Ханс Якоб Кристофел фон Гримелсхаузен: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 28: | Ред 28: | ||
'''Ханс Якоб Кристофел фон Гримелсхаузен''' ({{lang-de|Hans Jakob Christoffel von Grimmelshausen}}) е най-яркият немски [[сатирик]] на [[XVII век]], епохата на [[Барок]]а. Създател на прочутия [[пикаресков роман]] ''„Приключенията на Симплицисимус“''. |
'''Ханс Якоб Кристофел фон Гримелсхаузен''' ({{lang-de|Hans Jakob Christoffel von Grimmelshausen}}) е най-яркият немски [[сатирик]] на [[XVII век]], епохата на [[Барок]]а. Създател на прочутия [[пикаресков роман]] ''„Приключенията на Симплицисимус“''. |
||
⚫ | |||
== Биография == |
== Биография == |
||
=== Произход === |
=== Произход === |
||
Ред 44: | Ред 43: | ||
=== Граждански живот === |
=== Граждански живот === |
||
[[File:Hans Jakob Christoffel von Grimmelshausen bw.jpeg|мини|180п|Гравюра на Гримелсхаузен]] |
|||
След подписването на [[Вестфалски мирен договор|Вестфалския мирен договор]] през 1648 г. Гримелсхаузен се завръща в [[Офенбург]]. Очевидно в този период преминава към [[католици|католическата]] вяра и женитбата му през 1649 г. се извършва по католически ритуал. Съпругата му, Катарина Хенингер, е дъщеря на полков [[вахмистър]]. В брачното свидетелство е вписана отново частицата „фон“, с което Гримелсхаузен възстановява благородническия си произход. |
След подписването на [[Вестфалски мирен договор|Вестфалския мирен договор]] през 1648 г. Гримелсхаузен се завръща в [[Офенбург]]. Очевидно в този период преминава към [[католици|католическата]] вяра и женитбата му през 1649 г. се извършва по католически ритуал. Съпругата му, Катарина Хенингер, е дъщеря на полков [[вахмистър]]. В брачното свидетелство е вписана отново частицата „фон“, с което Гримелсхаузен възстановява благородническия си произход. |
||
След сватбата младоженците заминават за Гайсбах в [[Баден-Вюртемберг]], където от 1649 до 1661 г. Гримелсхаузен работи като управител на имението и замъка на граф фон Шауенберг. Същевременно |
След сватбата младоженците заминават за Гайсбах в [[Баден-Вюртемберг]], където от 1649 до 1661 г. Гримелсхаузен работи като управител на имението и замъка на граф фон Шауенберг. Същевременно отваря собствена гостилница, наречена ''„При сребърната звезда“'' и прави опит в търговията с коне. От 1662 до 1665 г. е [[фогт]] в съседния замък Уленбург. След нов опит като гостилничар Гримелсхаузен поема службата [[кмет]] на градчето Ренхен. Отговаря за разглеждането на местни съдебни спорове в първа инстанция, за събирането на данъци и доставки и за спазването на обществения ред. |
||
Тогава, независимо от многото административни задължения, Гримелсхаузен създава основните си творби. |
Тогава, независимо от многото административни задължения, Гримелсхаузен създава основните си творби. |
||
Ред 54: | Ред 54: | ||
През 1675 г. Ренхен попада в сферата на сраженията. Градът и околните населени места понасят тежко бреме от войната. Гримелсхаузен отново изпълнява военни задължения. Всичко това не само усложнява крайно живота му, но го довежда до тежко и продължително заболяване, от което той умира през лятото на 1676 г. В църковната книга на Ренхен е запазен запис за смъртта му: |
През 1675 г. Ренхен попада в сферата на сраженията. Градът и околните населени места понасят тежко бреме от войната. Гримелсхаузен отново изпълнява военни задължения. Всичко това не само усложнява крайно живота му, но го довежда до тежко и продължително заболяване, от което той умира през лятото на 1676 г. В църковната книга на Ренхен е запазен запис за смъртта му: |
