Пелопонес: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 17:35, 26 юни 2018

Вижте пояснителната страница за други значения на Пелопонес.

Пелопонес (на гръцки Πελοπόννησος, Пелопонисос) е полуостров в Гърция, оформящ най-южния край на Балканския полуостров. Има площ от 21 549 квадратни километра. С основната част на Гърция е свързан чрез Коринтския провлак. През 1893 година провлакът е пресечен от построения Коринтски канал и така на практика Пелопонес се превръща в остров. От 2004 година полуостровът (остров) е свързан с Етолоакарнания посредством моста Рио-Антирио.

Име

Модерното име на полуострова е наложено в 19 век по патриотични новогръцки подбуди. То произлиза от гръцката митология, по-точно легендата за героя Пелопс, който завладял целият регион. Името Пелопонес означава „Остров на Пелопс“. През Средновековието и османското владичество полуостровът се нарича със славянското име Морея дадено му вероятно заради заобикалящото го отвсякъде море.^[1]

История

Първата голяма европейска цивилизация, доминирала над Пелопонес в бронзовата епоха, е микенската. Центрове на развитие са Микена, Тиринт, Аргос и Пилос.

По време на Древна Гърция полуостровът включва Аркадия, Ахея, Елида, Месения, Лакония, Арголида, Коринт, Флиунт, Епидавър и Сикион. Най-древното население на Пелопонес, ахейците, през 12 век пр.н.е. е изместено от нашествието на дорийци, които дотогава обитавали по-северни райони. Те основават няколко полиса, сред които най-могъща става Древна Спарта. Други големи центрове са Олимпия, където се провеждат древните Олимпийски игри, и Коринт. Спарта контролира голяма част от територията на Пелопонес в продължение на няколко века, докато не търпи поражение от армията на Тива през IV век пр.н.е.

През 146 г. пр. Хр. целият Пелопонес пада под властта на Римската република, макар че Коринт оказва сериозна съпротива и римляните го разрушават, и заедно със Средна Гърция става провинция Ахея. Христианизацията на Римската империя означава насилствен разрив с езическите богове. Олимпийските игри са забранени, а светилищата и храмовете – разрушени.

След разделянето на империята през 395 г. Пелопонес става част от Византия. Византийците образуват тема Пелопонес в 800 г. посредством отделянето и обособяването ѝ от друга съществуваща тема – Елада. Столицата ѝ била в Коринт. Пръв неин стратег е Лъв Склир^[2]^[3], като стратегът на Пелопонес бил пръв в йерархията на византийските западни (европейски) теми^[4].

След превземането на Константинопол през 1204 г. от рицарите на Четвъртия кръстоносен поход на територията на Пелопонес е създадено франкското Ахейско княжество, управлявано от френски кръстоносци от рода Вилардуен и техните потомци. Те са в непрекъснато съперничество с византийците и през 1259 им отстъпват редица крепости, сред които Мистра, Монемвасия и др. След 1370 г. контролът е възможен единствено с помощта на наемници от чужбина, които постепенно узурпират управлението. След това княжеството е погълнато от Деспотство Морея през 1432 г. Много скоро инвазията на османците и падането на Константинопол през 1453 г. слагат край на византийското управление. Морея пада под османска власт в 1460 г. По това време вече цяла Гърция е покорена, с изключение на някои острови, които остават под управление на венецианци и генуезци.

На границата между 17 и 18 век Пелопонес за кратко става владение на венецианците, които основават Кралство Морея, и преминава от ръце в ръце до 1770 г., когато въстаналото християнско население с помощта на руския флот (виж Руско-турска война (1768 – 1774)) отхвърля турската власт в Пелопонеското въстание. Въпреки че то е неуспешно, през 1820-е Пелопонес отново става люлка на борбата за освобождение на Гърция. През 1821 г. тук са поставени основите на съвременната гръцка държавност, като първото народно събрание се провежда в Епидавър през януари 1822 г.

Славянско население

Въз основа на съществуваща (но и мнима) славянска топонимия Якоб Фалмерайер в труда си История на полуостров Морея през Средновековието от 1830 г. лансира теорията, че от началото на VII век гръцкото население на полуострова е заменено със славянските племена милинги и езерци. Според едни автори милингите запазват в продължение на над 8 века езика и родовата си принадлежност чак до първото падане на полуострова под османска власт в 1460 г.^[5], а според други след провален опит за обсада на Патра (805 г.) от славянските племена и неколкократни въстания господството на византийците и митрополията на Патра в църковните работи на полуострова е затвърдено^[6].

Източници

↑ Друга, предимно гръцка теза е, че името на Морея по някаква аналогия ще да идва не от „морски“ край, а от „мория“ (гр. μωρια).
↑ Nesbitt & Oikonomides 1994, с. 62
↑ Kazhdan 1991, с. 1620 – 1621
↑ Pertusi 1952, с. 173
↑ Федон Малингудис, Славяне в Средневековой Греции – Φαίδων Μαλινγκούδης, Σλάβοι στη Μεσαιωνική Ελλάδα, εκδ. Βάνιας, Θεσσαλονίκη 1988, σελ. 32
↑ Fine, John Van Antwerp. The Early Medieval Balkans: A Critical Survey from the Sixth to the Late Twelfth Century. University of Michigan Press, 1991. ISBN 978-0-472-08149-3. p.60 – 4

Вижте също

Мост Рио-Антирио

Шаблон:Гърция-мъниче

[1] Друга, предимно гръцка теза е, че името на Морея по някаква аналогия ще да идва не от „морски“ край, а от „мория“ (гр. μωρια).

[DOAKS-2] Nesbitt & Oikonomides 1994, с. 62

[3] Kazhdan 1991, с. 1620 – 1621

[4] Pertusi 1952, с. 173

[5] Федон Малингудис, Славяне в Средневековой Греции – Φαίδων Μαλινγκούδης, Σλάβοι στη Μεσαιωνική Ελλάδα, εκδ. Βάνιας, Θεσσαλονίκη 1988, σελ. 32

[6] Fine, John Van Antwerp. The Early Medieval Balkans: A Critical Survey from the Sixth to the Late Twelfth Century. University of Michigan Press, 1991. ISBN 978-0-472-08149-3. p.60 – 4

