Петрово (дем Пеония): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Ред 30: Ред 30:
==История==
==История==
===В Османската империя===
===В Османската империя===
В 1848 година руският славист [[Виктор Григорович]] описва в „[[Очерк путешествия по Европейской Турции]]“ Петрово като българско село.<ref>[http://www.vostlit.info/Texts/Dokumenty/Bulgarien/XIX/1840-1860/Grigorovic/text3.phtml?id=2234 Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр. 91.]</ref>
В 1848 година руският славист [[Виктор Григорович]] описва в „[[Очерк путешествия по Европейской Турции]]“ Петрово като българско село.<ref>[http://www.vostlit.info/Texts/Dokumenty/Bulgarien/XIX/1840-1860/Grigorovic/text3.phtml?id=2234 Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр. 91.]</ref> В църквата „[[Св. св. Петър и Павел (Петрово, Кукушко)|Св. св. Петър и Павел]]“ има икони на кулакийския зограф [[Маргаритис Ламбу]].<ref name="Ταξιδεύοντας">{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.culture.gr/DocLib/taxidevodas_me_tous_zografous.pdf | заглавие= Ταξιδεύοντας με τους ζωγράφους|достъп_дата = 2018-06-23 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Εφορεία Αρχαιοτήτων Κιλκίς |език= |цитат= }}</ref>


Селото признава върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. През май 1880 година са арестувани мухтарите на няколко енидежнски села и от тях е изискано поръчителство, че са благонадеждни, което би могъл да даде само гръцкия митрополит. Така митрополитът успява да откаже от Екзархията селата [[Крива (дем Пеония)|Крива]], [[Баровица]], [[Църна река (дем Пеония)|Църна река]], [[Тушилово]], Петрово, [[Бозец]], [[Постол]], [[Геракарци]] и [[Кониково]].<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 354.</ref>
Селото признава върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. През май 1880 година са арестувани мухтарите на няколко енидежнски села и от тях е изискано поръчителство, че са благонадеждни, което би могъл да даде само гръцкия митрополит. Така митрополитът успява да откаже от Екзархията селата [[Крива (дем Пеония)|Крива]], [[Баровица]], [[Църна река (дем Пеония)|Църна река]], [[Тушилово]], Петрово, [[Бозец]], [[Постол]], [[Геракарци]] и [[Кониково]].<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 354.</ref>

Версия от 11:15, 23 юни 2018

Вижте пояснителната страница за други значения на Петрово.
Петрово
Άγιος Πέτρος
— село —
Гърция
40.8675° с. ш. 22.5828° и. д.
Петрово
Централна Македония
40.8675° с. ш. 22.5828° и. д.
Петрово
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемПеония
Географска областБоймия
Надм. височина12 m
Население1 813 души (2001)

Петрово или Петрево (Шаблон:Lang-el, Агиос Петрос, до 1927 Πέτροβο, Петрово[1]) е село в Гърция, Егейска Македония, дем Пеония в област Централна Македония с 1 813 жители (2001).

География

Селото е разположено в западния край на Солунското поле.

История

В Османската империя

В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Петрово като българско село.[2] В църквата „Св. св. Петър и Павел“ има икони на кулакийския зограф Маргаритис Ламбу.[3]

Селото признава върховенството на Българската екзархия. През май 1880 година са арестувани мухтарите на няколко енидежнски села и от тях е изискано поръчителство, че са благонадеждни, което би могъл да даде само гръцкия митрополит. Така митрополитът успява да откаже от Екзархията селата Крива, Баровица, Църна река, Тушилово, Петрово, Бозец, Постол, Геракарци и Кониково.[4]

Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Петрево има 620 жители, всички българи християни.[5]

Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[6] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Петрово (Petrovo) има 928 българи екзархисти.[7] Според сайта на дем Ашиклар обаче част от жителите на Петрово остават верни на елинизма и участват активно в дейността на гръцката въоръжена пропаганда, заради което селото е наречено „Македонската Сули“.[8]

Според данни на кукушкия околийски училищен инспектор Никола Хърлев през 1909 година в Петрово има назначен от Екзархията български учител, но властите не допускат отварянето на българско училище поради статуквото.[9]

По данни на Екзархията в 1910 година Петрово има 110 семейства, 689 жители българи, 10 цигани (299 чифлигари) и една черква.[10]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Петрево е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[11] Български войски освобождават Петрево. През 1913 година българският кмет на Петрево Н. Новаков е принуден да избяга поради набезите на гръцки чети. По-късно 60 гръцки войници нахлуват в Петрево и изтезават Б. Гердан, Г. Бубакьовски, И. Оржанов, Т. Алъров, Й. Рьошев и И. Газлев по подозрение, че укриват пушки[12].

