Нашице: Разлика между версии

Нашице
Našice
	Нашице Našice
— Град —
	град Нашице
	Нашице Координати: 45°28′59.99″ с. ш. 18°06′00″ и. д. / 45.483333° с. ш. 18.1° и. д.
Страна	Хърватия
Жупания	Осиешко-баранска жупания
Площ	205,2 km²
Надм. височина	157 m
Население	8173 души (2001)
Кмет	Йосип Милетич
Пощенски код	43500
Официален сайт	http://www.nasice.hr/hr/
	Нашице в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 15:10, 31 май 2018

Нашице (Шаблон:Lang-hr) е град в източната част на Хърватия, Осиешко-баранска жупания.

Общи сведения

Нашице е разположен в Славония. Южно от града се издига невисоката планина Кръндия, а на север се простира обширна долина чак до брега на Драва.

Най-близко разположени и почти на еднакво разстояние от Нашице са градовете Джяково, на 34 км югоизточно, и Дони Михоляц на 33 км северно. На 46 км югозападно се намира Пожега, на 52 км източно е Осиек. Нашице е голям транспортен възел. През него минават шосе и жп линията Осиек — Вировитица — Копривница — Вараждин, също автомобилни пътища за Пожега, Дони Михоляц, Джяково и Славонски брод.

Градът е и индустриален център с развити дървообработваща и текстилна промишленост, циментов завод, хранително-вкусова промишленост. В околностите на Нашице има езера и развъдници и една от отличителните черти на местната икономика е риболовът.

История

Градът за първи път се споменава през 1229 г.^[1] През XV в. в него е построен францискански манастир, чиято църква е една от главните забележителности в града. Градът е завладян от османците през XVI в. и те го владеят до XVII в. като през този период той се оформя като едно от главните селища в района. През 1734 г. Нашице е придобит от аристократичния род Пеячевичи и остава тяхна собственост до 1945 г. Техният родов замък е запазен до наши дни^[2].

Население

При преброяването от 2001 г. населението на цялата община възлиза на 17 320 жители, от тях 8 173 души живеят в самия град^[3]. Етническият състав според същото преброяване е следният:

15 145 души (87,44 %) хървати;
964 души (5,57 %) словенци;
727 (4,2 %) сърби;
34 (0,2 %) албанци^[4]

Забележителности

Францисканският манастир от XV в. Неговата църква, посветена на Св.Антоний от Падуа, претърпява щети при бомбардировките по време на Хърватската война за независимост.
Дворецът на графовете Пеячевичи заедно с живописния му парк. Днес в него се помещава музей.

Източници

[1] Povijest grada

[2] Povijest grada

[3] Population by sex and age, by settlements, CENSUS 2001

[4] Population by ethnicity, by towns/municipaities, CENSUS 2001

[1]

[2]

[3]

[4]

@@ Ред 33: / Ред 33: @@
 == История ==
-Градът за първи път се споменава през 1229 г.<ref>[http://www.nasice.hr/hr/o-nasicama/povijest.html Povijest grada]</ref> През XV в. в него е построен [[францискански орден|францискански]] манастир, чиято църква е една от главните забележителности в града. Градът е завладян от [[османци]]те през XVI в. и те го владеят до XVII в. като през този период той се оформя като едно от главните селища в района. През 1734 г. Нашице е придобит от [[Аристокрация|аристократичния]] род Пеячевич и остава тяхна собственост до 1945 г. Техният родов замък е запазен до наши дни<ref>[http://www.nasice.hr/hr/o-nasicama/povijest.html Povijest grada]</ref>.
+Градът за първи път се споменава през 1229 г.<ref>[http://www.nasice.hr/hr/o-nasicama/povijest.html Povijest grada]</ref> През XV в. в него е построен [[францискански орден|францискански]] манастир, чиято църква е една от главните забележителности в града. Градът е завладян от [[османци]]те през XVI в. и те го владеят до XVII в. като през този период той се оформя като едно от главните селища в района. През 1734 г. Нашице е придобит от [[Аристокрация|аристократичния]] род [[Пеячевичи]] и остава тяхна собственост до 1945 г. Техният родов замък е запазен до наши дни<ref>[http://www.nasice.hr/hr/o-nasicama/povijest.html Povijest grada]</ref>.
 == Население ==