Уикипедия:Разговори

Първи стъпки

Правна рамка

Енциклопедично съдържание

Уикиетикет

Редактиране на страници

Портал на общността

Навигация

• Потребители
• Потребителско име
• Лична страница
• Беседа
• Подпис
• Е-поща

---

Потребителски групи:

• Автоматично одобрени
• Автопатрулирани
• Патрульори
• Разширено потвърдени потребители
• Администратори
• Интерфейсни администратори
• Бюрократи
• Проверяващи
• Ботове
• Списък на правата

Обсъждания и заявки:

• Общи разговори
• Активни обсъждания
• Заявки: към администратори и интерфейсни администратори
• към бюрократи
• към проверяващи
• за бот статут
• за бот задачи

Обсъждания с консенсус:

• Консенсус
• Оперативни решения
• Предложения за изтриване на страници
• Предложения за избрани статии
• Предложения за автопатрулирани редактори

Обсъждания с гласуване:

• Правила за гласуване
• Решения за политиката
• Вотове на доверие/недоверие: патрульори
• администратори
• бюрократи
• проверяващи
• редактори

Други:

• Уикисрещи и семинари
• Новини от Уикимедия
• Анкети
• Заявки към полиглоти
• Проекти в Уикипедия
• Страници за спасяване
• Категории
• Шаблони
• Техническа поддръжка

Съкращение: У:Р, WP:VP, Архив: 2004-2024

Здравейте и добре дошли! Това е страницата за обсъждания на общността на Уикипедия на български език. Ако в момента пристигате на този сайт, някои негови аспекти могат да се окажат объркващи и нови за вас – затова с удоволствие ще ви помогнем.

Страниците Първи стъпки, Наръчник на уикипедианеца, Портал на общността и Често задавани въпроси ще ви помогнат с някои стандартни насоки, от които има нужда всеки нов редактор на Уикипедия. Ако в помощните страници има неясни места, непременно ни кажете, за да ги подобрим при първа възможност. Разгледайте ги, но и не се колебайте направо да зададете тук своите въпроси.

Отново ви приветстваме за добре дошли!

Нова тема за разговор

Бележки и Източници

Здравейте,

каква е логиката зад последните размествания на цитирани източници в "източници" и "бележки"? Пример - https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9C%D1%83%D1%81%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B5%D1%80%D0%B0&curid=418345&diff=8550077&oldid=8539896 Поздрави, --Dido3 (беседа) 16:55, 17 юни 2018 (UTC)

За мен, за съжаление, е просто глупост, и неразбиране що е бележка в книга, и що е източник в Уикипедия. Многократно дискутирано с едни и същи лица. --Rumensz (беседа) 17:18, 17 юни 2018 (UTC)

Явно ще да е така. Гледам набъбват статиите с перфектни тирета и двойката Бележки-Източници. Поздрави, --Dido3 (беседа) 17:10, 18 юни 2018 (UTC)

„Едни и същите лица“, разбира се, смятат обратното за „глупост“. --Мико (беседа) 08:21, 19 юни 2018 (UTC)

В конкретния случай в "източници" са нецитираните в текста източници, които трябва да се махнат от статията - може би е за улеснение на този процес. --Спас Колев (беседа) 12:54, 19 юни 2018 (UTC)

Тук, в 'Пример за групиране на пояснителни текстове на две места извън текста', в последната таблица се вижда ясно какво са пояснителни бележки, както и разликата им от 'Източници'. Бележките са еквивалент на бележки под линия (footnotes) в печатните книги, най-често на преводача или авторови. Поздрави, --Dido3 (беседа) 14:37, 19 юни 2018 (UTC)

Това не е български стандарт, който може да се види при отваряне на произволна научна книга, а е нечия измислица - вероятно превод от английски. --Мико (беседа) 03:50, 20 юни 2018 (UTC)

Така е, но въпросният стандарт работи, когато имаме печатно издание. В уики няма отделни страници в рамките на статия, обикновено не се правят бележки в рамките на една глава и всички източници отиват в края на статията (т.е. припокрива се с "печатния" библиографски списък на източниците). Поздрави, --Dido3 (беседа) 10:43, 20 юни 2018 (UTC)

Това не е вярно - бележки се правят редовно и също отиват под линия. --Мико (беседа) 12:35, 20 юни 2018 (UTC)

Не ме разбра вероятно - правят се, но отиват в края на статията, не в края на секцията (като най-близко подобие на бележка под линия в рамките на печатна страница).--Dido3 (беседа) 12:43, 20 юни 2018 (UTC)

Сега виждам този разговор, благодаря за забележките. Ще го имам предвид. Поздрави, Спасимир (беседа) 08:44, 20 юни 2018 (UTC)

За мен разликата е, че източниците са препратки към външно съдържание на информация, които подкрепят дадено твърдение, а бележките са разяснение към текста.--ikonact (беседа) 13:00, 20 юни 2018 (UTC)

Източниците също са вид разяснение към текста, значи частен случай на бележки. Дали двете трябва да се разделят е въпрос на преценка, обикновено има смисъл при големи статии с много бележки от двата вида. --Спас Колев (беседа) 13:24, 20 юни 2018 (UTC)

Лично за мен източниците не са разяснения. Те само подкрепят дадено твърдение с информация от някъде. Например на скоро имах случай със знамето на Сърбия. Жълтият цвят е дефиниран като Pantone 123C според закона, но знамето няма жълта ивица, а се използва в герба. Според мен, в твърдението, че жълтият е дефиниран като Pantone 123C, цитирането на закона е източник, а информацията, че се използва в герба, е бележка. --ikonact (беседа) 13:34, 20 юни 2018 (UTC)

Формално погледнато, таговете <ref> и <references> са „препратки“ (references) към „бележки под линия“ (footnotes). mw:Extension:Cite наистина е създадено главно заради нуждата да бъдат цитирани източници, но целта не променя същността: бележките могат да бъдат произволни. Точно поради тая причина за себе си предпочитам универсалното „Бележки“. Ако разделът е именуван „Източници“, веднага възниква въпросът „а къде да сложим пояснителни бележки под линия?“ Технически наистина е възможно да се направи разделение чрез използване на групи (ref group="..."), но това е леко тромаво, а и не съм сигурен колко редактори въобще знаят за тази възможност.
— Luchesar • Б/П 14:28, 20 юни 2018 (UTC)

Някак си, мотиви от рода „виж нещо си“ и „предпочитам“ нямат особена тежест. Уикипедия категорично изисква посочване на източници. Поради това разделът е съвсем логично да се именува „Източници“. А и те са си 99% такива. Хубаво е по-малките да вземат пример от по-големите. Затова кликнах произволни статии от Английската езикова част на Уикипедия:

• en:Silicon Valley – References

При колегите в 99% от статиите си пише „Източници“.

