Верила: Разлика между версии
Kerberizer (беседа | приноси) м {{карта}} --> {{карта-ГЩ-СССР}} |
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: поправена връзка в {{карта-ГЩ-СССР}} |
||
Ред 36: | Ред 36: | ||
== Топографска карта == |
== Топографска карта == |
||
* {{карта-ГЩ-СССР|K-34-59|url= |
* {{карта-ГЩ-СССР|K-34-59|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-34-059.jpg|scale=1:100000}} |
||
== Източници == |
== Източници == |
Версия от 13:25, 20 юни 2018
- Вижте пояснителната страница за други значения на Верила.
Верила | |
Общи данни | |
---|---|
Местоположение | България Софийска област Област Перник Област Кюстендил |
Част от | Руйско-Верилска планинска редица |
Най-висок връх | Голям Дебелец |
Надм. височина | 1415.5 m |
Подробна карта | |
Верила е планина в Западна България, част от Руйско-Верилската планинска редица. Разположена е на територията на 3 области: Софийска, Пернишка и Кюстендилска.
Планината се простира от северозапад на югоизток на около 20 km, широка е около 12 km. Представлява орографска връзка между Витоша на север, с която се свързва чрез Букапреслапската седловина (1090 m), и Рила на юг – свързани чрез Клисурската седловина (1025 m). На северозапад се спуска към Радомирската, на югозапад – към Дупнишката котловина (Горно Дупнишко поле), а на североизток – към историко-географската област Палакария (горната част на Самоковската котловина).
Билото на планината е заравнено, а склоновете ѝ са къси, но дълбоко разчленени. Най-високата ѝ точка е връх Голям Дебелец (1414,5 m), издигащ се източно от село Яребковица. Изградена е от кристалинни скали – гнайси и шисти. Климатът е континентален със студена зима и сравнително хладно лято. По билото на планината преминава главният вододел на България между водосборните басейни на Черно и Егейско море. Водите по североизточните ѝ склонове се оттичат към река Палакария (ляв приток на Искър), а тези по югозападните – към реките Арката, Тополница и Джубрена от басейна на Струма. Реките Арката и Тополница водят началото си от планината. Преобладават канелените и светлокафявите горски почви. Обрасла е с редки широколистни гори от бук, дъб, габър и др., но югозападните ѝ склонове са силно обезлесени и опороени.
В подножието на планината са разположени 7 села: Белчин, Клисура, Лисец и Яребковица в Софийска област, Горна Диканя и Дрен в Област Перник и Тополница в Област Кюстендил.
Планината е малко известна на туристите. Няма хижи освен „Белчински рай“. По билото ѝ минава туристически маршрут Е4, който свързва Витоша, Верила, Рила, Пирин и Славянка. Включена е в системата от защитени зони „НАТУРА 2000“.
По южното ѝ подножие, през Клисурската седловина, на протежение от 8,2 km преминава участък от второкласен път № 62 Кюстендил – Дупница – Самоков от Държавната пътна мрежа.
Вижте също
Топографска карта
- Лист от карта K-34-59. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
|