||
{{цитат|''„Почина в Господ достопочтеният Йоханес Кристофорус фон Гримелсхаузен, човек |
{{цитат|''„Почина в Господ достопочтеният Йоханес Кристофорус фон Гримелсхаузен, човек велик на дух и високообразован, кмет на това място и макар поради размириците на войната да полагаше военна служба, а децата му да бяха разпръснати във всички посоки, по скръбния повод всички се събраха край смъртния му одър. И така бащата, благочестиво укрепен от тайнството на [[Евхаристия]]та, издъхна и бе предаден на земята. Нека душата му почива в свещен мир.“''<ref>Hans Jacob Christoffel von Grimmelshausen: ''Der abenteuerliche Simplicissimus Deutsch. Aus dem Deutschen des 17. Jahrhunderts und mit einem Nachwort von Reinhard Kaiser''; Eichborn, Frankfurt am Main 2009; ISBN 978-3-8218-4769-6; S. 725.</ref>|}} |
||
Съпругата на Гримелсхаузен Катарина, родила му десет деца, умира седем години по-късно през март 1683 г. |
Съпругата на Гримелсхаузен Катарина, родила му десет деца, умира седем години по-късно през март 1683 г. |
||
== ''„Симплицисимус“'' == |
== ''„Симплицисимус“'' == |
||
⚫ | |||
* ''Der abenteuerliche Simplicissimus Teutsch'' (1668) |
|||
Основната творба на Гримелсхаузен ''„Приключенията на Симплицисимус“'' (Der abenteuerliche Simplicissimus Teutsch) (1668/69 г.) е снабден с обяснително подзаглавие в стила на епохата: ''„Житеописание на странника Мелхиор Щернфелз фон Фуксхайм, кога и къде се е появил на този свят, какво е видял, научил, изпитал и препатил в него и защо доброволно го е напуснал“''. Това е [[барок]]ов роман с изключителна жизненост и разнообразие. Писателят обрисува подробна картина на [[Тридесетгодишната война]] и на подивелия обществен живот в Германия след войната. От значение са описанията на личните му преживявания, а също обширните му познания на [[античност|античната]] литература, както и на образци от испанския и френския [[пикаресков роман]]<ref>Wolfgang U. Eckart: ''Medizinkritik in einigen Romanen der Barockzeit - Albertinus, Grimmelshausen, Lesage, Ettner.'' In: Wolfgang U. Eckart und Johanna Geyer-Kordesch (Hrsg.): ''Heilberufe und Kranke im 17. und 18. Jahrhundert. Die Quellen- und Forschungssituation.'' Münstersche Beiträge zur Geschichte und Theorie der Medizin Nr. 18, Burgverlag Tecklenburg 1982, zu Grimmelshausen S. 57–59, ISBN 3-922506-03-8.</ref>. Наред с това необикновено начетеният писател преработва в романа си множество наблюдения от различни области на знанието през неговата епоха. |
|||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
== Други произведения == |
== Други произведения == |
||
Ред 80: | Ред 77: | ||
== Признание == |
== Признание == |
||
В чест на писателя през 1993 г. е учредена литературната награда ''„[[Гримелсхаузен (награда)|Гримелсхаузен]]“''. |
В чест на писателя през 1993 г. е учредена литературната награда ''„[[Гримелсхаузен (награда)|Гримелсхаузен]]“''. |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
== Бележки == |
== Бележки == |
Версия от 09:38, 24 юни 2018
Ханс Якоб Кристофел фон Гримелсхаузен Hans Jakob Christoffel von Grimmelshausen | |
Портрет на Гримелсхаузен (ок. 1641 г.) | |
Роден | около юни 1622 г. |
---|---|
Починал | 17 август 1676 г. |
Професия | писател |
Националност | Германия |
Жанр | роман, сатира |
Уебсайт | |
Ханс Якоб Кристофел фон Гримелсхаузен в Общомедия |
Ханс Якоб Кристофел фон Гримелсхаузен (Шаблон:Lang-de) е най-яркият немски сатирик на XVII век, епохата на Барока. Създател на прочутия пикаресков роман „Приключенията на Симплицисимус“.
