Владимир Зарев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
поправка на мъртъв линк
Редакция без резюме
Ред 18: Ред 18:
| повлиял =
| повлиял =
| брак = [[Мирела Иванова]]
| брак = [[Мирела Иванова]]
| деца =
| деца = 3
| подпис =
| подпис =
| сайт =
| бележки =
| бележки =
}}
}}
Ред 32: Ред 31:
Главен редактор е на списание ''„[[Съвременник]]“''. Романите му се превеждат на много европейски езици, а „Разруха“ става бестселър в [[Германия]] и [[САЩ]]<ref name="vz_st"/>.
Главен редактор е на списание ''„[[Съвременник]]“''. Романите му се превеждат на много европейски езици, а „Разруха“ става бестселър в [[Германия]] и [[САЩ]]<ref name="vz_st"/>.


През 2013 г. [[ТВ7]] пуска сериала „[[Дървото на живота (сериал)|Дървото на живота]]“, екранизация по романа „Битието“<ref>[http://archive.li/xP703 „Дървото на живота“ сбъдна мечта на Владимир Зарев: Йосиф Сърчаджиев да играе във филм по негов роман“], в. Новинар, стр. 12, 26.02.2013 г.</ref>. На 7 ноември 2017 г. е удостоен с ежегодната [[Държавна награда „Св. Паисий Хилендарски“]] „за изключителния си принос за развитието на националната културна идентичност и духовни ценности“.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0217&n=5374&g= | заглавие=Премиерът Бойко Борисов ще връчи наградата „Св. Паисий Хилендарски“ на носителя ѝ за 2017 г. Владимир Зарев |достъп_дата =7 ноември 2017 г |дата=7 ноември 2017 г |издател=Министерски съвет |език=bg }}</ref>
През 2013 г. [[ТВ7]] пуска сериала „[[Дървото на живота (сериал)|Дървото на живота]]“, екранизация по романа „Битието“<ref>[http://archive.li/xP703 „Дървото на живота“ сбъдна мечта на Владимир Зарев: Йосиф Сърчаджиев да играе във филм по негов роман“], в. Новинар, стр. 12, 26.02.2013 г.</ref>.
На 7 ноември 2017 г. е удостоен с ежегодната [[Държавна награда „Св. Паисий Хилендарски“]] „за изключителния си принос за развитието на националната културна идентичност и духовни ценности“.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0217&n=5374&g= | заглавие=Премиерът Бойко Борисов ще връчи наградата „Св. Паисий Хилендарски“ на носителя ѝ за 2017 г. Владимир Зарев |достъп_дата =7 ноември 2017 г |дата=7 ноември 2017 г |издател=Министерски съвет |език=bg }}</ref>


Съпругата му, поетесата [[Мирела Иванова]], е уредничка в дома-музей „Иван Вазов“. Има 3 дъщери<ref name="vz_nvn"/>.
Съпругата му, поетесата [[Мирела Иванова]], е уредничка в дома-музей „Иван Вазов“. Има 3 дъщери<ref name="vz_nvn"/>.
Ред 74: Ред 75:
* {{Моята библиотека автор|vladimir-zarev|Владимир Зарев}}
* {{Моята библиотека автор|vladimir-zarev|Владимир Зарев}}
* {{imdb name|1308823|Владимир Зарев}}
* {{imdb name|1308823|Владимир Зарев}}
* [https://liternet.bg/publish/katalog/about/z/vzarev.htm Критика за Владимир Зарев в Литернет]


{{Нормативен контрол|TYP=p|GND=10345960X|LCCN=n84189236|VIAF=84148319|ISNI=0000 0001 0920 2088|SUDOC=075754665|BNF=cb145081223}}
{{Нормативен контрол|TYP=p|GND=10345960X|LCCN=n84189236|VIAF=84148319|ISNI=0000 0001 0920 2088|SUDOC=075754665|BNF=cb145081223}}

Версия от 21:07, 21 май 2018

Владимир Зарев
Роден5 октомври 1947 г. (76 г.)
Професияредактор в списание „Съвременник
Националност България
Жанрроман
СъпругаМирела Иванова
Деца3
Уебсайт

Владимир Пантелеев Пантев е български писател и редактор, с литературен псевдоним Владимир Зарев.

Биография

Син е на известния историк и литературен критик акад. Пантелей Зарев и брат на режисьорката Весела Зарева (р. 1943 г.).

Завършва българска филология в Софийския държавен университет (1972).[1] [2] От 1973 е редактор в белетристичния отдел на сп. „Съвременник“. Член на Съюза на българските писатели (СБП). Първия си разказ печата в сп. „Пламък“

Главен редактор е на списание Съвременник. Романите му се превеждат на много европейски езици, а „Разруха“ става бестселър в Германия и САЩ[1].

През 2013 г. ТВ7 пуска сериала „Дървото на живота“, екранизация по романа „Битието“[3].

На 7 ноември 2017 г. е удостоен с ежегодната Държавна награда „Св. Паисий Хилендарски“ „за изключителния си принос за развитието на националната културна идентичност и духовни ценности“.[4]

Съпругата му, поетесата Мирела Иванова, е уредничка в дома-музей „Иван Вазов“. Има 3 дъщери[2].

Избрана библиография

Автор е на над 15 книги[1].

Романи
  • „Денят на нетърпението“ (1975, 1977)
  • „Процесът“ (1984)
  • „Хрътката“ (1987)
  • „Хрътката срещу хрътката“ (1990)
  • „Лето 1850“ (1988)
  • „Разруха“ (2003)
  • „Поп Богомил и съвършенството на страха“ (2004)
  • „Светове“ (2008)
Трилогия
  • Битието“ (1978)
  • „Изходът“ (1983)
  • „Законът“ (2012)
Други
  • „Ако това е времето“, стихове (1969)
  • „Неспокойни чувства“, разкази (1971)
  • „Голямата странна градина“, детска повест (1972)
  • „Така хубаво, мъчително, безкрайно“, повести (1972)
  • „Дунавски новели“ (1974)
  • „Изборът“ (1985)

Филмография

Източници

  • Речник на българската литература, т. 2 (Е-О), Институт за литература на БАН, Издателство на Българската академия на науките, София, 1977 г. с. 48.

Външни препратки