• en:Banknote - Notes and references (общо)

Един случай, при който името е обединено, нещо нормално, защото е възможно смесване поради необходимостта към някоя информационна част да има „пояснителна бележка“, а не само връзка с източник. При нас тези линкове и бележки винаги се нареждат под тага <references>.

• en:Action of 22 May 1812 – Notes и References (раздели в Бележки и източници)

Рядък случай, който показва как се разделят Бележките и Източниците. Това, че ние го нямаме като практика, не значи, че не е правилно.

Не би трябвало да се бъркат бележките в книгите (авторови, преводачески или редакторски) с изискванията на Уикипедия за посочване на източници. Също и изискването източниците да се структурират като „бележки под линия“, което е структурна форма, а не определение, дадено на източниците. --Rumensz (беседа) 17:25, 20 юни 2018 (UTC)

References не означава „източници“. — Luchesar • Б/П 20:39, 20 юни 2018 (UTC)

Според Английско-българския речник (Английско-български речник в два тома, Снежана Боянова, Лена Илиева) Reference може да е както забележка (в книга), така и библиография, използвани източници (в книга). Може би е безсмислено да се спори дали трябва да е едното или другото. Това, което е ясно е, че в Уикипедия трябва да се цитират източниците. Дали тези източници ще се наричат Източници или Бележки е въпрос на лично мнение. Според мен също има логика, ако се наричат Източници, да са в раздел Източници. Едни държат на това, други не, но използването на тага <references> не би трябвало да е водещо в определението на името на български. Това, което повдигна дискусията тук е примерът в който източници, които са директно цитирани в статията се наричат бележки, а източници, които не са цитирани, а само посочени, се наричат източници. В двата случая са си източници, но в зависимост от употребата първите се наричат бележки, вторите източници. Аз лично избягвам да слагам източници без конкретно посочване в текста, защото "проверяемостта" става много трудна, особено в големи статии. По тази логика за мен всички трябва да са бележки, но ако това е приетата практика не би трябвало да е проблем. В края на краищата важното е твърденията да могат да бъдат проверени. --ikonact (беседа) 21:19, 20 юни 2018 (UTC)

en:Reference не е „източник“ (en:Source, разд. Research), а в en:Help:Footnotes много ясно е описано, че става дума за бележки под линия (en:Note (typography)#Academic usage), които могат да бъдат препратки към допълнителна полезна информация, библиографско цитиране на източници, пояснителен или допълнителен текст, който по различни причини не би бил на място в основния текст, и други подобни. Не е редно бележките под линия да бъдат именувани просто „Източници“, защото препращането към източници е само една от възможните им употреби - може би най-честата, но не единствена.
— Luchesar • Б/П 08:58, 21 юни 2018 (UTC)

„References“ значи „Справки“ или „Препратки“, чрез които всъщност означаваме източниците. Ако говорим за нещо нередно, още по-нередно е да именуваме раздела „Бележки“, а 99% в него да са източници. А за допълнителна информация имаме „Външни препратки“ (допълнителни линкове). Ако съпоставим бележките в книгите – ролята на тези бележките в Уикипедия играят вътрешните препратки. Ако искаме да посочим други общи справки по темата, има раздел „Литература“. --Rumensz (беседа) 09:41, 21 юни 2018 (UTC)

И какво правим, когато наистина е нужно да сложим нещо друго, освен източник, в бележките под линия?
— Luchesar • Б/П 09:58, 21 юни 2018 (UTC)

Ами ако са само линкове за източници, какво правим? --Rumensz (беседа) 12:56, 21 юни 2018 (UTC)

Може просто разделът да се казва "Бележки и Източници" --ikonact (беседа) 10:12, 21 юни 2018 (UTC)

Няма никакъв смисъл - в бележки под линия са цитирани източници. Просто източниците са цитирани по този начин с този шаблон - вътрешно цитиране на източници в бележка под линия. Както се спомена някъде горе, такъв е българският стандарт.--Алиса Селезньова (беседа) 11:23, 21 юни 2018 (UTC)

За кой български стандарт става дума? Аз успях да намеря БДС ISO 690:2011, но за съжаление текстът не може да се намери онлайн. --ikonact (беседа) 13:42, 21 юни 2018 (UTC)

ikonact, КАК ДА ЦИТИРАМЕ? Ръководство за оформяне на списък с използвана литература и библиографско цитиране, с. 12:

„

Цитиране след текста Това е форма, при която всички описания на източниците се извеждат под формата на библиографски списък след основния текст на книгата, или на статията. В самия текст те се посочват обикновено с продължаващи номира: 1, 2, 3 и т.н. Списъкът носи наименованието „Цитирана литература” или „Бележки”. Вторият вариант се използва, когато библиографските описания се придружават с допълнителни текстове, които доизясняват съответното обстоятелство, или посочват биографични и творчески сведения за дадения автор.

“

Това е нашият случай, тъй като имаме обособен раздел в края на статията. Също е обяснено защо бихме предпочели „Бележки“ (алтернативата тъй или инак не е „Източници“, а „Цитирана литература“).
— Luchesar • Б/П 14:24, 21 юни 2018 (UTC)

ОК, благодаря. Източници е почти еквивалентът на Цитирана литература в Уикипедия Още повече, самият текст, който цитираш казва описания на източниците се извеждат под формата на библиографски списък. --ikonact (беседа) 14:41, 21 юни 2018 (UTC)

А и материалът е лична разработка и виждане, а не стандарт на Уикипедия. --Rumensz (беседа) 14:44, 21 юни 2018 (UTC)

Е, „почти“ не е „съвсем“, а и не е „лична“, а „академична“.
— Luchesar • Б/П 17:08, 21 юни 2018 (UTC)

Е, то и Уикипедия не е точно научна литература, но да не задълбаваме --ikonact (беседа) 20:18, 21 юни 2018 (UTC)

• „Бележки“ е семантичното означение, значи че има нещо отбелязано някъде, знак, който да бъде разтълкуван някакси; при книги и У знакците са малки цифри или символи, които препращат към нарочен раздел „под линия“.
• „Източници“ в У е функционалното означение, указва какво и защо е отбелязано.

