Беслетски мост: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 41: Ред 41:


[[Категория:Мостове в Европа]]
[[Категория:Мостове в Европа]]
[[Категория:Сгради и съоръжения в Грузия]]
[[Категория:Пътища в Грузия]]
[[Категория:Транспорт в Грузия]]
[[Категория:Абхазия]]
[[Категория:Абхазия]]

Версия от 19:29, 29 юни 2018

Беслетски мост
ბესლეთის ხიდი
Основни данни
Пресичарека Беслетка
Местоположение Сухуми, Грузия
Технически данни
Конструкциясвод
Материалкамък
Обща дължина35 м
Височина8 м
Главен отвор13,3 м
Брой отвори1
История
ПостроенХІІ век
Карта
43.0306° с. ш. 41.0761° и. д.
Местоположение в Грузия
Беслетски мост в Общомедия

Беслетският мост (Шаблон:Lang-ka), известен също като Мост на царица Тамара, е средновековен сводест каменен мост близо до град Сухуми, столицата на Абхазия.

Отстои на около 6 километра от центъра на Сухуми, на 3 км от неговите покрайнини. Пътят от столицата започва от село Квемо Бирцха (до него югозападно е с. Беслети), навлиза в съседното с. Абзахва, след центъра на което е мостът.

Самият мост се намира над малката планинска река Беслетка (Басла). Датира от края на ХІІ век.

Дължината му е 35 m (самата арка е 13,3 m), а височината - 8 m. Той е сводов мост, който е сред най-красноречивите примери за дизайн на средновековен мост, популярни по време на царуването на царица Тамара на Грузия (1184-1213).

Гравиран кръст и гръцката буква Τ са оцелели в долната част на левия стълб на моста. Каменна стела с грузински надписи е стояла начело на моста, но е загубена по време на войната в Абхазия в началото на 1990-те год.

Остатък от надпис на моста на старогрузинска писменост

В близост до моста има останки на средновековни бойни кули, които свидетелстват за стратегическото значение на местността в древни времена.

Източници

  • ((ka)) Tsitsishvili, I., Ukleba, D. "Besleti", Грузинска съветска енциклопедия, том 2, стр. 341–2. Тбилиси, 1977
  • ((en)) Lidiia Dubinskaia (1985), The Soviet Union: A Guide & Reference Book, стр. 283. издателство „Радуга“