Романска система

Романската система, наричана още Френска правна система, е институционна система на организация на гражданското право в рамките на Континенталната правна система. Системата е разпространена освен във Франция и Белгия, още ѝ в Испания, Италия, Румъния и страните от Латинска Америка. Португалия е реципирала някои правни институти от пандектната система и найната правна система не е чисто институционна.

Романската система дели систематично гражданското право, в разлика от пандектната, на три големи дяла:

• субекти
• имущества и
• способи за придобиването им от субектите.

Френската правна система е въведена с Френския граждански кодекс (1804/07) (определян като "гражданската конституция на френски език", изменен и допълнен в началото на 2000 г.), известен също ѝ като Наполеонов кодекс, който предхожда с близо век Германския граждански законник (1896-1900).

Немският граждански кодекс е значително по-съвършен от френския, предвид на това, че е разработен след образуването на Германската империя през последните три десетилетия на 19 век. След Освобождението, младата Трета българска държава възприема (реципира) редица правни институти от френското гражданско право, поради ѝ което българската пандектна система на организация на гражданското право не следва като цяло последователно и изцяло германския първообразец.

Източници

• Обща теория на правото. Правни системи. Видове правни системи.

Външни препратки

• Макс-Планк-институт за историята на правото в Европа