Ако така гледаме нещата става по-разбираемо. Аз лично нямам никакви възражения кое означение да използваме, ако изобщо тръгнем да формализираме. Едното, другото, смесено и поотделно – аз се радвам ако изобщо има посочени източници. --Поздрави, Петър Петров 11:56, 21 юни 2018 (UTC)

До колкото разбирам от тази дискусия всички референции в текста, отбелязани с малки цифри или символи (технически погледнато всичко, което е означено с <ref>) се слагат в един раздел наречен "Бележки". Всички препратки от Интернет се слагат в раздел "Външни препратки". Всякаква литература, която има връзка с текста или служи като общ източник, но не е цитирана в текста се слага в раздел "Източници". --ikonact (беседа) 12:35, 21 юни 2018 (UTC)

Спорът е много стар и явно не можем да стигнем до единодушие. По-добре е да се грижим въобще да има източници, което е много по-съществено от това как да ги наричаме - източници или бележки. --Молли (беседа) 13:08, 21 юни 2018 (UTC)

Повечето спорове тук си умират така, без никой да иска да мръдне на милиметър и да се замисли за аргументите на другите. След това всеки си продължава както си знае. Не че този е много важен, и е ясно, че по-добре да има източници, но е показателен. --ikonact (беседа) 13:20, 21 юни 2018 (UTC)

ikonact, да, за мен това е добро обобщение. Само бих допълнил, че „Външни препратки“ са връзки, свързани по принцип с обекта на статията, а не с конкретни пасажи в текста, например личен или организационен сайт, галерии със снимки, които не може да бъдат качени в Общомедия и т.н. И също, че раздел с източници, които не са цитирани конкретно, е възможен, но не особено желан (може да се спори, че в такъв случай няма възможност за проверка).
— Luchesar • Б/П 14:14, 21 юни 2018 (UTC)

И аз това казвам. Само че, според мен, в нормална статия не е нужно да има нецитирани/общи източници. --Спас Колев (беседа) 11:47, 22 юни 2018 (UTC)

И аз така си мислех по едно време, но имах случаи, в които цяла глава или дори цяла статия е базирана на един източник. В такъв случай слагането на бележки не е много уместно. --ikonact (беседа) 11:54, 22 юни 2018 (UTC)

Тук статиите никога не са окончателни. Не че не може да има общ източник, но ми се вижда по-удобно за последващото редактиране. Ако пиша нещо в момента, предпочитам да наслагам бележки навсякъде - иначе някой след десет години ще се чуди дали източникът все още се отнася за всичко (дали някой междувременно не е дописал два абзаца), трябва да рови в историята и да прави предположения и т.н. --Спас Колев (беседа) 13:57, 22 юни 2018 (UTC)

Абсолютно съм съгласен - нема източници без бележка под линия. Всички източници или са цитирани под линия или не са никви източници. (В този смисъл - има много редактори, които за красота вероятно бият нови редове на разни места и параграфи увисват без източници, статията се развива и източникът се губи - оттука ровене в историята и хаос.) --Мико (беседа) 14:58, 22 юни 2018 (UTC)

Малко отклонение от темата, но за мен не е много ясно как точно да цитирам един единствен източник в бележка, когато се отнася за цял параграф или дори за цяла глава. Трябва ли във всяко изречение да слагам <ref>, в края на параграфа ли или на края на главата? Дори съм си мислел дали да не го сложа в заглавието на главата... --ikonact (беседа) 10:41, 25 юни 2018 (UTC)

Това е добър въпрос. Ако ставаше дума за печатно издание или сайт, различен от уики, бих казал, че по една бележка с източник за абзац би била достатъчна. Но Спас правилно беше отбелязал, че когато с времето статията се редактира и от други потребители, може да настъпи тотално разместване в съдържанието. Затова например в последната статия, която писах, сложих бележки след всяко изречение (което е основано на съответните източници, разбира се). Може би, в крайна сметка, това би била добрата практика, предвид характера на уикитата, „които всеки може да редактира“.
— Luchesar • Б/П 11:06, 25 юни 2018 (UTC)

Според en:Wikipedia:Citing sources The citation should be added close to the material it supports, offering text–source integrity. If a word or phrase is particularly contentious, an inline citation may be added next to that word or phrase within the sentence, but it is usually sufficient to add the citation to the end of the clause, sentence, or paragraph, so long as it's clear which source supports which part of the text. When new text is inserted into a paragraph, make sure it is supported by the existing or a new source. --ikonact (беседа) 22:22, 25 юни 2018 (UTC)

Моят подход за момента: ако е за цял абзац - в края на абзаца; ако е за цял раздел - на всеки абзац (според мен това не е чест случай - ако източникът е толкова обемен, вероятно трябва да се цитират и страници и бележките за отделните абзаци няма да са еднакви); ако в даден абзац има повече от един източник - на всяко изречение. Но действително, от гледна точка на поддръжка, на всяко изречение е по-сигурният начин. --Спас Колев (беседа) 10:30, 26 юни 2018 (UTC)

Раздел за улеснение

Дали източниците ще се събират под линия в "Източници" или "Бележки" няма никакво значение. Също така не е грешно да се събират източници в "Източници" и авторови бележки в "Бележки". И трите варианта се ползват в печатните издания. Грешно е обаче източници да се листват едновременно в "Източници" и "Бележки" без разумно обяснение за това деление. В случая исках да наблегна точно на тази грешка, която очевидно замърсява ненужно статиите. Бих призовал също да се вкара автоматика за засичане на този проблем, както и такава за привеждане на източниците по стария стил (звезда-свободен текст) към формализираните шаблони цитат-уеб или цитат-книга. Поздрави, --Dido3 (беседа) 17:55, 21 юни 2018 (UTC)

Добавям подраздел за улеснение на редактирането. С това съм съгласен: ако може да е еднотипно, а не „източници да се листват едновременно в "Източници" и "Бележки"“. За автоматиката: всичко може, но трябва ясно да се определи първо какво искаме точно да постигнем. Какви формални критерии и какво да се случва ако са налице, и оттам е лесно. --Поздрави, Петър Петров 09:30, 22 юни 2018 (UTC)

Advisor.js

От няколко дни не успявам да направя промените, препоръчани от Адвайзора - уж се извършват, но на практика нищо не се записва, а и не виждам резултата както преди още в прозореца за редактиране на кода, който ползвам. Работя с Mozilla Firefox Quantum 60.0.2 - той ли е причината? Освен това ми изчезна проверката на правописа (добавката Bulgarian Dictionary си я има, но не работи в прозореца за редактиране на кода, а само във визуалния редактор). Има ли някой подобни проблеми?--Ket (беседа) 08:19, 19 юни 2018 (UTC)

Тествах с "Firefox Quantum 60.0.2 (64-битово издание)" – проверката на правописа и Advisor-а си работят: [1] --Стан (беседа) 08:28, 19 юни 2018 (UTC)

Може да е някакъв проблем с кеша на бразузъра, може да е вследствие на активация на джаджи или др. функционалност, особено бета. Спомни си какво е променено по настройките на Уикипедия преди да се счупи. --Стан (беседа) 08:33, 19 юни 2018 (UTC)

Благодаря на Стан, нещата се оправиха с натискане на бутона "Оцветяване на синтаксиса", който изобщо не бях забелязала досега - когато е включен, срещам горните проблеми--Ket (беседа) 09:24, 19 юни 2018 (UTC)

