Квинтесенция (ефир): Разлика между версии
Редакция без резюме |
Ted Masters (беседа | приноси) м Премахнати редакции на 46.10.240.126 (б.), към версия на StanProg Етикет: Отмяна |
||
Ред 5: | Ред 5: | ||
Терминът се използва в [[антична философия|античната]] и [[средновековна философия|средновековната]] [[натурфилософия]], [[физика]] и [[алхимия]]. Синонимна дума е терминът ''„петата стихия“'', ''„петото тяло“'', ''„петото най-просто тяло“''), ''„петата същност“'', ''„квинтесенция“''. |
Терминът се използва в [[антична философия|античната]] и [[средновековна философия|средновековната]] [[натурфилософия]], [[физика]] и [[алхимия]]. Синонимна дума е терминът ''„петата стихия“'', ''„петото тяло“'', ''„петото най-просто тяло“''), ''„петата същност“'', ''„квинтесенция“''. |
||
Поначало терминът „ефир“, се използва в античната |
Поначало терминът „ефир“, се използва в античната гръцка [[митология]] със значение „най-високият, най-тънък, прозрачен слой на въздуха, дишан от [[бог]]овете“. |
||
[[митология]] със значение „най-високият, най-тънък, прозрачен слой на въздуха, дишан от [[бог]]овете“. |
|||
[[Емпедокъл]] създава учение за четирите [[стихия|стихийни]] елемента – [[вода]], [[земя]], [[огън]] и [[въздух]]. [[Аристотел]] добавя „най-тънката“ пета стихия – ефир, противопоставен на останалите четири. |
[[Емпедокъл]] създава учение за четирите [[стихия|стихийни]] елемента – [[вода]], [[земя]], [[огън]] и [[въздух]]. [[Аристотел]] добавя „най-тънката“ пета стихия – ефир, противопоставен на останалите четири. |
Версия от 14:14, 14 май 2018
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Квинтесенция (ефир) е най-високият слой на въздуха; най-тънката пета стихия в алхимията (петият елемент).
Терминът се използва в античната и средновековната натурфилософия, физика и алхимия. Синонимна дума е терминът „петата стихия“, „петото тяло“, „петото най-просто тяло“), „петата същност“, „квинтесенция“.
Поначало терминът „ефир“, се използва в античната гръцка митология със значение „най-високият, най-тънък, прозрачен слой на въздуха, дишан от боговете“.
Емпедокъл създава учение за четирите стихийни елемента – вода, земя, огън и въздух. Аристотел добавя „най-тънката“ пета стихия – ефир, противопоставен на останалите четири.
Четирите стихии, които съставят подлунния свят, извършват движение по хоризонтала и вертикала и могат да се преобразуват една в друга. Небесните тела, които се намират в космоса на нивото на Луната и над (надлунния свят), се състоят от „ефир (квинтесенция)“, който е вечен и не се „превръща“ в други стихии.
Квинтесенцията като отделен термин
Терминът „квинтесенция“ по-късно придобива и самостоятелно значение. Според Парацелз квинтесенцията е най-тънката субстанция въобще. Екстракт от всички елементи.