Георги Трайчев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 18: Ред 18:
| награди = }}
| награди = }}
}}
}}
'''Георги Трайчев Георгимайков''' с псевдоними '''Вестителов''', '''Г. Майков'''<ref>Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.23, 25</ref> е [[българи|български]] [[просветен деец]], [[фотограф]] и [[революционер]], деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].
'''Георги Трайчев Георгимайков''' (срещан и като '''Гьоргимайков'''), с псевдоними '''Вестителов''', '''Г. Майков''',<ref>Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.23, 25</ref> е [[българи|български]] [[просветен деец]], [[фотограф]] и [[революционер]], деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].


==Биография==
==Биография==

Версия от 07:52, 28 май 2018

Георги Трайчев
български просветен деец и революционер

Роден
Починал
28 януари 1943 г. (73 г.)

Учил вСолунска българска мъжка гимназия
Семейство
Подпис
Георги Трайчев в Общомедия

Георги Трайчев Георгимайков (срещан и като Гьоргимайков), с псевдоними Вестителов, Г. Майков,[1] е български просветен деец, фотограф и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

Учители и ученици от Солунската гимназия през 1888-1889 учебна година. Георги Трайчев е втори отзад от ляво на дясно.
Учителският персонал от Прилепското българско училище от 1892-1893 година. Антон Попстоилов, Йордан Янчулев, Спиридон Мирчев, Козма Георгиев, доктор Йордан Бомболов (директор), Пере Тошев, Даме Груев, Георги Трайчев и Никола Смичков. Втори ред: Юрдан Попконстантинов, Недялко Дамянов, Илия Хаджитошев, Илия Иванов, Никола Радославов, Константин Трифонов, Стойче Димов и Ангел Воденичаров.

Георги Трайчев Георгимайков е роден в 1869 година в град Прилеп, тогава в Османската империя, днес в Република Македония. Завършва с четвъртия випуск на Солунската българска гимназия[2] и става учител в Дебърския инспекторат. През есента на 1896 година влиза във ВМОРО. В 1908 година става председател на околийския революционен комитет в Прилеп.

До Балканската война работи като училищен инспектор н Дебърска епархия.[3] След Междусъюзническата война Трайчев е екстерниран в България от новите сръбски власти и работи като учител. През август и септември 1916 г. придружава като фотограф Любомир Милетич в рамките на Научната експедиция в Македония и Поморавието. Пише спомени и книги на македонска тематика.[4][5]

В своя статия за българите в Албания пише:

Сърби и гърци, виждайки изоставено туй българско население на произвола на съдбата, не правиха ли и правят още опити да обсебят туй население в лоното на своите уж вероизповедни пропаганди. Къде са нашите черковно-училищни органи в албанската държава? Къде е българският епископ, който да представлява българската екзархия и да прибере под свое ведомство туй национално българско паство? Аз мисля, че е дошло вече време сериозно да се застъпим за българщината в Албания, там поне, където закони и условия ни дават право на покровителство, за да не ни изпреварят един ден сръбската и гръцката пропаганди. Дано бъдем поне сега чути.[6]

През 20-те години на ХХ век е учител в ІV Софийска прогимназия.

Умира в София в 1943 година.

Трудове


Бележки

  1. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.23, 25
  2. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 89.
  3. "Книга за мияците (Историко-географски очерк)", София, 1941, с. ІІІ
  4. Спомени на Георги Трайчев, в: „Борбите в Македония и Одринско (1878 - 191). Спомени“, Български писател, София, 1981, стр. 778 - 789.
  5. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 257.
  6. Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15-31 юли 1929 година, стр.213.