Това е очаквано, тъй като оцветяването на синтаксиса променя това, което Съветникът вижда като „уикикод“. Хубаво е, че сте го забелязали, така че да се има предвид.
— Luchesar • Б/П 11:15, 19 юни 2018 (UTC)

Снимки към страницата 2018

Здравейте. От доста време редактирам раздела „Починали“ към страницата за 2018. Старая се всеки един присъстващ човек да бъде добавен с достоверен източник. Въпросът, който желая да Ви задам е кой смятате трябва да получи снимка встрани. Засега има снимки на певицата Долорес О'Риърдън, артистът Джон Махоуни, Дядо Добри, Стивън Хоукинг, артистът Чък Маккан и бившата първа дама Барбара Буш. Засега само аз ги избирам и слагам. В интереса на демокрацията, нека се чуе мнението на повече потребители. Предварително Ви Благодаря за отговора. Извинявам се, ако това е дискусия за беседата на страницата, а не за тук. Просто исках повече души да изкажат мнението сиRadiohist (беседа) 00:57, 20 юни 2018 (UTC)

Когато съм слагал и аз снимки в този раздел съм избирал на най-известните от тях, колкото и да е относително това, и да имат снимка в Общомедия.--Спасимир (беседа) 08:46, 20 юни 2018 (UTC)

За мен е според личната преценка, като приоритет следва да имат лицата с награди, широка известност и налични статии. И да не се претоварва със снимки. --Rumensz (беседа) 08:56, 20 юни 2018 (UTC)

Източници за починали според мен не са необходими, така или иначе информация за това има в статиите за тях. Снимките е добре да са на най-значимите от тях по лична преценка. Изобщо ръководи се от английската Уикипедия – там мислят много глави и решенията им са добри. --Стан (беседа) 09:25, 20 юни 2018 (UTC)

Сърдечно благодаря за the feedback. Да, ръководя се по това как изглеждат нещата в английската, но все пак трябва ние да добавим и нашите български личности в нашата, както е редно. Леко съм изненадан, че никой не даде конкретно предложение. Отново благодаря!Radiohist (беседа) 13:47, 20 юни 2018 (UTC)

Предложения би било излишно да даваме - то си е лична преценка и свобода за корекции. За мен даже са излишни в такива списъци, защото има статии, но с тях е по-представително. --Rumensz (беседа) 16:24, 20 юни 2018 (UTC)

Kartographer

Здравейте, имам два въпроса относно Kartographer. Как се визуализира картата в шаблона на инфо кутията, както е тук: Алеко (остров). И има ли възможност за изобразяване на полигон. Благодарности! --Спасимир (беседа) 08:42, 20 юни 2018 (UTC)

Ето как се визуализира: [2] Принципно може да се маркират части от картата с произволна форма, но е доста ресурсоемко според мен и изисква доста работа с Уикиданни: [3]. Нека да правим малки стъпки с Картографър-а, за да не се налага после да правим множество промени. Като за начало ще предложа по-долу почистване на Шаблон:Карта, който така или иначе не функционира на страниците и да го използваме за да интегрираме в него Шаблон:Kartographer т.е. в Шаблон:Карта да се извиква Шаблон:Kartographer. --Стан (беседа) 09:12, 20 юни 2018 (UTC)

Шаблонът може ли да изобрази друга онлайн-карта? Поздрави, --Dido3 (беседа) 10:33, 20 юни 2018 (UTC)

Шаблон:Kartographer е съвсем базов шаблон, направен по-скоро за тест. Разширението Kartographer използва само OpenStreetMap. --Стан (беседа) 11:18, 20 юни 2018 (UTC)

Доколкото видях разширението ползва тайлъсрвъра на maps.wikimedia.org. Дали е възможно да се допълни разширението с поддръжка на алтернативен тайлсървър, съответно редактора на статията да може да избира през шаблона кой тайл сървър да ползва? Поздрави, --Dido3 (беседа) 12:00, 20 юни 2018 (UTC)

Разширението се разработва от един руснак и е тясно свързано maps.wikimedia.org т.е. с OpenStreetMap. Това гарантира стабилност. Технически има възможност да го реализираме и с други карти, но няма никаква гаранция, че утре няма да ни баннат, да стане платена услугата и др., и да се налага да променяме множество статии, за да ползва Kartographer. Не случайно е избран OpenStreetMap. --Стан (беседа) 12:15, 20 юни 2018 (UTC)

Да отбележа само, че тайловете на OpenStreetMap не са лицензирани за свободна употреба. maps.wikimedia.org заобикаля това ограничение, рендирайки собствени тайлове. За изобразяване на български географски обекти доста често е по-удачно да се ползват тайлове от други български свободни източници заради по-високото ниво на детайл. Поздрави, --Dido3 (беседа) 12:39, 20 юни 2018 (UTC)

Формално погледнато, и за OSM никой не може да гарантира, че ще съществува вечно. Освен това, въпросът на Дидо съм сигурен, че е свързан с други отворени решения, и тогава закономерно възниква въпросът защо за едни отворени решения може, а за други не може. Честно казано, аз бих подкрепил инициатива Kartographer да позволява ползването и на други тайлови сървъри, стига картите зад тях да са с отворен лиценз.
— Luchesar • Б/П 12:25, 20 юни 2018 (UTC)

Dido3, може би най-добре би било да пишеш на mw:Talk:Map improvements 2018 или дори директно да го предложиш във Фабрикатор (phab:/project/view/1692/). Между другото, и в момента съществува възможност от вече отворена карта да се прехвърлиш във външна - mw:Extension:Kartographer#/map/0 и External maps - но това не е същото като показването на тези външни карта в статиите, разбира се.
— Luchesar • Б/П 12:21, 20 юни 2018 (UTC)

Спасимир: Чрез визуалният редактор могат да се добавят многоъгълници от Вмъкване > Карта > многоъгълника в ляво, но е доста бъгаво все още. --Стан (беседа) 07:26, 29 юни 2018 (UTC)

Промяна на предназначението на Шаблон:Карта

Както знаете, вече имаме активирано разширението Kartographer за визуализация на карти с редица екстри. За тази цел имаме Шаблон:Kartographer, който е за директна интеграция с разширението. От друга страна имаме Шаблон:Карта, който в момента на практика не функционира (вж. Типографски карти в Искър). Идеята ми е да се почисти употребата му от статиите и да се използва за визуализиране на карти чрез Шаблон:Kartographer. Предимството на 2 шаблона, като единия ползва другия е гъвкавостта. Шаблон:Kartographer ще е само за директна интеграция с разширението, а Шаблон:Карта ще обработва параметрите и ще извиква Шаблон:Kartographer. Възможно е в Шаблон:Карта и да интегрираме "fallback" вариант т.е. ако не може да се генерира карта, да се използва тази, която в момента е в шаблона, като тази за населено място тук: Скребатно. Ако случайно се наложи да се смени разширението Kartographer с друго или се промени интерфейса му, ще е много по-лесно и логично да го адаптираме, като цяло според мен ще е по-лесно и да го доразвиваме, да не говорим, че звучи логично карта да се визуализира с {{Карта}}. Моля, за мнения, за да можем другата седмица да задействаме нещата и да започнем да използваме „живи“ карти в статиите. --Стан (беседа) 10:05, 20 юни 2018 (UTC)

