Емилио Салгари: Разлика между версии

Емилио Салгари
Emilio Salgari
	Емилио Салгари Emilio Salgari
Роден	21 август 1862 г. Верона, Кралство Ломбардия-Венеция
Починал	25 април 1911 г. (48 г.) Торино, Италия
Професия	писател, журналист
Националност	Италия
Активен период	1883 – 1911
Жанр	приключенски роман, исторически роман, уестърн
Дебютни творби	„Папуаси“ (1883, разказ)
Известни творби	„Черният корсар“ (1898); „Тигрите от Момпрацем“ (1900)
Съпруга	Ида Перуци
Деца	4
Уебсайт	Страница в IMDb
	Емилио Салгари в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 09:21, 16 май 2018

Емилио Салгари (Шаблон:Lang-it) е италиански писател на исторически и приключенски романи. Въпреки, че е автор на художествена приключенска литература, Салгари е един от малкото писатели на такава тематика, чийто произведения са цензурирани от Главлит.

Причината за тоталитарната цензура на Салгари се основава на това, че през 1908 г. е осъществен филмов сценарий на романа му „Картаген в пламъци“, на който епичен едноименен тричасов филм сценарист е Габриеле д'Анунцио.

Биография

Роден е във Верона, където завършва морско училище, мечтаейки да стане капитан далечно плаване, но в крайна сметка не издържа изпитите за това. Още в училището пише първия си разказ „Папуаси“ (1883), и пише на издателя, че той вече има „няколко истории в духа на Жул Верн, Гюстав Емар и Джеймс Фенимор Купър“. След 1887 г. окончателно решава да се посвети на литературата. Автор е на повече от двеста романи и разкази.

Най-голяма е популярността му в Италия, Испания и Португалия. Грация Деледа твърди, че едно от постоянните му определения в литературните среди е „италианският Жул Верн“; в англоезичните страни популярността му е по-малка. Въпреки шумния успех и огромните тиражи, през целия си живот Салгари изпитва финансови затруднения.

Салгари сключва брак с Ида Перуци – по прякор „Аида“ – с която е щастлив години наред и има четири деца.^[1] Животът му е помрачен от няколко трагедии. През 1887 г. умира майка му, а през 1889 г. се самоубива баща му.^[1] След 1903 г. Ида се разболява хронично и сметките за лечение се оказват непосилни за Салгари.

Притиснат от дългове и под бремето на семейни неуредици, поставя сам край на живота си на 25 април 1911 г. в Торино, извършвайки сепуку – в маниера на японските самураи.

През 1933 г. се самоубива и един от синовете на Емилио и Ида.^[1]

Библиография

Цикъл романи „Малайски пирати“

I misteri della jungla nera (1895) – „Тайната на Черната джунгла“
Le Tigri di Mompracem (1900) – „Тигрите от Момпрацем“
I pirati della Malesia (1896) – „Малайските пирати“
Le due Tigri (1904) – „Двата тигъра“
Il re del Mare (1906) – „Кралят на морето“
Alla conquista di un impero (1907) – „Завладяването на една империя“
Sandokan alla riscossa (1907) – „Бунтът на Сандокан“
La riconquista del Mompracem (1908) – „Завладяването на Момпрацем“
Il Bramino dell'Assam (1911)
La caduta di un impero (1911) – „Падането на една империя“
La rivincita di Yanez (1913) – „Отмъщението на Яниш“

Цикъл романи „Антилски пирати“

Il Corsaro Nero (1898) – „Черният корсар“
La regina dei Caraibi (1901) – „Кралицата на Карибско море“
Jolanda, la figlia del Corsaro Nero (1905) – „Йоланда, дъщерята на черния корсар“
Il figlio del Corsaro Rosso (1908) – „Синът на червения корсар“
Gli ultimi filibustieri (1908) – „Последните флибустери“

Цикъл романи „Бермудски пирати“

I corsari delle Bermude (1909)
La crociera della Tuonante (1910)
Straordinarie avventure di Testa di Pietra (1915)

Цикъл романи „Приключения из Дивия Запад“

Sulle frontiere del Far-West (1908) – „По границите на Далечния запад“
La scotennatrice (1909) – „На лов за скалпове“
Le selve ardenti (1910) – „Горящата джунгла“

По-малки поредици

„Двамата моряци“

Il Tesoro del Presidente del Paraguay (1894)
Il Continente Misterioso (1894)

Il Fiore delle Perle

Le stragi delle Filippine (1897)
Il Fiore delle Perle (1901)

I figli dell'aria

I Figli dell'Aria (1904)
Il Re dell'Aria (1907)

Капитан Темпеста

Capitan Tempesta (1905) – „Капитан Темпеста“
Il Leone di Damasco (1910) – „Дамаския лъв“