Биография
Произход
Ханс Якоб Кристофел фон Гримелсхаузен е роден в обедняло благородническо семейство, което произхожда от тюрингското село Гримелсхаузен на река Вера и през XVI век се установява в град Гелнхаузен. Тогава Гелнхаузен е протестантски град в днешната провинция Хесен. Дядото на Гримелсхаузен, пекар и гостилничар, се отказва през 1592 г. от благородническата си титла.
Младост
За първите двадесет години от живота на Кристофел няма точни доументални сведения. Баща му умира, когато момчето е на четири или пет години. Овдовялата майка скоро се омъжва повторно и отива при новия си съпруг във Франкфурт на Майн. Синът остава в Гелнхаузен, израства при дядо си и учи в местното латинско училище.
През септември 1634 г.Тридесетгодишната война (1618-1648) стига до Гелнхаузен. Градът е превзет от римо-католическите войски и опустошен. Това се повтаря и през януари 1935 г. Голяма част от жителите, сред тях вероятно и семейството на Гримелсхаузен, бягат в близката крепост на Ханау, която се удържа от шведско-лутерански войски.
Участие в Тридесетгодишната война
Има основания да се смята, че през лятото на 1631 г. Гримелсхаузен участва в обсадата на Магдебург като помощник във войската, а през 1637 г. е зачислен към императорски драгунски полк във Вестфалия, но поради младостта си още не като редовен войник. През 1639 г. – вече седемнадесетгодишен – Гримелсхаузен е действащ боец в императорския полк на Райнхард фон Шауенбург. Там се издига до полков писар, а след 1644 г. вече съществуват литературни текстове, създадени от неговата ръка. През 1648 г. служи като секретар в полковата канцелария на Йохан Буркард фон Елтер във Васербург на Ин.
През юли 1649 г. в Горен Пфалц Гримелсхаузен приключва с военната си служба.
Граждански живот
След подписването на Вестфалския мирен договор през 1648 г. Гримелсхаузен се завръща в Офенбург. Очевидно в този период преминава към католическата вяра и женитбата му през 1649 г. се извършва по католически ритуал. Съпругата му, Катарина Хенингер, е дъщеря на полков вахмистър. В брачното свидетелство е вписана отново частицата „фон“, с което Гримелсхаузен възстановява благородническия си произход.
След сватбата младоженците заминават за Гайсбах в Баден-Вюртемберг, където от 1649 до 1661 г. Гримелсхаузен работи като управител на имението и замъка на граф фон Шауенберг. Същевременно отваря собствена гостилница, наречена „При сребърната звезда“ и прави опит в търговията с коне. От 1662 до 1665 г. е фогт в съседния замък Уленбург. След нов опит като гостилничар Гримелсхаузен поема службата кмет на градчето Ренхен. Отговаря за разглеждането на местни съдебни спорове в първа инстанция, за събирането на данъци и доставки и за спазването на обществения ред.
Тогава, независимо от многото административни задължения, Гримелсхаузен създава основните си творби.
Последни години
През 1672 г. започва френско-холандсата война (1672—1678). През 1673 г. френският крал Луи XIV с подкрепата на страсбургския епископ, при когото служи Гримелсхаузен, открива в Горен Рейн ново поле на военни действия срещу императорските войски.
През 1675 г. Ренхен попада в сферата на сраженията. Градът и околните населени места понасят тежко бреме от войната. Гримелсхаузен отново изпълнява военни задължения. Всичко това не само усложнява крайно живота му, но го довежда до тежко и продължително заболяване, от което той умира през лятото на 1676 г. В църковната книга на Ренхен е запазен запис за смъртта му:
„ | „Почина в Господ достопочтеният Йоханес Кристофорус фон Гримелсхаузен, човек велик на дух и високообразован, кмет на това място и макар поради размириците на войната да полагаше военна служба, а децата му да бяха разпръснати във всички посоки, по скръбния повод всички се събраха край смъртния му одър. И така бащата, благочестиво укрепен от тайнството на Евхаристията, издъхна и бе предаден на земята. Нека душата му почива в свещен мир.“[1] | “ |
Съпругата на Гримелсхаузен Катарина, родила му десет деца, умира седем години по-късно през март 1683 г.