Ако идеята е просто да се вземе името, предполагам, че е ок. Дори би имало единност в имената, например все още недовършеният от мен {{Карта с обекти}}. В същото време обаче не подкрепям сегашният шаблон да бъде просто премахнат от статиите. Той дава връзки към топографски карти, които Kartographer няма как да замени. Това, че в момента тези връзки не работят, може да бъде поправено. Поне когато става дума за България, Македония и околностите, вероятно най-добре ще бъде връзките да бъдат към картите на Ведрин (https://web.uni-plovdiv.net/vedrin/ или, още по-добре, https://kade.si/, когато най-сетне се организирам да оправя някои нужни неща). Може би ще е удачно това да бъде специален шаблон.

Накратко, ако се приеме „освобождаването“ на Шаблон:Карта, предлагам шаблонът да бъде преименуван (примерно Шаблон:Карта-ГЩ-СССР) и съответно в статиите да се променят извикванията му (това мога да направя с моя бот), а не да бъдат изтривани. В някакъв следващ момент може вече да подменя наработещите връзки с такива към картите на Ведрин.
— Luchesar • Б/П 11:49, 20 юни 2018 (UTC)

Това с преместването е добър вариант. Статиите ползващи шаблона са малко над 1000. Ще имаме малко излишни редакции, но пък ще се освободи името за основния вид карти. --Стан (беседа) 12:20, 20 юни 2018 (UTC)

Малко си взех беля на главата с преместването, защото шаблонът използва доста подшаблони, но мисля, че успях да го направя. Шаблон:Карта е вече свободен. Също видях и защо не е работел и ще оправя и това след малко.
— Luchesar • Б/П 13:19, 20 юни 2018 (UTC)

Също така можем връзките към тези външни типографски карти да ги сложим в Инфокарето. --Стан (беседа) 12:24, 20 юни 2018 (UTC)

Принципно звучи добре като идея, но не знам доколко би било лесно за стандартизиране.
— Luchesar • Б/П 09:59, 21 юни 2018 (UTC)

Какъв е критерият за триене на статии

Здравейте! Казвам се Магдалена Гигова и на два пъти се опитвам да кача статия за една дама, която е продуцент, адвокат, писател и експерт по гемология и смятам, че заслужава да има място в Уикипедия. Първият път виждам, че статията е изтрита от доста анонимния ShockD с аргумента, че е реклама. Предполагам, защото съм упоменала, че е бизнесдама. Окей, тъй като смятам, че продуцирането на български филм и писането на детска книга под егидата на УНИЦЕФ са по-важни от пряката й работа направих нова статия. Този път постоя малко в инкубатора и следите й се губят. Не съм подозрителен човек, но започвам да виждам нещо преднамерено. Очаквам коментарите ви с интерес

--Предният неподписан коментар е направен от Mgigova (приноси • беседа) 14:55, 23 юни 2018‎ (UTC)

„ от доста анонимния ShockD “

Никой не е длъжен да разкрива своята самоличност в Уикипедия. Това, че Вие или аз сме решили да го направим, по никакъв начин не прави „по-анонимните“ ни колеги по-малко достойни, кадърни или полезни за проекта.

„ на два пъти се опитвам да кача статия за една дама “

Въпросната дама има ли име или трябва да използваме телепатичните си способности?

„ ...реклама. Предполагам, защото съм упоменала, че е бизнесдама “

Съвсем не само бизнесдамите биха могли да имат полза от популяризиране чрез Уикипедия.

„ Не съм подозрителен човек, но започвам да виждам нещо преднамерено. “

Абсолютно права сте. В Уикипедия си имаме правила и изключително преднамерено ги спазваме.

„ Какъв е критерият за триене на статии “

Ако бяхте си направили труда да прочетете помощната информация, щяхте да спестите време и на двама ни. Най-важната страница е Уикипедия:Значимост, както и по-специфичната Уикипедия:Значимост (хора).

П.С. И за да спестя на колегите си време, въпросната „статия“ очевидно е Уикипедия:Инкубатор/Статии/Нели Беширова - писател, продуцент на филми, адвокат. Уикипедия не е справочник „Кой кой е“.

— Luchesar • Б/П 15:48, 23 юни 2018 (UTC)

Здравейте! Силно ме развесели коментара за неподписания коментар от mgigova, след като още в първото изречение се представям с двете си имена. Продължавам да се питам какъв е критерият за Значимост (хора), след като на цар Киро е посветена обширна статия. вероятно, поради голямата му значимост в обществения живот. --Предният неподписан коментар е направен от Mgigova (приноси • беседа) 18:54, 24 юни 2018‎ (UTC)

Подобрен списък за наблюдение

Привет, колеги! Колко от вас са се сблъсквали със следните проблеми, преглеждайки списъка си за наблюдение?

• Някой особено активен редактор така е задръстил списъка Ви, че не можете да видите ничии други редакции.
• Трудно откривате редакциите на определен(и) интересуващи Ви потребител(и) сред огромния си списък.
• Пропускате редакция на някоя особено важна за Вас страница, която се е загубила сред многото други.
• Иска Ви се да можехте да имате отделни списъци за наблюдение за различни групи от страници.

Тези проблеми вече могат да бъдат лесно решени чрез джаджата Подобрен списък за наблюдение!

Въпреки, че горното звучи като реклама от 50-те години на миналия век, джаджата може наистина да се окаже полезна за вас. Прегледайте документацията (използването е доста по-просто, отколкото може би изглежда на пръв поглед), включете джаджата в настройките си (в края на раздел „Интерфейс“) и я изпробвайте. Ако имате някакви въпроси или срещнете проблеми, не се колебайте да ми пишете.

Джаджата е дело на потребителя от английската Уикипедия UncleDouggie. Моят принос е единствено в приспособяването ѝ към българския интерфейс и някои съвсем малки поправки и допълнения.
— Luchesar • Б/П 16:05, 23 юни 2018 (UTC)

Важни промени по Уикипедия:Страници за изтриване

Привет, колеги! Направени са следните промени в У:СИ:

1. Вече има възможност да се избере дали се прави предложение за изтриване или за възстановяване на страница.
2. В зависимост от направения избор се визуализират различни инструкции и поле за въвеждане на името на страницата.
3. При предложение за възстановяване автоматично се добавят нужните шаблони с инструкции за гласуване и връзки.
4. При предложение за изтриване автоматично се добавя връзка за търсене на предишни обсъждания.
5. Предложенията вече се записват не като У:СИ/име-на-страница, а като У:СИ/година/месец/име-на-страница.