Други романи

La favorita del Mahdi (1887) – „Любимката на Махди“
Duemila Leghe sotto l'America (1888) (известен също като: Il Tesoro Misterioso) – „Тайнственото съкровище“
La scimitarra di Budda (1892) – „Ятаганът на Буда“
I pescatori di balene (1894)
Le novelle marinaresche di Mastro Catrame (1894) (известен също като: Il vascello maledetto)
Un dramma nell'Oceano Pacifico (1895)
Il re della montagna (1895)
I naufraghi del Poplador (1895)
Al Polo Australe in velocipede (1895)
Nel paese dei ghiacci (1896)
I drammi della schiavitù' (1896)
Il re della Prateria (1896)
Attraverso l'Atlantico in pallone (1896)
I naufragatori dell'Oregon (1896)
I Robinson italiani (1896)
I pescatori di Trepang (1896)
Il capitano della Djumna (1897)
La rosa del Dong-Giang (1897) (известен също като: Tay-See)
La città dell'oro (1898)
La Costa d'Avorio (1898)
Al Polo Nord (1898)
La capitana del Yucatan (1899)
Le caverne dei diamanti (1899)
Le avventure di un marinaio in Africa (1899)
Il figlio del cacciatore d'orsi (1899)
Gli orrori della Siberia (1900)
I minatori dell'Alaska (1900)
Gli scorridori del mare (1900)
Avventure fra le pellirosse (1900)
La Stella Polare e il suo viaggio avventuroso (1901) (известен също като: Verso l'Artide con la Stella Polare)
Le stragi della China (1901) (известен също като: Il sotterraneo della morte)
La montagna d'oro (1901) (известен също като: Il treno volante)
I naviganti della Meloria (1902)
La montagna di luce (1902)
La giraffa bianca (1902)
I predoni del Sahara (1903)
Le pantere di Algeri (1903) – „Алжирските пантери“
Sul mare delle perle (1903)
L'uomo di fuoco (1904)
I solitari dell'Oceano (1904)
La città del re lebbroso (1904)
La gemma del fiume rosso (1904)
L'eroina di Port Arthur (1904) (известен също като: La Naufragatrice)
Le grandi pesche nei mari australi (1904)
La sovrana del campo d'oro (1905)
La Perla Sanguinosa (1905)
Le figlie dei Faraoni (1905) – „Тронът на фараона“
La Stella dell'Araucania (1906)
Le meraviglie del Duemila (1907)
Il tesoro della montagna azzurra (1907)
Le aquile della steppa (1907)
Sull'Atlante (1907)
Cartagine in fiamme (1908) – „Картаген в пламъци“
Una sfida al Polo (1909)
La Bohème italiana (1909)
Storie rosse (1910)
I briganti del Riff (1911)
I predoni del gran deserto (1911)

Източници

↑ ^а ^б ^в Francesco Troiano. Biography of Emilio Salgari // Italica Rai. Архивиран от оригинала на 9 June 2008. Посетен на 23 July 2014.

Външни препратки

В Общомедия има медийни файлове относно Емилио Салгари
Произведения на Емилио Салгари в Моята библиотека
((it)) Произведения на Емилио Салгари в digilander.libero.it
((it)) Emiliosalgari.it – фенсайт за Емилио Салгари
((it)) Emiliosalgari.org – биобиблиография
Произведения на Емилио Салгари в проекта Гутенберг
((it)) Ermanno Detti, Salgari, Emilio, в: Enciclopedia dei ragazzi, 2006
((it)) Guido Mazzoni, Salgari, Emilio, в: Enciclopedia Italiana, 1936
((en)) Емилио Салгари в Internet Movie Database

[troiano-1] а ^б ^в Francesco Troiano. Biography of Emilio Salgari // Italica Rai. Архивиран от оригинала на 9 June 2008. Посетен на 23 July 2014.

[1]

@@ Ред 31: / Ред 31: @@
 == Биография ==
+Роден е във Верона, където завършва морско училище, мечтаейки да стане капитан далечно плаване, но в крайна сметка не издържа изпитите за това. Още в училището пише първия си разказ „Папуаси“ (1883), и пише на издателя, че той вече има „няколко истории в духа на [[Жул Верн]], [[Гюстав Емар]] и [[Джеймс Фенимор Купър]]“. След 1887 г. окончателно решава да се посвети на литературата. Автор е на повече от двеста романи и разкази.
-¯\_(ツ)_/¯ тази страница беше тролната
+Най-голяма е популярността му в Италия, Испания и Португалия. Грация Деледа твърди, че едно от постоянните му определения в литературните среди е „италианският Жул Верн“; в англоезичните страни популярността му е по-малка. Въпреки шумния успех и огромните тиражи, през целия си живот Салгари изпитва финансови затруднения.
+Салгари сключва брак с Ида Перуци – по прякор „Аида“ – с която е щастлив години наред и има четири деца.<ref name=troiano>{{cite web|url=http://www.italica.rai.it/eng/principal/topics/bio/salgari.htm |author=Francesco Troiano |title=Biography of Emilio Salgari |publisher=Italica Rai |accessdate=23 July 2014 |deadurl=yes |archiveurl=https://web.archive.org/web/20080609111653/http://www.italica.rai.it:80/eng/principal/topics/bio/salgari.htm |archivedate=9 June 2008 }}</ref> Животът му е помрачен от няколко трагедии. През 1887 г. умира майка му, а през 1889 г. се самоубива баща му.<ref name=troiano/> След 1903 г. Ида се разболява хронично и сметките за лечение се оказват непосилни за Салгари.
+Притиснат от дългове и под бремето на семейни неуредици, поставя сам край на живота си на 25 април 1911 г. в Торино, извършвайки [[Харакири|сепуку]] – в маниера на японските самураи.
+През 1933 г. се самоубива и един от синовете на Емилио и Ида.<ref name=troiano/>
 == Библиография ==