Плевенски височини: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м {{карта}} --> {{карта-ГЩ-СССР}}
м Бот: поправена връзка в {{карта-ГЩ-СССР}}
Ред 40: Ред 40:


== Топографска карта ==
== Топографска карта ==
* {{карта-ГЩ-СССР|K-35-14|url=http://download.maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-014.jpg|scale=1:100000}}
* {{карта-ГЩ-СССР|K-35-14|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-014.jpg|scale=1:100000}}
* {{карта-ГЩ-СССР|K-35-26|url=http://download.maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-026.jpg|scale=1:100000}}
* {{карта-ГЩ-СССР|K-35-26|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-026.jpg|scale=1:100000}}


== Източници ==
== Източници ==

Версия от 13:35, 20 юни 2018

Плевенски височини
Изглед от течението на река Тученица в парка „Кайлъка“ (на заден план се виждат скалните корнизи на Плевенските височини)
Изглед от течението на река Тученица в парка „Кайлъка“ (на заден план се виждат скалните корнизи на Плевенските височини)
43.348° с. ш. 24.765° и. д.
Местоположение на картата на България
Общи данни
МестоположениеБългария (Северна България)
Част отСредна Дунавска равнина
Най-висок връхСредния
Надм. височина303,0 m
Подробна карта
Подробна карта

Плевенските височини е плоско възвишение в Северна България, Средната Дунавска равнина, по-голямата част в област Плевен, а южната част в област Ловеч.

Плевенските височини се издигат в централната южна част на Средната Дунавска равнина и са разположени между реките Вит на запад, Осъм на североизток, изток и югоизток и Тученица на юг и югозапад. Представляват дъга, дълга около 30 km и широка до 10-15 km, изпъкнала на североизток и изток. На запад се спускат стръмно към долините на реките Вит и Тученица, а на североизток и изток – с полегати склонове към долината на река Осъм. На юг, в землището на село Слатина, Плевенските височини се свързват с възвишението Слатински венец.

Релефът им е хълмист, разчленен от река Тученица и други малки притоци на Вит и Осъм. Максимална височина е връх Средния връх (Мачугански геран) (316,9 m), разположен на 1,3 km западно от село Згалево.

Възвишението е изградено от палеогенски глинесто-песъчливи скали. В долините на реките се разкриват горнокредни варовици, които по-високите места са припокрити с льосови образувания.

Климатът е умерено-континентален със сравнително студена зима и топло лято. От възвишението във всички посоки се спускат малки и къси реки, притоци на Вит и Осъм. Най-големи от тях са Тученица (десен приток на Вит) и Шаварна (ляв приток на Осъм).

Почвите са основно излужени черноземни и тъмносиви горки почви, върху които се развива интензивно земеделие – основно зърнени култури. На отделни по-високи места има малки площи с дъбови гори.

В западното подножие на височините е разположен град Плевен, а по високите му части селата Върбица, Гривица, Радишево, Тученица, Бохот, Згалево и Пелишат.

През средата на Плевенските височини от запад на изток преминава участък от първокласен път № 3 Ботевград – Плевен – Бяла и част от трасето на жп линията София – Плевен – Горна Оряховица, а от юг на север – участък от второкласен път № 34 Плевен – Никопол.

Част от западната част на Плевенските височини попадат в защитената местност „Кайлъка“.

Вижте още

Топографска карта

Източници

  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 372.