Иван Соколарски: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 7: Ред 7:
{{Депутат-България|6н=1}}
{{Депутат-България|6н=1}}
}}
}}

'''Иван Маринов Соколарски''' е български икономист и политик от [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическа партия]].
'''Иван Маринов Соколарски''' е български икономист и политик от [[Българската комунистическа партия]].


== Биография ==
== Биография ==
Ред 17: Ред 18:
{{СОРТКАТ:Соколарски, Иван}}
{{СОРТКАТ:Соколарски, Иван}}
[[Категория:Кандидат-членове на ЦК на БКП]]
[[Категория:Кандидат-членове на ЦК на БКП]]
[[Категория:Български комунисти]]
[[Категория:Търговски представители на България]]
[[Категория:Външна политика на Мозамбик]]
[[Категория:Посланици на България]]
[[Категория:Посланици на България]]
[[Категория:Български политици (1945 – 1989)]]
[[Категория:Български икономисти]]
[[Категория:Български икономисти]]
[[Категория:Родени в Бяла Слатина]]
[[Категория:Родени в Бяла Слатина]]

Версия от 20:40, 5 юни 2018

Иван Соколарски
български икономист
Роден
28 август 1930 г. (93 г.)
Политика
ПартияБългарска комунистическа партия
Народен представител в:
VI НС   

Иван Маринов Соколарски е български икономист и политик от Българската комунистическа партия.

Биография

Роден е на 28 август 1930 г. в Бяла Слатина. Завършва икономика. Бил е главен редактор на в. „Отечествен зов“. Известно време е първи секретар на Градския комитет на БКП в Бяла Слатина и във Враца. В периода 1971 – 1976 г. е първи секретар на ОК на БКП във Враца.[1][2]. От 25 април 1971 до 2 април 1976 г. е кандидат-член на ЦК на БКП. Между 1976 и 1981 г. е директор на Химико-фармацевтичен завод в София. От 1981 до 1985 г. е търговски представител на България в Мозамбик, а след това до 1989 г. е извънреден и пълномощен посланик там.[3]

Бележки

  1. „Исторически календар на Врачански окръг“
  2. Народни представители от Шесто народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1974, с. 215
  3. Ангелова, Н. (съст.). Фармация – дела и документи, Софарма, 2013, с. 113