Битка при завоя на Самара: Разлика между версии

Битка при завоя на Самара
	Битка при завоя на Самара
Монголско нашествие във Волжка България
Информация
Период	1223
Място	Кернек, Волжка България
Резултат	Убедителна българска победа
Страни в конфликта
Монголска империя	Волжка България - кумански отряди
Командири и лидери
Субетей; Джебей	Габдула Челбир; Пуреш; Пургаз
Сили
150 000	30 000
Жертви и загуби
Оцелели 4000	5000 – 1 0000

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 08:06, 14 юни 2018

Битката при завоя на Самара, наричана също Овнешка/Овча битка или Битка при Кернек, е първата битка между Волжка България и монголците.

Сражението е през есента на 1223 година, на южната граница на Волжка България. Български сили обграждат и разгромяват монголците. Според местни устни традиции, след като последните са обградени, българите започват да ги избиват и само 4000 души успяват да избягат, а останалите са пленени.

Години по-късно монголците начело с Бату хан се завръщат, за да унищожават държавата, и след дълга и кървава борба я присъединяват към Монголската империя.

Приготовление за битката

На 23 май 1223 година близо до град Калка се срещат обединените войски на Руските княжества и техните съюзници куманите срещу настъпващата татаро-монголска армия водена от Субетей. Това сражение завършва с пълно поражение на Руските княжества и техните съюзници, но и татаро-монголска армия е изтощена, затова Субетей решават да се оттеглят временно. Връщайки се те преминават през Поволжието и територията на Волжка България. След битката при река Калка и поражението на съюзниците, разбирайки за опасността, волжко-българският кан Габдула Челбир започва приготовление за война, давайки си сметка, че армията на Чингис хан, водена от Субетей, е непобедена дотогава. Габдула Челбир заповядва да се съберат хора за армията му и да се започне подготовка за война. Към войската му се присъединяват и няколко кумански отряда. Към неговите войски се присъединяват и мордовските принцове Пуреш и Пургаз.

Развитие на битката

По стара българска стратегия Габдула Челбир използва хитрина да вкара противника в капан. Избира района около Жигулевските възвишения и поставя капан на врага. Идвайки, войските на Субетей се натъкват на малобройна българска войска, която след краткотрайна схватка лесно обръщат в бягство. Татаро-монголските войски подгонват бягащите българи и влизат в капана подготвен от Габдула Челбир. Мястото е прецизно избрано – от едната страна е река Волга, а от другата страна Жигулевските възвишения. При опит да избягат татаро-монголите ще се удавят или ще попаднат на многото други капани устроени от българите. Когато основните войски на татаро-монголите влизат в капана българите ги обграждат като в „чувал“ нанасяйки им поражение.

Резултат от битката

В резултат на битката се пленени 4000 войници (според китайски източници всички татаро-монголи са избити, но историята казва друго), които кан Габдула Челбир заменя за 4000 овена (от тук идва и името на битката „Овчата битка“). Временно Европа е спасена давайки време на европейците и Руските княжества да се приготвят за по нататъшните военни конфликти с татаро-монголи. В историята това остава като единствената загубена битка на Чингис хан докато той е жив.

Източници

((ru)) История Татарстана, Казань, „ТаРИХ“, 2001.
((ru)) История Татарской АССР, Казань, Татарское книжное издательство, 1980
Genghis Khan's Greatest General:Subotai the Valiant,2004