Точка (5) в частност означава, че както предлагането за възстановяване, така и повторното предлагане за изтриване вече ще става значително по-лесно и ще бъде по-дуракоустойчиво. Досега това беше проблем, тъй като при наличие на предишно обсъждане по дадена страница, новото предложение реално отваряше това старо обсъждане. По-неопитните потребители започваха да пишат по него, а по-опитните се принуждаваха да създават ръчно нова страница и съответно да я вграждат в У:СИ. Сега вече всяко ново предложение със сигурност ще има отделна страница за обсъждане, освен в случаите на повторно предлагане на една и съща страница в рамките на един календарен месец (но това според мен също е добре – подобни предложения биха били безсмислени, и аз лично ще ги разглеждам или като грешки, или дори като вандализъм). Тази схема вероятно ще направи много по-лесно и архивирането, но това ще направя на следваща стъпка.

Ако срещнете някакви проблеми с новата схема, не се колебайте да ми пишете.

NB: Borislav, Nk: може би вече сте забелязали, че преместих кода, с който автоматично се вграждат подстраници, в МедияУики:Gadget-Mwbot.js. Мисля, че ще е хубаво постепенно да прехвърлим всичкия подобен код от Common.js в джаджи. Така и много по-лесно се правят и следят промените, освен евентуалните ползи за бързодействието на сайта. Когато ми остава време, ще гледам едно по едно да местя, каквото успея. Пишете, ако мислите нещо друго.
— Luchesar • Б/П 16:06, 24 юни 2018 (UTC)

Промених {{Изтриване}}, така че името на страницата с обсъждане да бъде намирано автоматично, както и преди (при продължило над три месеца обсъждане това няма да работи и ще се покаже предупредителен надпис). Направих също шаблона по-близък до {{бързо изтриване}}. Надявам се да бъде по-ясен и лесен за възприемане (преди бърках коя е връзката към страницата с обсъждане).

Относно архивирането на стари обсъждания: вече няма да бъде нужно. След приключване само е желателно да се добави {{архив уикипедия изтриване|бс}} и да бъде махнато от У:СИ. Самите архиви изглеждат така.
— Luchesar • Б/П 10:28, 7 юли 2018 (UTC)

Напомняне за помощника за борба с вандалите

Напомням, че един лесен начин за справяне с вандали е като добавите техните IP адреси и/или потребителски имена в страницата У:9! (по едно на ред, но можете да добавите колкото искате наведнъж). Ботът изпълнява заявки, направени от всички администратори и бюрократи, както и от следните патрульори: User:Мико, User:Сале, User:Dido3, User:Jingiby, User:Ket, User:Mmm-jun, User:Ted Masters (ако има и други желаещи, да пишат). Ботът забелязва и връщанията на редакции (ако не забележи самите вандализми), но така е по-лесно, а и по-сигурно, че също ще се погрижи да върне и всички други вандализми на съответния редактор, както и да изтрие евентуално създадени от него страници.
— Luchesar • Б/П 21:50, 24 юни 2018 (UTC)

Уикисреща

От последната среща останаха едни 35 лева, които беха поверени на мен. Ще се радвам да се освободя от това изкушение, но най-вече разбира се да се видим. Затова предлагам да се възползваме от почивката в световното, и да се видим тоя петък, 29 юни, на обичайното място под липите към 19:00 часа. Ако има идеи за други дни, часове или места, пишете. Инак вероятно най-късно утре заран ще гледам да направя резервация.
— Luchesar • Б/П 09:40, 25 юни 2018 (UTC)

Изкушение за последно в 1988. Аз засега ще дойда. --Мико (беседа) 14:39, 25 юни 2018 (UTC)

Хаха, напоследък всъщност нерядко си повтарям „ако може, нека ме отмине тая чаша“, но после си викам „абе, който не пие, не ще се развие“. Супер! :-D — Luchesar • Б/П 14:48, 25 юни 2018 (UTC)

+1. --Спас Колев (беседа) 10:30, 26 юни 2018 (UTC)

Направих резервация, та да не стане некой сакатлък. Ако имате време и желание, ще се радвам да ви видя в „Под липите“. :) Използвайте моето име, щот кодовата дума „Уикипедия“ не хвана дикиш.
— Luchesar • Б/П 14:42, 25 юни 2018 (UTC)

Това е добра новина. Ще гледам да дойда. --Спасимир (беседа) 19:36, 25 юни 2018 (UTC)

И аз бих дошла, да се запозная на живо. Може ли?--Mmm-jun (беседа) 08:54, 26 юни 2018 (UTC)

Не... Шегувам се, разбира се. Много ще се радвам, страхотно!
— Luchesar • Б/П 09:11, 26 юни 2018 (UTC)

О! Дано не се разочаровате! Аз съм само една горда баба на 5 внучета! --Mmm-jun (беседа) 09:19, 26 юни 2018 (UTC)

Е, то пък понеже всичките останали на по-малко от церемония за „Оскар“ не можеш да ни видиш. А бабите всъщност поначало са си опасни.
— Luchesar • Б/П 09:42, 26 юни 2018 (UTC)

Ограничение за възрастова граница тук мисля че няма. Пък и не само тук. Всеки влак си има пътник, даже и товарният. - Незнайният войн (беседа) 10:06, 26 юни 2018 (UTC) --Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 84.252.26.91 (беседа) 10:06, 26 юни 2018‎ (UTC)

-1 За съжаление точно този петък няма да съм в София. Жалко, но все пак пожелавам приятно изкарване.--Ilikeliljon (беседа) 11:30, 26 юни 2018 (UTC)

+1 --Ket (беседа) 08:28, 27 юни 2018 (UTC)

ЦЕИ сезони, Фондацията и едни нейни слабости

Най-напред да поздравя участниците, техните постижения и ентусиазъм. Пожелавам им това им (и предишни) участие да доведе до развитие на собствени проекти. А постоянните лични и групови проекти са по-устойчиви и резултатни.

Сезонните проекти инициирани от други уикипедии, в които участваме, показват някои системни слабости на управлението от страна на Фондацията – интерационална координация и работа с доброволци.

Координация

Уикипедия, като широкообхватен и интернационален проект, следва да има и съответното управление, което да е базирано на нейната същност – сбор от различни езикови части. В администрирането на проекта, по отношение на българската езикова част, е задължително да има административно лице, което да координира проекта и да комуникира на български език с участниците в него. Това лице трябва да е назначено в администрацията (независимо къде – дали в Лос Анджелис, в София, или другаде по света, Интернет е навсякъде). То, подчертавам, не може да има нищо общо с чаптъри или други форми на местни и езикови групи, то не е доброволец. То трябва да отговаря за политиката на Уикимедия/Уикипедия по развитие на проекта и правилата за участие. Именно това лице следва да организира подобни конкурси, да прави отчети всякакви, да отговаря на въпроси и спорове, консултирайки се с по-висшестоящите във Фондацията.

