Микренски височини

Микренски височини
Местоположение на картата на България 43.007, 24.59
Общи данни
Местоположение	България (Област Ловеч, област Габрово)
Част от	Предбалкан
Най-висок връх	Пашаалан
Надм. височина	874,9 m
Подробна карта

Микренските височини са нископланински рид във вътрешната структурна ивица на Средния Предбалкан, области Ловеч и Габрово, на север от реките Калник (десен приток на Вит) и Видима (ляв приток на Росица), с посока запад — изток.

Височини от север и от юг са очертани от надлъжни антиклинални ерозионни понижения, по които протичат следните реки:

• На север долините на реките Лъга (десен приток на Сопотска река, от басейна на Вит), Дрипла (ляв приток на Осъм), Българенска река (десен приток на Осъм) и Крапец (ляв приток на Росица) ги отделят съответно от рида Гагайка, Ловчанските и Севлиевските височини;
• На юг долините на реките Калник (десен приток на Вит), Сухата река (ляв приток на Осъм), Малката река (десен приток на Осъм) и Видима ги отделят съответно от северните разклонения на Васильовска планина, Троянската хълмиста област и Черновръшкия рид;
• На изток склоновете на височините постепенно потъват в Севлиевското поле.

Дължината им от запад на изток е около 55 км, а ширината от север на юг — 7-8 км. Най-издигната е западната им част, където са върховете Пашаалан (874,9 м), Караджова могила (835,8 м), Кръста (802 м), Орлова чука (772 м) и др.

Билото се издига на 750-850 м. В средната си част височините са проломени от река Осъм и се разделят на две части — западна по-висока и източна по-ниска. Западната част от своя страна е надлъжно разчленена от горната долина на Батънска река (Сопотска река) и Ломецка река (ляв приток на Осъм) на две успоредни редици — северна и южна. Изградени са от долнокредни (аптски) варовити и песъчливи огънати пластове на синклинално плато, моделирано в Пашааланската синклинала. Силно са опороени и обезлесени.

Климатът е умерено-континентален със сравнително студена зима и топло лято. Почвите са сиви горски. Обрасли са с букови и габърово-благунови гори.

Във вътрешносттта на Микренските височини са разположени селата Лешница, Ломец и Стефаново, а в подножията им — селата Микре, Голец, Абланица, Българене, Малиново и Ряховците (по северното подножие), Старо село, Борима, Дълбок дол, Добродан, Врабево, Дамяново, Хирево и [[[Сенник (село)|Сенник]] (по южното подножие) и село Сопот (в най-западната им част).

През височините и покрай тях преминават три пътя от Държавната пътна мрежа:

По цялото им северно подножие, от село Сопот до град Севлиево, на протежение от 55,6 км — участък от първокласен път № 4 Ябланица — Велико Търново — Шумен;

По пролома на река Осъм през височините, от север на юг, на протежение от 11 км — участък от второкласен път № 35 Плевен — Ловеч — Троян — Кърнаре;

По югозападното им подножие, на протежение от 30,4 км — участък от третокласен път № 402 Василковска махала — Борима — Дълбок дол.

Успоредно на път № 35, през пролома на Осам преминава и участък от трасето на жп линията Левски — Ловеч — Троян.

Вижте още

• Списък на планините в България

Топографска карта

• Лист от карта K-35-25. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-26. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-27. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-37. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-38. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-39. Мащаб: 1 : 100 000.

Източници

• Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 315 – 316.