Външни препратки

@@ Ред 21: / Ред 21: @@
 }}
-'''Битката при завоя на Самара''', наричана също '''Овнешка/Овча битка''' или '''Битка при Кернек''', е първата битка между [[Волжка България]] и монголците.
+'''Битката при завоя на Самара''', наричана също '''Овнешка/Овча битка''' или '''Битка при Кернек''', е първата битка между [[Волжка България]] и [[монголци]]те.
 Сражението е през есента на 1223 година, на южната граница на Волжка България. Български сили обграждат и разгромяват монголците. Според местни устни традиции, след като последните са обградени, българите започват да ги избиват и само 4000 души успяват да избягат, а останалите са пленени.
-Години по-късно монголците начело с [[Бату]] хан [[Монголско нашествие във Волжка България|се завръщат]], за да унищожават държавата, и след дълга и кървава борба я присъединяват към [[Монголската империя]].
+Години по-късно монголците начело с [[Бату хан]] [[Монголско нашествие във Волжка България|се завръщат]], за да унищожават държавата, и след дълга и кървава борба я присъединяват към [[Монголската империя]].
 == Приготовление за битката ==
-На 23 май 1223 година близо до град [[Калка]] се срещат обединените войски на Руските княжества и техните съюзници [[кумани]]те срещу настъпващата татаро-монголска армия водена от [[Субетей]]. Това сражение завършва с пълно поражение на Руските княжества и техните съюзници, но и татаро-монголска армия е изтощена, затова Субетей решават да се оттеглят временно., връщайки се те преминават през Поволжието и територията на Волжка България. След битката при река Калка и поражението на съюзниците разбирайки за опасността, волжко българският Кан [[Габдула Челбир]] започва приготовление за война, давайки си сметка, че армията на [[Чингис хан]], водена от Субетей е непобедена дотогава. Габдула Челбир заповядва да се съберат хора за армията му и да се започне подготовка за война. Към войската му се присъединяват и няколко кумански отряда. Към неговите войски се присъединяват и мордовските принцове [[Пуреш]] и [[Пургаз]].
+На 23 май 1223 година близо до град [[Калка]] се срещат обединените войски на Руските княжества и техните съюзници [[кумани]]те срещу настъпващата татаро-монголска армия водена от [[Субетей]]. Това сражение завършва с пълно поражение на Руските княжества и техните съюзници, но и татаро-монголска армия е изтощена, затова Субетей решават да се оттеглят временно. Връщайки се те преминават през [[Поволжие]]то и територията на Волжка България. След битката при река Калка и поражението на съюзниците, разбирайки за опасността, волжко-българският [[Кан (титла)|кан]] [[Габдула Челбир]] започва приготовление за война, давайки си сметка, че армията на [[Чингис хан]], водена от Субетей, е непобедена дотогава. Габдула Челбир заповядва да се съберат хора за армията му и да се започне подготовка за война. Към войската му се присъединяват и няколко кумански отряда. Към неговите войски се присъединяват и [[Мордовци|мордовските]] принцове [[Пуреш]] и [[Пургаз]].
 == Развитие на битката ==
-По стара българска стратегия Габдула Челбир използва хитрина да вкара противника в капан избира именно района около Жигулевските възвишения и поставя капан на врага. Идвайки, войските на Субетей се натъкват на малобройна българска войска която след краткотрайна схватка лесно обръщат в бягство, татаро-монголските войски подгонват бягащите българи и влизат в капана подготвен от Габдула Челбир. Мястото е прецизно избрано от една страна е река Волга а от другата страна Жигулевските възвишения при опит да избягат татаро-монголите ще се удавят или ще попаднат на многото други капани устроени от българите. Когато основните войски на татаро-монголите влизат в капана и българите ги обграждат като в „чувал“ нанасяйки им поражение.
+По стара българска [[Военна стратегия|стратегия]] Габдула Челбир използва хитрина да вкара противника в капан. Избира района около Жигулевските възвишения и поставя капан на врага. Идвайки, войските на Субетей се натъкват на малобройна българска войска, която след краткотрайна схватка лесно обръщат в бягство. Татаро-монголските войски подгонват бягащите българи и влизат в капана подготвен от Габдула Челбир. Мястото е прецизно избрано – от едната страна е река [[Волга]], а от другата страна Жигулевските възвишения. При опит да избягат татаро-монголите ще се удавят или ще попаднат на многото други капани устроени от българите. Когато основните войски на татаро-монголите влизат в капана българите ги обграждат като в „чувал“ нанасяйки им поражение.
 == Резултат от битката ==
-В резултат на битката се пленени 4000 войници (според китайски източници всички татаро-монголи са избити но историята казва друго), които Кан Габдула Челбир заменя за 4000 овена от тук идва и името на битката „Овчата битка“. Временно Европа е спасена давайки време на европейците и Руските княжества да се приготвят за по нататъшните военни конфликти с татаро-монголи. В историята това остава като единствената загубена битка на Чингис хан докато той е жив.
+В резултат на битката се пленени 4000 войници (според китайски източници всички татаро-монголи са избити, но историята казва друго), които кан Габдула Челбир заменя за 4000 овена (от тук идва и името на битката „Овчата битка“). Временно [[Европа]] е спасена давайки време на европейците и Руските княжества да се приготвят за по нататъшните военни конфликти с татаро-монголи. В историята това остава като единствената загубена битка на Чингис хан докато той е жив.
 == Източници ==