Когато правиш интернационален проект и поставяш изискване, примерно, участниците да комуникират с администрацията само на английски език, означава че подлагаш на езикова дискриминация другите езикови групи.

От друга страна липсата на такова лице позволява на местни лица да „овладеят“ управлението на езиковата част и да налагат собствените си разбирания за проекта, същността му, демокрацията, и пр., и не се дава възможност на останалите да се обърнат към корективен орган.

Работа с доброволци

Изпълняваните проекти по някакъв начин се опитват да стимулират участниците доброволци – добре! Но какво е отношението на Фондацията към останалите постоянни участници доброволци – Никакво! Това е сериозна слабост, която в известна степен ги демотивира. Ето защо е препоръчително да има постоянен администратор, който да следи за това.

Помислете за това.--Rumensz (беседа) 14:04, 29 юни 2018 (UTC)

Ок. --Поздрави, Петър Петров 08:30, 3 юли 2018 (UTC)

За мен лично не е нужно друго стимулиране, освен че У съществува:-D--Ket (беседа) 08:33, 3 юли 2018 (UTC)

Не става въпрос за пари или нещо значително. Важен е жестът. Например Уикиданни ми благодариха за 10 000-ната редакция. Но трябва да има баланс между участие в инцидентно състезание и текуща дейност. От българчето-координатор. --Rumensz (беседа) 08:43, 3 юли 2018 (UTC)

Ти наистина вършиш много работа и останалите го виждаме и оценяваме, дори да не го казваме. — Luchesar • Б/П 09:30, 3 юли 2018 (UTC)

По темата не става въпрос за мен (дадох само пример). А за това, че Фондацията проявява дискриминация към по-малките езикови части, че събира пари за собственото си местно бъдеще, без да осигурява задължителната административна координация, че с подобни състезания се заблуждаваме, че се набират нови доброволци, че се "налива вода" в чужди проекти, и пр. Знам, че не е особено приятно да има подобна критика, но ... --Rumensz (беседа) 12:07, 3 юли 2018 (UTC)

Аз съзирам едно дълбоко неразбиране в случая. По-лошото е, че и опитите да се внесе яснота още повече ще задълбочат неразбирането. Спири ··· - - - ··· 17:46, 3 юли 2018 (UTC)

Бихте ли пояснили в какво се състои неразбирането, моля! --Rumensz (беседа) 17:54, 3 юли 2018 (UTC)

This Month in Education: June 2018

Wikipedia Education globe

This Month in Education

Volume 4 | Issue 6 | June 2018

This monthly newsletter showcases the Wikipedia Education Program. It focuses on sharing: your ideas, stories, success and challenges. You can see past editions here. You can also volunteer to help publish the newsletter. Join the team! Finally, don't forget to subscribe!

In This Issue

Featured Topic	Academia and Wikipedia: the first Irish conference on Wikipedia in education
From the Community	Ashesi Wiki Club: Charting the cause for Wikipedia Education Program in West Africa Wikimedia Serbia has received a new accreditation for the Accredited seminars for teachers Côte d'Ivoire: Wikipedia Classes 2018 are officially up and running Basque secondary students have now better coverage for main topics thanks to the Education Program What lecturers think about their first experience in the Basque Education Program
From the Education Team	Education Extension scheduled deprecation
In the News	Wikipedia calls for participation to boost content from the continent Wikipedia in the History Classroom Wikipedia as a Pedagogical Tool Complicating Writing in the Technical Writing Classroom When the World Helps Teach Your Class: Using Wikipedia to Teach Controversial Issues

About This Month in Education · Subscribe/Unsubscribe · Global message delivery · For the team: Romaine 06:03, 30 юни 2018 (UTC)

Въпрос относно преводна статия от чуждоезичен проект.

Здравейте колеги, тъй като не откривам конкретните пояснения тук относно поставени шаблони в чуждоезичните статии, въпросът ми е има ли другаде повече информация или ако трябва да задам въпроса си по точно:

• Уместно ли е да се прави преводна статия от чуждо уики, ако на съответната е поставен ето този шаблон, а източниците в Българските сайтове за нея са с незначителна и ниска енциклопедична значимост!

Поздрави, --Oficialniat ^{Б П} 20:08, 2 юли 2018 (UTC)

Всяка статия от която и да е било езикова версия на Уикипедия може да се преведе на български. Ако няма източници и/или има ниска енциклопедична значимост може да бъде изтрита по бързата процедура. Ако статия няма надеждни източници и/или преценя, че има ниска енциклопедична значимост не бих я превеждал. --Стан (беседа) 20:18, 2 юли 2018 (UTC)

User:Oficialniat Питате дали при липса на източници на български език, дадена статия трябва да се предложи за изтриване? Правилно ли съм разбрал?Radiohist (беседа) 21:10, 2 юли 2018 (UTC)

Не Radiohist. Въпросът ми е само и единствено уместно ли е да се прави превод в БГ уики от En wiki, ако в основната статия е поставен шаблон Повече източници. --Oficialniat ^{Б П} 10:09, 3 юли 2018 (UTC)

User:Oficialniat Сега вече разбрах. Простете за объркването. Поздрави.Radiohist (беседа) 12:41, 3 юли 2018 (UTC)

За нищо User:Radiohist. Аз ви се извинявам че изпаднах в "конкретика" по въпроса. Лош навик който пречи понякога, но в случаят държах да бъда точно изразяващ се юзер. Поздрави, --Oficialniat ^{Б П} 13:35, 3 юли 2018 (UTC)

Дължина на главните реки в България

Здравейте, преглеждам Статистически годишник 2017 на НСИ и впечатление ми направиха дължините на главните реки в България. Има доста големи разлики от описаните източници. Аз си ги обяснявам с това, че в справочниците се ползват едни и същи данни от няколко десетилетия, които не са били актуализирани. Ако проявявате интерес може да видите стр. 17. Въпросът ми е какво да направим, дали да се вземат предвид данните от Статистическия годишник и да бъде актуализирана информацията за реките или не.--Спасимир (беседа) 08:00, 4 юли 2018 (UTC)

В този статистически справочник има немалко странности - примерно откривам липсата на планината Боздаг и най-високия ѝ връх у нас Чиплак баир (в списъка "Планини в България"). За сметка на това вътре са всички местни планинки в областта Краище, които обзалагам се, няма да видите в статистическите справочници преди 1944 г. Поздрави, --Dido3 (беседа) 09:14, 4 юли 2018 (UTC)

„

Разликата между поместените тук данни за територията и публикуваните в ,,Статистически годишник 1986" се дължи на новата технология, използвана за изчисляването им. (с. 12)

“

Данните в годишника са ок.--Чигот (беседа) 05:51, 5 юли 2018 (UTC)

Това разяснение се отнася за територията (площта) на България.--Спасимир (беседа) 06:46, 5 юли 2018 (UTC)

Да, но отговаря на поставения въпрос.--Чигот (беседа) 10:14, 5 юли 2018 (UTC)

Предложение: Временно затваряне на българската Уикипедия

Това гласуване вече не е актуално.

