Мила Гойсалич: Разлика между версии
м Bot: Automated text replacement (-Външни връзки +Външни препратки) |
Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
[[Файл:Mile_Gojsalića;_Statue_by_Ivan_Meštrović,_at_Omiš,_2011-12-16_(2).jpg|мини|200п|ляво|Статуята на Мила Гойсалич]] |
[[Файл:Mile_Gojsalića;_Statue_by_Ivan_Meštrović,_at_Omiš,_2011-12-16_(2).jpg|мини|200п|ляво|Статуята на Мила Гойсалич]] |
||
'''Мила Гойсалич''' |
'''Мила Гойсалич''' ({{lang-hr|Mila Gojsalić}}) е [[Хървати|хърватска]] народна героиня, загинала през [[1530]] г.<ref>[http://enciklopedija.hr/Natuknica.aspx?ID=22514 Gojsalić, Mila, Hrvatska enciklopedija]</ref> |
||
Според историята произхожда от село Koстaниe в [[Загора (Хърватия)|Загора |
Според историята произхожда от село Koстaниe в [[Загора (Хърватия)|Загора]] близо до [[Омиш]] и е далечна потомка на хърватския крал [[Гоислав I]]<ref name="dugirat">{{Шаблон:Цитат уеб|last=Prosperov Novak|first=Slobodan|title=MILA GOJSALIĆ: Zašto je prešućena poljička Jeanne d'Arc|url=http://www.dugirat.com/index.php?option=com_content&view=article&id=5028&catid=106:arhiva&Itemid=475|date=29 September 2007|accessdate=21 December 2010}}</ref>. |
||
Живяла по време на [[Османски войни в Европа| |
Живяла по време на [[Османски войни в Европа|османските войни]] в Хърватия. През 1530 г. османска войска начело с Ахмед паша с 10 000 души предприема поход, за да завладее [[Полоцко княжество|Полоцкото княжество]]. Лагеруват на място, наречено Подграц. Мила и други местни жени са принудени да загубят девствеността си от Ахмед паша. Тя прониква в турския лагер и взривява запасите от боеприпаси, убивайки Ахмед паша и много офицери и войници. Този акт е напълно изненадващ и обезсърчава останалите турски войници, които след това са отблъснати от жителите на Полица. |
||
[[Иван Мещрович]] извайва бронзова статуя на Мила |
[[Иван Мещрович]] извайва бронзова статуя на Мила, която днес се извисява над град [[Омиш]] (над устието на р. [[Цетина]]), а [[Яков Готовац]] създава опера в нейна чест. |
||
В родното й място всяко лято се провеждат т.нар. ''Дни на Мила Гойсалич''. Нейната къща в селото е запазена и е напълно обновена. |
|||
[[Файл:Mile_Gojsalića;_Statue_by_Ivan_Meštrović,_at_Omiš,_2011-12-16_(1).jpg|мини|200п|Общ изглед на района]] |
[[Файл:Mile_Gojsalića;_Statue_by_Ivan_Meštrović,_at_Omiš,_2011-12-16_(1).jpg|мини|200п|Общ изглед на района]] |
||
Версия от 09:03, 14 май 2018
Мила Гойсалич (Шаблон:Lang-hr) е хърватска народна героиня, загинала през 1530 г.[1]
Според историята произхожда от село Koстaниe в Загора близо до Омиш и е далечна потомка на хърватския крал Гоислав I[2].
Живяла по време на османските войни в Хърватия. През 1530 г. османска войска начело с Ахмед паша с 10 000 души предприема поход, за да завладее Полоцкото княжество. Лагеруват на място, наречено Подграц. Мила и други местни жени са принудени да загубят девствеността си от Ахмед паша. Тя прониква в турския лагер и взривява запасите от боеприпаси, убивайки Ахмед паша и много офицери и войници. Този акт е напълно изненадващ и обезсърчава останалите турски войници, които след това са отблъснати от жителите на Полица.
Иван Мещрович извайва бронзова статуя на Мила, която днес се извисява над град Омиш (над устието на р. Цетина), а Яков Готовац създава опера в нейна чест.
В родното й място всяко лято се провеждат т.нар. Дни на Мила Гойсалич. Нейната къща в селото е запазена и е напълно обновена.
Външни препратки
Източници
- ↑ Gojsalić, Mila, Hrvatska enciklopedija
- ↑ Prosperov Novak, Slobodan. MILA GOJSALIĆ: Zašto je prešućena poljička Jeanne d'Arc // 29 September 2007. Посетен на 21 December 2010.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Mila Gojsalić в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |