Балкарци: Разлика между версии
м →История: replaced: командоване → командване редактирано с AWB |
|||
| Ред 33: | Ред 33: | ||
[[Категория:Кавказки народи]] |
[[Категория:Кавказки народи]] |
||
[[Категория:Прабългари|*]] |
[[Категория:Прабългари|*]] |
||
[[Категория: |
[[Категория:Етнически групи в Русия]] |
||
[[Категория:Тюркски народи]] |
[[Категория:Тюркски народи]] |
||
Версия от 09:01, 13 юни 2018
| Балкарци, Балкари аланла, малкъар | |
| Общ брой | около 120 000 |
|---|---|
| По места |  Русия: 108 426 (2002)
 Украйна: 206 (2001) |
| Език | руски, карачаево-балкарски |
| Религия | ислям, православие |
| Сродни групи | други тюркски народи |
| Балкарци, Балкари аланла, малкъар в Общомедия | |
Балкарците, наричани по-рядко балкари (самоназвание: аланла „планинци“, карачаево-балкарски:малкъар, мн. число малкъарла) са тюркски народ, населяващ Кавказкия регион, титулен народ в Кабардино-Балкария. Техният карачаево-балкарски език е от северозападната (куманска) подгрупа на тюркските езици. Карачаево-балкарският език е близък до кримскотатарския и кумикския език.
В наши дни балкарците наброяват около 60 000 души и населяват главно руската република Кабардино-Балкария.
История
В руските документи балкарците се споменават за първи път през 1629 г. В грузинските източници през XIV – XVIII в. балкарците са известни под името басиани. Осетинците ги наречат асон, асиаг „аси“, сваните – сауары „планинци“, кабардинците – къушхьэ „планинци“[1]. На територията на Кабардино-Балкария се срещат много осетински топоними[2].
В средновековието на народът му се налага да отстоява независимоста си срещу най-различини завоеватели, сред които са черкезките племена на кабардинците в 16 век. В 1827 г. балкарските князе полагат клетва за вярност на руския император, а той от своя страна им гарантира запазване на обичайното право „адет“ и защита от неприятели и така земите на Кавказка Балкария влизат в състава на Руската империя. В 1922 г. е образована „Кабардино-Балкарска“ автономна област, която в 1936 г. е въздигната в АССР. В 1942 г. войските на Вермахта овладяват Кавказ и връх Елбрус. Въпреки че във Втората световна война Кабардино-Балкария сформира 115-та Кабардино-Балкарска кавалерийска дивизия под командването на А. Ф. Скороход, която твърдо се сражава в битките за Кавказ и Сталинград, в 1944 г. балкарците стават жертва на Сталинските репресии. Те са обвинени от диктатора в колаборационизъм с Германия и всички са депортирани в Сибир и Средна Азия. Кабардинците обаче остават и републиката е преименувана само на Кабардинска АССР. В 1957 година, при Хрушчов балкарците са реабилитирани и на оцелелите е позволено и те се завръщат в родината си, като Кабардино-Балкарската АССР е възстановена.
Източници
- ↑ Балкарцы на ru.wikipedia.org
- ↑ Абаев, В. И. Историко-этимологический словарь осетинского языка. 5 тома, Москва-Ленинград.