Твърдишка котловина: Разлика между версии
Kerberizer (беседа | приноси) м {{карта}} --> {{карта-ГЩ-СССР}} |
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: поправена връзка в {{карта-ГЩ-СССР}} |
||
| Ред 42: | Ред 42: | ||
== Топографска карта == |
== Топографска карта == |
||
* {{карта-ГЩ-СССР|K-35-40|url= |
* {{карта-ГЩ-СССР|K-35-40|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-040.jpg|scale=1:100000}} |
||
* {{карта-ГЩ-СССР|K-35-41|url= |
* {{карта-ГЩ-СССР|K-35-41|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-041.jpg|scale=1:100000}} |
||
* {{карта-ГЩ-СССР|K-35-52|url= |
* {{карта-ГЩ-СССР|K-35-52|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-052.jpg|scale=1:100000}} |
||
* {{карта-ГЩ-СССР|K-35-53|url= |
* {{карта-ГЩ-СССР|K-35-53|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-053.jpg|scale=1:100000}} |
||
== Източници == |
== Източници == |
||
Версия от 13:37, 20 юни 2018
| Твърдишка котловина | |
 Изглед към гр. Твърдица и част от Твърдишката котловина | |
  Местоположение на картата на България | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение |  България |
| Надм. височина | 200-250 м m |
| Дължина | 34 км km |
| Ширина | 5-6 км km |
| Площ | 287 км2 km2 |
| Инфраструктура | |
| Селища | Твърдица, Гурково, Шивачево |
Твърдишка котловина е котловина в Средногорско-Подбалканската област, осмата по ред от запад на изток задбалканска котловина. Източно продължение на Казанлъшката котловина.
Твърдишката котловина е разположена между Елено-Твърдишка планина (дял от Стара планина) на север и възвишението Ямурджа, рида Межденик и Шивачевския рид на юг, като първите два я отделят от Казанлъшката котловина на запад, а последния — от Сливенската котловина на изток.
Цялата ѝ площ е 287 км2, а само котловинното дъно — 118 км2. Дължината ѝ от запад на изток е около 34 км, а ширината 5-6 км. Средната ѝ надморска височина е 200-250 м и е наклонена на юг. Поделя се на две части — Твърдишко поле на запад с надморска височина около 250 м и Шивачевско поле на изток — около 200 м.
По северните ѝ оградни склонове широко развитие имат наносните конуси, образува от реките стичащи се от Стара планина. По оградните ѝ планински склонове се разкриват гранити и палеогенски глини, пясъци и конгломерати. Склоновете ѝ са подложени на активна ерозия. Отводнява се от левите притоци на Тунджа — Радова река (с притока си Гурковска река), Твърдишка река и Бяла река (с притока си Блягорница). Почвите са предимно делувиално-пролувиални.
В котловината са разположени 3 града — Твърдица, Гурково и Шивачево и 3 села: Конаре, Оризари и Сборище.
През котловината преминават участъци от три пътя от Държавната пътна мрежа:
- От запад на изток, от град Николаево до село Близнец, на протежение от 20 км — участък от първокласен път № 6 ГКПП "Гюешево" — София — Карлово — Бургас.
- В най-западната част на котловината, на протежение от 6 км — участък от второкласен път № 55 Дебелец — Нова Загора — Свиленград.
- В централната част на котловината, от юг на север, на протежение от 14,5 км — участък на третокласен път № 662 Нова Загора — Твърдица — Елена.
От запад на изток, между гарите Николаево и Чумерна преминава участък от трасето на Подбалканската жп линия София — Карлово — Бургас.
Топографска карта
- Лист от карта K-35-40. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-41. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-52. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-53. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
- Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 488.