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

@@ Ред 11: / Ред 11: @@
 Първата голяма европейска цивилизация, доминирала над Пелопонес в [[Бронзова епоха (Гърция)|бронзовата епоха]], е [[Микенска цивилизация|микенската]]. Центрове на развитие са [[Микена]], [[Тиринт]], [[Аргос]] и [[Пилос]].
-По време на [[Древна Гърция]] полуостровът включва областите: [[Аркадия]], [[Ахея]], [[Елида]], [[Месения]], [[Лакония]], [[Арголида]], [[Древен Коринт|Коринт]], [[Флиунт]], [[Епидавър]] и [[Сикион]]. Най-древното население на Пелопонес, [[ахейци]]те, през 12 век пр.н.е. е изместено от [[Дорийско преселение|нашествието на дорийци]], които дотогава обитавали по-северни райони. Те основават няколко [[полис]]а, сред които най-могъща става [[Древна Спарта]]. Други големи центрове са [[Олимпия (Древна Гърция)|Олимпия]], където се провеждат [[Древни олимпийски игри|древните Олимпийски игри]], и Коринт. Спарта контролира голяма част от територията на Пелопонес в продължение на няколко века, докато не търпи поражение от армията на [[Тива (полис)|Тива]] през IV век пр.н.е.
+По време на [[Древна Гърция]] полуостровът включва [[Аркадия]], [[Ахея]], [[Елида]], [[Месения]], [[Лакония]], [[Арголида]], [[Древен Коринт|Коринт]], [[Флиунт]], [[Епидавър]] и [[Сикион]]. Най-древното население на Пелопонес, [[ахейци]]те, през 12 век пр.н.е. е изместено от [[Дорийско преселение|нашествието на дорийци]], които дотогава обитавали по-северни райони. Те основават няколко [[полис]]а, сред които най-могъща става [[Древна Спарта]]. Други големи центрове са [[Олимпия (Древна Гърция)|Олимпия]], където се провеждат [[Древни олимпийски игри|древните Олимпийски игри]], и Коринт. Спарта контролира голяма част от територията на Пелопонес в продължение на няколко века, докато не търпи поражение от армията на [[Тива (полис)|Тива]] през IV век пр.н.е.
-През 146 г. пр. Хр. пада под властта на Римската република, макар че Коринт оказва сериозна съпротива, и заедно със Средна Гърция става [[Ахея (римска провинция)|провинция Ахея]]. Христианизацията на Римската империя означава насилствен разрив с езическите богове. Олимпийските игри са забранени, а светилищата и храмовете – разрушени.
+През 146 г. пр. Хр. целият Пелопонес пада под властта на Римската република, макар че Коринт оказва сериозна съпротива и римляните го разрушават, и заедно със Средна Гърция става [[Ахея (римска провинция)|провинция Ахея]]. Христианизацията на Римската империя означава насилствен разрив с езическите богове. Олимпийските игри са забранени, а светилищата и храмовете – разрушени.
-След разделянето на империята през 395 г. Пелопонес става част от Византия. Византийците образуват [[Пелопонес (тема)|тема Пелопонес]] в 800 г. посредством отделянето и обособяването ѝ от друга съществуваща тема – [[Елада (тема)|Елада]]. Столицата ѝ била в [[Коринт]]. Пръв неин стратег е [[Лъв Склир]]<ref name="DOAKS">{{harvnb|Nesbitt|Oikonomides|1994|p=62}}</ref><ref>{{harvnb|Kazhdan|1991|pp=1620 – 1621}}</ref>, като стратегът на Пелопонес бил пръв в йерархията на византийските западни (европейски) теми<ref>{{harvnb|Pertusi|1952|p=173}}</ref>.
+След разделянето на империята през 395 г. Пелопонес става част от [[Византия]]. Византийците образуват [[Пелопонес (тема)|тема Пелопонес]] в 800 г. посредством отделянето и обособяването ѝ от друга съществуваща тема – [[Елада (тема)|Елада]]. Столицата ѝ била в [[Коринт]]. Пръв неин стратег е [[Лъв Склир]]<ref name="DOAKS">{{harvnb|Nesbitt|Oikonomides|1994|p=62}}</ref><ref>{{harvnb|Kazhdan|1991|pp=1620 – 1621}}</ref>, като стратегът на Пелопонес бил пръв в йерархията на византийските западни (европейски) теми<ref>{{harvnb|Pertusi|1952|p=173}}</ref>.
-След превземането на Константинопол през 1204 г. от рицарите на [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия кръстоносен поход]] на територията на Пелопонес е създадено [[Ахейско княжество|Ахейското княжество]], управлявано от потомци на френски кръстоносци от рода Вилардуен. През 1432 г. то е погълнато от [[Деспотство Морея]].
+След превземането на Константинопол през 1204 г. от рицарите на [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия кръстоносен поход]] на територията на Пелопонес е създадено франкското [[Ахейско княжество]], управлявано от френски кръстоносци от рода Вилардуен и техните потомци. Те са в непрекъснато съперничество с византийците и през 1259 им отстъпват редица крепости, сред които [[Мистра]], [[Монемвасия]] и др. След 1370 г. контролът е възможен единствено с помощта на наемници от чужбина, които постепенно узурпират управлението. След това княжеството е погълнато от [[Деспотство Морея]] през 1432 г. Много скоро инвазията на османците и [[падането на Константинопол]] през 1453 г. слагат край на византийското управление. Морея пада под османска власт в 1460 г. По това време вече цяла Гърция е покорена, с изключение на някои острови, които остават под управление на венецианци и генуезци.
-Първото падане на полуострова под османска власт е в 1460 г., после [[Венецианска република|венецианци]]те си го връщат, турците пак го отвоюват и така преминава от ръце в ръце до 1715 г. когато османската власт се установява до 1770, когато пък руският флот и въстаналото християнско население пак я отхвърлят. На границата между 17 и 18 век за кратко става владение на [[Венецианска република|венецианците]]. През 1820-е Пелопонес е люлка на борбата за освобождение на Гърция. След като [[Гръцка война за независимост|Гърция се освобождава]] през 1821 г. тук се сформира съвременната гръцка държавност, като първото народно събрание се провежда в Епидавър (януари 1822 г.).
+На границата между 17 и 18 век Пелопонес за кратко става владение на [[Венецианска република|венецианците]], които основават [[Кралство Морея]], и преминава от ръце в ръце до 1770 г., когато въстаналото християнско население с помощта на руския флот (виж [[Руско-турска война (1768 – 1774)]]) отхвърля турската власт в Пелопонеското въстание. Въпреки че то е неуспешно, през 1820-е Пелопонес отново става люлка на [[Гръцка война за независимост|борбата за освобождение на Гърция]]. През 1821 г. тук са поставени основите на съвременната гръцка държавност, като първото народно събрание се провежда в Епидавър през януари 1822 г.
 === Славянско население ===