В Гърция

В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Част от населението му се изселва в България и на негово място са настанени гърци бежанци. В 1927 година името на селото е преведено на Агиос Петрос. В 1928 година селото е смесено местно-бежанско със 101 бежански семейства и 434 жители бежанци.[13] Селото пострадва през Втора световна война и Гражданската война в Гърция.[8]

Личности

Атанас Орджанов
Родени в Петрово
  • Андон Траянов, македоно-одрински опълченец, Нестрова рота на 3 солунска дружина, ранен на 9 юли 1913 година[14]
  • Атанас Каратраянов (Αθανάσιος Καρατραγιάννης), гръцки андартски деец, агент от трети ред[15]
  • Атанас Орджанов, български революционер, деец на ВМОРО
  • Атанасиос Пападопулос (Αθανάσιος Παπαδόπουλος), гръцки андартски деец, агент от трети ред[15]
  • Димитър Вангелов, български зограф
  • Димитър Карастоянов (Δημήτριος Καραστογιάννης), гръцки андартски деец, четник в гъркоманската милиция[15]
  • Дионисиос Пападопулос (Διονύσιος Παπαδόπουλος), гръцки андартски деец, четник[15]
  • Екатерина Кючукова (Αικατερίνη Κιτσούκη), гръцка андартска деятелка, агент от втори ред[15]
  • Ичо Калинов (Ήλκος Γιοβάνης или Ιωάννης, Илкос Йованис), гъркомански андартски деец
  • Мицо Орджанов, български революционер, роднина на Атанас Орджанов, убит от гъркомани в родното си село[16]
  • Никола Георгиев (Νικόλαος Γεωργιάδης), гръцки андартски деец от трети ред, четник в селската чета[15]
  • Никола Карастоянов (Νικόλαος Καραστογιάννης, Николаос Карастоянис), гръцки андартски деец
  • Поп Манол (Παπα Μανώλης), гръцки андартски деец, агент от трети ред[15]
  • Сотир Коджабазов (Σωτήριος Κοτζάμπασης), гръцки андартски деец, четник в милицията[15]
  • Ставро (Кръсте) Кючуков (Σταύρος Κιτσούκης), гръцки андартски деец, агент от втори ред[15]
  • Ст. Карастоянов (Στ. Καρατραγιάννης), гръцки андартски деец, агент от втори ред[15]
  • Христо Иванов (Χρήστος Ιωαννίδης), гръцки андартски деец, агент от трети ред, убит от дейци на ВМОРО[15]
  • Христо Попилиев (Χρήστος Παπιλίδης), гръцки андартски деец от втори ред[17]
Свързани с Петрово
Починали в Петрово

Бележки

  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Πέτροβο -- Άγιος Πέτρος
  2. ↑ Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр. 91.
  3. ↑ Ταξιδεύοντας με τους ζωγράφους // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Εφορεία Αρχαιοτήτων Κιλκίς. Посетен на 2018-06-23.
  4. ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 354.
  5. ↑ Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 147.
  6. ↑ Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том I, София, 1993, стр.126.
  7. ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 102-103.
  8. ↑ а б Сайт на бившия дем Ашиклар.
  9. ↑ Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските бълтарски училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 86.
  10. ↑ Шалдев, Христо. Областта Боймия в Югозападна Македония. Македонски преглед, 1930, 6:1, стр. 61–69.
  11. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 730 и 869.
  12. ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.163, 183
  13. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  14. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 730.
  15. ↑ а б в г д е ж з и к л Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр. 90
  16. ↑ Бабев, Иван. Македонска голгота, Македонска голгота, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр.322
  17. ↑ I. K. Mαζαράκης - Αινιάν, "Ο Μακεδονικός Αγώνας", Εκδ. "Δωδώνη", Αθήνα, 1981.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Петрово_(дем_Пеония)&oldid=8559286“.