Железопътна гара: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 22:26, 26 май 2018

Железопътната гара е комплекс от съоръжения, която се използва за безопасно спиране на железопътните влакове с цел качване и слизане на пътници, разтоварване и товарене на стоки.

Елементи на гарата

Пътно стопанство

Състои се от съвкупност от железопътни коловози, обединени като правило в паркове. Както парковете, така и коловозите в парковете могат да имат определена специализация, например сортировъчен парк, приемно-изпращащ парк и др. Номерацията на коловозите се извършва над и под главните (по които като правило се пропускат влаковете, които не спират) съответно с четни и нечетни номера.

Коловозите се свързват помежду си със стрелки, които също се номерират с четни номера от едната страна на гарата и с нечетни – от другата. На пътническите гари коловозите могат да бъдат разделени на секции, което позволява приемането на един и същ коловоз едновременно на 2 къси влака от 2-те различни посоки. В този случай към номера се добавя буква, но от гледна точка на структурата на цялата гара даденият коловоз все пак се разглежда като единно цяло.

Полезната дължина на коловоза се ограничава от ограничаващи стълбове и/или семафори. Глухите коловози имат от едната страна специален ограничител и се използват за служебни цели и престой на вагони и локомотиви. Първата българска жп линия е създадена между Русе и Варна през 1866 г.

Сигнализация и централизация

Системите за сигнализация и централизация са предназначени са за управление на движението на влаковете чрез стрелки и семафори.

Товарно стопанство

Предназначено е за осъществяване на товарни операции и включва товаро-разтоварни коловози, терминали, складове и др.

Други елементи

Гарова сграда и пътнически перони.

Градообразуващ фактор

В България около железопътни гари са възникнали някои села и градове.

Първоначално те съществуват под наименованието „гара“. Впоследствие някои от тях, разраснали и развили се икономически и социално, биват преобразувани по действалия тогава законов ред.

Съществувалите при влизането в сила на Закона за административно-териториалното устройство на Република България населени места от вида гари придобиват след влизането му в сила на 14 юли 1995 г. статут на села ^[1].

Населени места от вида „гара“ са били, например, Гара Лакатник, Гара Бов, Гара Орешец, гара Пирин ^[2], гара Хитрино, гара Кричим ^[3] и други.

Вижте също

Железопътна спирка

Бележки

↑ Съгласно § 7, алинея 3 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за административно-териториалното устройство на Република България
↑ Сега град Кресна.
↑ Сега град Стамболийски.

Източници

Закон за административно-териториалното устройство на Република България в редакцията му към 18 декември 2015 г.

Външни препратки

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно

съдържание за: Железопътна гара

Панорамни снимки на гари по маршрут Варна – Ямбол

[1] Съгласно § 7, алинея 3 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за административно-териториалното устройство на Република България

[2] Сега град Кресна.

[3] Сега град Стамболийски.

[1]

[2]

[3]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 [[Файл:Station Leuven.jpg|мини|Железопътна гара в [[Льовен]]]]
 [[Файл:Berlin Hauptbahnhof (Berlin Central Station).jpg|мини|Жп гарата в Берлин]]
-'''Железопътната гара''' е  е комплекс от съоръжения, която се използва за безопасно спиране на  [[железопътен транспорт|железопътни]]те [[влак]]ове с цел качване и слизане на [[пътник|пътници]], разтоварване и товарене на [[Комодити|стоки]].
+'''Железопътната гара''' е  комплекс от съоръжения, която се използва за безопасно спиране на  [[железопътен транспорт|железопътни]]те [[влак]]ове с цел качване и слизане на [[пътник|пътници]], разтоварване и товарене на [[Комодити|стоки]].
 == Елементи на гарата ==