„Симплицисимус“
Основната творба на Гримелсхаузен „Приключенията на Симплицисимус“ (Der abenteuerliche Simplicissimus Teutsch) (1668/69 г.) е снабден с обяснително подзаглавие в стила на епохата: „Житеописание на странника Мелхиор Щернфелз фон Фуксхайм, кога и къде се е появил на този свят, какво е видял, научил, изпитал и препатил в него и защо доброволно го е напуснал“. Това е бароков роман с изключителна жизненост и разнообразие. Писателят обрисува подробна картина на Тридесетгодишната война и на подивелия обществен живот в Германия след войната. От значение са описанията на личните му преживявания, а също обширните му познания на античната литература, както и на образци от испанския и френския пикаресков роман[2]. Наред с това необикновено начетеният писател преработва в романа си множество наблюдения от различни области на знанието през неговата епоха.
Други произведения
Сатирични творби
- Schwarz und weiß oder die Satirische Pilgerin (1666)
- Der teutsche Michel (1670)
- Das Rathstübel Plutonis (1672)
- Die verkehrte Welt (1673)
- Deß Weltberuffenen Simplicissimi Pralerey und Gepräng mit seinem Teutschen Michel (1673)
Галантни романи
- Des vortrefflichen keuschen Josephs in Ägypten erbauliche Lebensbeschreibung (1670)
- Dietwalds und Amelindens anmutige Lieb- und Leidsbeschreibung (1670)
- Des durchlauchtigen Prinzen Proximi und seiner ohnvergleichlichen Lympidä Liebesgeschichterzählung (1672)
Признание
В чест на писателя през 1993 г. е учредена литературната награда „Гримелсхаузен“.
На български
- Приключенията на Симплицисимус, изд.: Народна култура, София (1990), прев. Борис Парашкевов
- Приключенията на Симплицисимус, изд.: Изток-Запад, София (2013), прев. Борис Парашкевов
Бележки
- ↑ Hans Jacob Christoffel von Grimmelshausen: Der abenteuerliche Simplicissimus Deutsch. Aus dem Deutschen des 17. Jahrhunderts und mit einem Nachwort von Reinhard Kaiser; Eichborn, Frankfurt am Main 2009; ISBN 978-3-8218-4769-6; S. 725.
- ↑ Wolfgang U. Eckart: Medizinkritik in einigen Romanen der Barockzeit - Albertinus, Grimmelshausen, Lesage, Ettner. In: Wolfgang U. Eckart und Johanna Geyer-Kordesch (Hrsg.): Heilberufe und Kranke im 17. und 18. Jahrhundert. Die Quellen- und Forschungssituation. Münstersche Beiträge zur Geschichte und Theorie der Medizin Nr. 18, Burgverlag Tecklenburg 1982, zu Grimmelshausen S. 57–59, ISBN 3-922506-03-8.
Външни препратки
- В Общомедия има медийни файлове относно Ханс Якоб Кристофел фон Гримелсхаузен
- ((de)) Ханс Якоб Кристофел фон Гримелсхаузен в Projekt Gutenberg-DE
- ((de)) Ханс Якоб Кристофел фон Гримелсхаузен в Zeno.org
- ((de)) Биографични данни за Ханс Якоб Кристофел фон Гримелсхаузен в Каталога на Немската национална библиотека
- ((de)) Литература от и за Ханс Якоб Кристофел фон Гримелсхаузен в Каталога на Немската национална библиотека
- ((de)) Литература от и за Ханс Якоб Кристофел фон Гримелсхаузен в Немската дигитална библиотека
- ((de)) Ханс Якоб Кристофел фон Гримелсхаузен в библиотеката на FU-Berlin
- ((de)) Ханс Якоб Кристофел фон Гримелсхаузен: Leben und Werk
- ((de)) Ханс Якоб Кристофел фон Гримелсхаузен в Die Deutsche Gedichtebibliothek
- ((de)) Ханс Якоб Кристофел фон Гримелсхаузен в Personensuche
- ((en)) Hans Jakob Christoffel von Grimmelshausen в Internet Movie Database
|