Симитлийска котловина: Разлика между версии
Kerberizer (беседа | приноси) м {{карта}} --> {{карта-ГЩ-СССР}} |
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: поправена връзка в {{карта-ГЩ-СССР}} |
||
Ред 14: | Ред 14: | ||
== Топографска карта == |
== Топографска карта == |
||
* {{карта-ГЩ-СССР|K-34-83|url= |
* {{карта-ГЩ-СССР|K-34-83|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-34-083.jpg|scale=1:100000}} |
||
== Източници == |
== Източници == |
Версия от 13:31, 20 юни 2018
Симитлийската котловина е котловина в Югозападна България, област Благоевград, в поречието на река Струма.
Котловината е дълбоко хлътнала по разломни линии между планините Рила на североизток, Влахина на запад, Пирин на югоизток и Крупнишкия рид на Малешевска планина на югозапад. На север чрез Орановският пролом се свързва с Благоевградската котловина, а на юг чрез Кресненският пролом — със Санданско-Петричката котловина. Максималната ѝ дължина от север на юг е 7 км, а средна ширина 4 км. Площ 26 км2. Средна надморска височина 360 м.
Котловината е остатък от дъно на миоценско и плиоценско езеро, в утайките на което са се образували находища на кафяви въглища и множество горещи минерални извори][1] в района на град Симитли. Характеризира се с висока сеизмична активност (катастрофално земетресение през 1904 г.). Релефът ѝ е хълмист и нискоридов, свързан с вкопаването на притоцита на Струма — Градевска река, Стара река, Сушичка река и Брежанска река. Климатът е преходносредиземноморски. Почвите са плитки, излужени канелени горски в хълмистите части и алувиални по ниските речни тераси. Котловината предлага добри условия за отглеждане на тютюн и лозя. Основен поминък на населението е въгледобивът.
Котловина се намира на една от главните въздушни магистрали за миграция на прелетните птици от Европа към Африка - Виа Аристотелис. Там зимуват врабци, гугутки, гълъби, соколи, синигери, косове, яребици и дроздове, а през лятото гнездяг славеи, бекаси, патици и лястовици.[2]
В средата на котловината е разположен град Симитли, а в северната и южната ѝ част още 5 села: Железница, Крупник, Полена, Полето и Черниче.
От север на юг, на протежение от 11,5 км, преминава от участък от първокласен път № 1 от Държавната пътна мрежа Видин — София — ГКПП "Кулата".
Успоредно на него преминава и участък от трасето на жп линия София — Благоевград — Кулата.
Топографска карта
- Лист от карта K-34-83. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
- ↑ Хидрогеоложко описание и оценка на експлоатационните ресурси на подземните води на Струма
- ↑ Програма за развитие на туризма в Община Симитли, сайт на Държавна агенция по туризма
- Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 439-440.