Черна планина: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: поправена връзка в {{карта-ГЩ-СССР}}
Редакция без резюме
Ред 4: Ред 4:
| изглед-описание =
| изглед-описание =
| карта = България
| карта = България
| гео-ширина = 41.381
| гео-дължина = 25.826
| местоположение = България ([[Област Кърджали]], [[област Хасково]])
| местоположение = България ([[Област Кърджали]], [[област Хасково]])
| част-от = [[Родопи]]{{Br}}([[Източни Родопи]])
| част-от = [[Родопи]]{{Br}}([[Източни Родопи]])
| връх = Клисесърт
| връх = Клисесърт
| височина = 914,9
| височина = 914,9
| вид =
| вид =
Ред 18: Ред 16:
| карта-файл2 =
| карта-файл2 =
}}
}}
'''Черна планина''' (до 1942 г. ''Карадаг'') е планински рид в югоизточната част на [[Източните Родопи]], северно разклонение на граничния рид [[Мъгленик]], на територията на области [[Област Кърджали|Кърджали]] и [[Област Хасково|Хасково]].
'''Черна планина''' (до 1942 г. ''Карадаг'') е планински рид в югоизточната част на [[Източните Родопи]], северно разклонение на граничния рид [[Мъгленик]], на територията на области [[Област Кърджали|Кърджали]] и [[Област Хасково|Хасково]].<ref name="грб">{{грб|329}}</ref>


Ридът се простира от юг на север на 11 км и ширина 5 км. На запад и север за граница му служи най-горното течение на [[Бяла река (приток на Луда река)|Бяла река]], а на изток долината на десният и&#768; приток река Зърненица. На юг се свързва с рида [[Мъгленик]] при връх Ушите (875,3 м) разположен на държавната ни граница при гранична пирамида № 146. Има тясно и разчленено било, което се издига до 800-900 м, над което стърчат отделни заоблени върхове, най-висок от които е връх '''Клисесърт''' (914,9 м), разположен почти в самия му център. Черна планина е изградена от гнайси, шисти и серпентинити. обрасла е гъсти широколистни гори от дъб, бук и габър, на базата на които серазвива дърводобивът.
Ридът се простира от юг на север на 11 км и ширина 5 км. На запад и север за граница му служи най-горното течение на [[Бяла река (приток на Луда река)|Бяла река]], а на изток – долината на десният и&#768; приток река Зърненица. На юг се свързва с рида [[Мъгленик]] при връх Ушите (875,3 м) разположен на държавната ни граница при гранична пирамида № 146. Има тясно и разчленено било, което се издига до 800 – 900 м, над което стърчат отделни заоблени върхове, най-висок от които е връх '''Клисесърт''' (914,9 м), разположен почти в самия му център. Черна планина е изградена от гнайси, шисти и серпентинити. обрасла е гъсти широколистни гори от дъб, бук и габър, на базата на които серазвива дърводобивът.<ref name="грб"/>


По склоновете му има само две малки села: [[Горско]] и [[Казак]].
По склоновете му има само две малки села: [[Горско]] и [[Казак]].<ref name="грб"/>


== Вижте още ==
== Вижте още ==
Ред 31: Ред 29:


== Източници ==
== Източници ==
<references />
* Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 329.


[[Категория:Планини в България]]
[[Категория:Планини в България]]

Версия от 07:03, 29 юни 2018

Черна планина
41.381° с. ш. 25.826° и. д.
Местоположение на картата на България
Общи данни
МестоположениеБългария (Област Кърджали, област Хасково)
Част отРодопи
(Източни Родопи)
Най-висок връхКлисесърт
Надм. височина914,9 m

Черна планина (до 1942 г. Карадаг) е планински рид в югоизточната част на Източните Родопи, северно разклонение на граничния рид Мъгленик, на територията на области Кърджали и Хасково.[1]

Ридът се простира от юг на север на 11 км и ширина 5 км. На запад и север за граница му служи най-горното течение на Бяла река, а на изток – долината на десният ѝ приток река Зърненица. На юг се свързва с рида Мъгленик при връх Ушите (875,3 м) разположен на държавната ни граница при гранична пирамида № 146. Има тясно и разчленено било, което се издига до 800 – 900 м, над което стърчат отделни заоблени върхове, най-висок от които е връх Клисесърт (914,9 м), разположен почти в самия му център. Черна планина е изградена от гнайси, шисти и серпентинити. обрасла е гъсти широколистни гори от дъб, бук и габър, на базата на които серазвива дърводобивът.[1]

По склоновете му има само две малки села: Горско и Казак.[1]

Вижте още

Топографска карта

Източници