Владимир Зарев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
поправка на мъртъв линк |
Редакция без резюме |
||
| Ред 18: | Ред 18: | ||
| повлиял = |
| повлиял = |
||
| брак = [[Мирела Иванова]] |
| брак = [[Мирела Иванова]] |
||
| деца = |
| деца = 3 |
||
| подпис = |
| подпис = |
||
| сайт = |
|||
| бележки = |
| бележки = |
||
}} |
}} |
||
| Ред 32: | Ред 31: | ||
Главен редактор е на списание ''„[[Съвременник]]“''. Романите му се превеждат на много европейски езици, а „Разруха“ става бестселър в [[Германия]] и [[САЩ]]<ref name="vz_st"/>. |
Главен редактор е на списание ''„[[Съвременник]]“''. Романите му се превеждат на много европейски езици, а „Разруха“ става бестселър в [[Германия]] и [[САЩ]]<ref name="vz_st"/>. |
||
През 2013 г. [[ТВ7]] пуска сериала „[[Дървото на живота (сериал)|Дървото на живота]]“, екранизация по романа „Битието“<ref>[http://archive.li/xP703 „Дървото на живота“ сбъдна мечта на Владимир Зарев: Йосиф Сърчаджиев да играе във филм по негов роман“], в. Новинар, стр. 12, 26.02.2013 г.</ref>. |
През 2013 г. [[ТВ7]] пуска сериала „[[Дървото на живота (сериал)|Дървото на живота]]“, екранизация по романа „Битието“<ref>[http://archive.li/xP703 „Дървото на живота“ сбъдна мечта на Владимир Зарев: Йосиф Сърчаджиев да играе във филм по негов роман“], в. Новинар, стр. 12, 26.02.2013 г.</ref>. |
||
На 7 ноември 2017 г. е удостоен с ежегодната [[Държавна награда „Св. Паисий Хилендарски“]] „за изключителния си принос за развитието на националната културна идентичност и духовни ценности“.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0217&n=5374&g= | заглавие=Премиерът Бойко Борисов ще връчи наградата „Св. Паисий Хилендарски“ на носителя ѝ за 2017 г. Владимир Зарев |достъп_дата =7 ноември 2017 г |дата=7 ноември 2017 г |издател=Министерски съвет |език=bg }}</ref> |
|||
Съпругата му, поетесата [[Мирела Иванова]], е уредничка в дома-музей „Иван Вазов“. Има 3 дъщери<ref name="vz_nvn"/>. |
Съпругата му, поетесата [[Мирела Иванова]], е уредничка в дома-музей „Иван Вазов“. Има 3 дъщери<ref name="vz_nvn"/>. |
||
| Ред 74: | Ред 75: | ||
* {{Моята библиотека автор|vladimir-zarev|Владимир Зарев}} |
* {{Моята библиотека автор|vladimir-zarev|Владимир Зарев}} |
||
* {{imdb name|1308823|Владимир Зарев}} |
* {{imdb name|1308823|Владимир Зарев}} |
||
* [https://liternet.bg/publish/katalog/about/z/vzarev.htm Критика за Владимир Зарев в Литернет] |
|||
{{Нормативен контрол|TYP=p|GND=10345960X|LCCN=n84189236|VIAF=84148319|ISNI=0000 0001 0920 2088|SUDOC=075754665|BNF=cb145081223}} |
{{Нормативен контрол|TYP=p|GND=10345960X|LCCN=n84189236|VIAF=84148319|ISNI=0000 0001 0920 2088|SUDOC=075754665|BNF=cb145081223}} |
||
Версия от 21:07, 21 май 2018
| Владимир Зарев | |
| Роден | 5 октомври 1947 г. |
|---|---|
| Професия | редактор в списание „Съвременник“ |
| Националност |  България |
| Жанр | роман |
| Съпруга | Мирела Иванова |
| Деца | 3 |
| Уебсайт | |
Владимир Пантелеев Пантев е български писател и редактор, с литературен псевдоним Владимир Зарев.
Биография
Син е на известния историк и литературен критик акад. Пантелей Зарев и брат на режисьорката Весела Зарева (р. 1943 г.).
Завършва българска филология в Софийския държавен университет (1972).[1] [2] От 1973 е редактор в белетристичния отдел на сп. „Съвременник“. Член на Съюза на българските писатели (СБП). Първия си разказ печата в сп. „Пламък“
Главен редактор е на списание „Съвременник“. Романите му се превеждат на много европейски езици, а „Разруха“ става бестселър в Германия и САЩ[1].
През 2013 г. ТВ7 пуска сериала „Дървото на живота“, екранизация по романа „Битието“[3].
На 7 ноември 2017 г. е удостоен с ежегодната Държавна награда „Св. Паисий Хилендарски“ „за изключителния си принос за развитието на националната културна идентичност и духовни ценности“.[4]
Съпругата му, поетесата Мирела Иванова, е уредничка в дома-музей „Иван Вазов“. Има 3 дъщери[2].
Избрана библиография
Автор е на над 15 книги[1].
- Романи
- „Денят на нетърпението“ (1975, 1977)
- „Процесът“ (1984)
- „Хрътката“ (1987)
- „Хрътката срещу хрътката“ (1990)
- „Лето 1850“ (1988)
- „Разруха“ (2003)
- „Поп Богомил и съвършенството на страха“ (2004)
- „Светове“ (2008)
- Трилогия
- „Битието“ (1978)
- „Изходът“ (1983)
- „Законът“ (2012)
- Други
- „Ако това е времето“, стихове (1969)
- „Неспокойни чувства“, разкази (1971)
- „Голямата странна градина“, детска повест (1972)
- „Така хубаво, мъчително, безкрайно“, повести (1972)
- „Дунавски новели“ (1974)
- „Изборът“ (1985)
Филмография
- „Този хубав живот“ (1975) – сценарий
- „Дървото на живота“ (2013 – 2014) – идея
Източници
- ↑ а б в Владимир Зарев: Биографични бележки.
- ↑ а б „Владимир Зарев: Голямата болка на остаряването е, че човек продължава да е млад“, в-к „Новинар“, 28 септември 2012.
- ↑ „Дървото на живота“ сбъдна мечта на Владимир Зарев: Йосиф Сърчаджиев да играе във филм по негов роман“, в. Новинар, стр. 12, 26.02.2013 г.
- ↑ Премиерът Бойко Борисов ще връчи наградата „Св. Паисий Хилендарски“ на носителя ѝ за 2017 г. Владимир Зарев // Министерски съвет, 7 ноември 2017 г. Посетен на 7 ноември 2017 г. (на български)
- Речник на българската литература, т. 2 (Е-О), Институт за литература на БАН, Издателство на Българската академия на науките, София, 1977 г. с. 48.
Външни препратки
- От и за Владимир Зарев в Националния каталог на академичните библиотеки в страната НАБИС
- Произведения на Владимир Зарев в
Моята библиотека - Владимир Зарев в
Internet Movie Database - Критика за Владимир Зарев в Литернет
|
