2016. (на български)
  40. ↑ Коалиция ""Обединени патриоти" се регистрира в ЦИК за участие в президентските избори // desant.net, 30 септември 2016. Посетен на 18 октомври 2016. (на български)
  41. ↑ ЦИК. Резултати за президент и вицепрезидент на републиката // cik.bg, 8 ноември 2016. Посетен на 12 ноември 2016. (на български)
  42. ↑ Патриотите не подкрепят никого на балотажа // clubz.bg, 9 ноември 2016. Посетен на 27 януари 2017. (на български)
  43. ↑ http://agroplovdiv.bg/6419/младежи-сгащили-сидеров-през-нощта-и-г/
  44. ↑ http://globusnews.net/2013/78332
  45. ↑ Има ли платени агитки – разследване на БНТ, БНТ, 20 юни 2013

Външни препратки

Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Атака (партия).
     Портал „Политика“         Портал „Политика“          Портал „България“         Портал „България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Атака_(партия)&oldid=8497861“.