Теодор Русо: Разлика между версии
Редакция без резюме |
м Добавяне на Категория:Починали от инфаркт на миокарда, ползвайки HotCat |
||
Ред 59: | Ред 59: | ||
{{СОРТКАТ:Русо, Теодор}} |
{{СОРТКАТ:Русо, Теодор}} |
||
[[Категория:Френски художници]] |
[[Категория:Френски художници]] |
||
[[Категория:Починали от инфаркт на миокарда]] |
Версия от 17:02, 12 юни 2018
Теодор Русо Théodore Rousseau | |
френски художник, пейзажист | |
Теодор Русо, 1855 – 1859 | |
Роден | |
---|---|
Починал | 22 декември 1867 г.
|
Националност | Франция |
Стил | реализъм |
Теодор Русо в Общомедия |
Теодор Русо (Шаблон:Lang-fr) е френски художник – пейзажист. Основател е на „Барбизонската школа“. Събира около себе си първите художници рисуващи на открито сред природата. Творчеството на Русо се отнася към реализма.
Биография
Теодор Русо роден е на 15 април 1812 г. в Париж. Първите уроци по живопис Теодор Русо получава от братовчед си Филип Русо, също художник. На 15 години учи 2 години при художника Жан Шарл Ремон. Русо пътува до Оверн и Нормандия където рисува.
През 1831 г. Русо подава заявка за участие в Парижкия салон. Неговият пейзаж „Дивата природа Оверн“ получава признание за живата техника на рисуване. Следващите четири салона в Париж са неуспешни за Русо и до 1849 г. година той не участва в публични изложби.
През зимата на 1936 – 1937 г. Русо рисува заедно с Диас де ла Пеня в Барбизон. Природата в Барбизон му е направила голямо впечатление и художника се връща всяка година там, а през 1848 г. се премества заедно със съпругата си за постоянно.
Около Русо в Барбизон се събират група художници, Диас де ла Пеня, Жул Дюпре, Франсуа Добини. Така се създава „Барбизонската школа“, а Теодор Русо става неин ръководител.
Теодор Русо умира на 22 декември 1867 г. в Барбизон на 55-годишна възраст от сърдечен удар.
Творчество
Русо обича и изучава природата, търси внушителните форми на вековните дъбове, грейналата светлина на залеза, плъзнала се по силуетите на дърветата. Спира вниманието си на средния план в пейзажа и го акцентира. Предният план – блатиста земя, трева, селски път – служи за подчертаване значението на втория план. Там са дърветата, поляните, които заемат най-значителната част от картината.
Едни от най-хубавите пейзажи на Русо са „Блатист пейзаж“, „Залез в края на гората при Фонтенбло“, „В околностите на Гранвил“.
Русо обича детайлите, изучава дори зеленикавите лишеи по напуканата кора на дърветата. Умее да обобщава дребните неща в цялото, да ги подчинява на общата концепция.
-
Дъбове (1850 – 1852), Лувър
-
Място за производство на дървени въглища в гората Фонтебло (около 1855), музей „Тисен“, Мадрид
-
Пейзаж (1860 – 1862), Ермитаж
-
Място за производство на дървени въглища (около 1850), Музей на изкуствата, Далас
Източници
- „История на изкуството“ проф. Борис Колев 1964 г. изд. „Техника“ – София
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Руссо, Теодор“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|