Здравейте колеги. Предлагам българската Уикипедия да бъде временно затворена, в знак на протест във връзка с новата директива за авторското право на ЕС, застрашаваща свободния Интернет. Повече информация тук . Quickfingers (беседа) 21:24, 4 юли 2018 (UTC)

• За --Quickfingers (беседа) 21:24, 4 юли 2018 (UTC)
• За → Иван (беседа) 21:56, 4 юли 2018 (UTC)
• Против--Радостина 22:27, 4 юли 2018 (UTC)
• Против--Стан (беседа) 23:09, 4 юли 2018 (UTC)

• Коментар: Гласуването е днес и реално няма за кога да се преустановява достъпът до Уикипедия на български език. --Спасимир (беседа) 06:48, 5 юли 2018 (UTC)

+1 — Luchesar • Б/П 09:10, 5 юли 2018 (UTC)

• Против--Dido3 (беседа) 11:40, 5 юли 2018 (UTC)

Добрата новина е, че проектодирективата е отхвърлена! Предлагам това гласуване да бъде затворено.--Спасимир (беседа) 11:47, 5 юли 2018 (UTC)

Евродепутатите отхвърлиха спорната директива за авторското право

„

С 318 гласа "против" и 278 "за" евродепутатите отхвърлиха спорната директива за авторското право, чиито противници твърдят, че рискува да наложи безпрецедентна цензура в интернет. Сега текстовете, които притесниха активистите за свободата на мрежата, ще бъдат разгледани на пленарно заседание на европарламента през есента.

“

— Luchesar • Б/П 11:51, 5 юли 2018 (UTC)

А, все пак, някой от Вас разбрали за какво се притеснява Уикипедия? То и сух режим имаше, и ембарго, и освен по-високи цени и мафия, нищо различно не се получава. Срещу прогреса не се върви. --Rumensz (беседа) 07:29, 6 юли 2018 (UTC)

Подравняване на колони в таблица

Здравейте! Един от най-досадните проблеми в уикитаблиците е невъзможността лесно да се подравняват колони (освен когато искаме да подравним всички колони на таблицата в една посока). Обикновено за да се направи това трябва към всяка клетка да се добави или style="text-align:center", или align="center" (което не се поддържа в HTML5), или направо данните да се обвият в <center>...</center> (което не се поддържа в HTML5 стандарта и трябва да се мигрира към семантично правилен вариант), или чрез новосъздадения шаблон {{center|...}} (който реално добавя <div class="center" style="text-align:center;width:auto; margin-left:auto; margin-right:auto;">...</div>). Всички тези варианти изискват доста код, при което уикикода на таблицата става излишно раздут и по-труден за разбиране от по-младите редактори. По тази причина разгледах вариантите да се реши този проблем възможно най-елегантно. Спрях се на следното решение, за което ще ви помоля да си кажете мнението: Създадох отделни класове за колони от 1 до 9, чрез които се подравнява в ляво, център и дясно. Те се добавят на самата таблица, без значение дали е чиста таблица с уикикод, уикитаблица или чист table таг (които в скоро време ще започна да чистя по разбирами причини). Ето пример:

{| class="wikitable col-1-right col-2-center col-3-left"
|+ Уикитаблица: Първата колона в дясно, втората центрирана, третата в ляво
! колоooooooooooooooooooooooooooна 1
! колоooooooooooooooooooooooooooна 2
! колоooooooooooooooooooooooooooна 3
|-
| ред 1, клетка 1
| ред 1, клетка 2
| ред 1, клетка 3
|-
| ред 2, клетка 1
| ред 2, клетка 2
| ред 2, клетка 3
|}

Уикитаблица: Първата колона в дясно, втората центрирана, третата в ляво

колоooooooooooooooooooooooooooна 1	колоooooooooooooooooooooooooooна 2	колоooooooooooooooooooooooooooна 3
ред 1, клетка 1	ред 1, клетка 2	ред 1, клетка 3
ред 2, клетка 1	ред 2, клетка 2	ред 2, клетка 3

{| class="center col-3-left"
|+ Таблица с Уикикод: Всички центрирани, третата подравнена в ляво
! колоooooooooooooooooooooooooooна 1
! колоooooooooooooooooooooooooooна 2
! колоooooooooooooooooooooooooooна 3
|-
| ред 1, клетка 1
| ред 1, клетка 2
| ред 1, клетка 3
|-
| ред 2, клетка 1
| ред 2, клетка 2
| ред 2, клетка 3
|}

Таблица с Уикикод: Всички центрирани, третата подравнена в ляво

колоooooooooooooooooooooooooooна 1	колоooooooooooooooooooooooooooна 2	колоooooooooooooooooooooooooooна 3
ред 1, клетка 1	ред 1, клетка 2	ред 1, клетка 3
ред 2, клетка 1	ред 2, клетка 2	ред 2, клетка 3

Ако не се намери по-добър вариант и/или няма против, ще добавя нужната документация в Уикипедия:Таблици. --Стан (беседа) 22:14, 5 юли 2018 (UTC)

Stack Exchange изглежда на същото мнение. По принцип има и phab:T2418, но без особена активност.
— Luchesar • Б/П 08:53, 6 юли 2018 (UTC)

Iliev: Реализацията ми е точно от там. Хубаво е, че си писал във Фабрикатора. Дано се замислят да добавят малко повече класове като базови, за да има съвместимост между различните езикови версии. Още по-добре ще е да ги вградят и например можем да дефинираме това с атрибут и стойност col1=left. --Стан (беседа) 16:03, 8 юли 2018 (UTC)

Този вариант е добър. Друга идея е да бъдат добавени класове за индивидуално подравняване на текста – напр. class="right", class="left" (class="center" вече го има). Пак ще е тромаво за таблиците, но пък ще е по-кратко в сравнение с повечето сегашни варианти. Ще е по-лесно и в случай че е необходимо да се замества остарелия атрибут align=, ако последният отпадне напълно, в бъдеще. Дали ще е полезно (приложимо) – незная. Ако е приложимо, то класовете ще могат да бъдат използвани и при повечето тагове, извън таблиците – напр. <div class="right">, <p class="right"> и т.н. --Ted Masters (беседа) 11:09, 6 юли 2018 (UTC)

align="center" ще трябва да се изчисти в бъдеще понеже не се поддържа в HTML5 стандарта. Ще трябва да развием малко документацията за подобни неща. За съжаление с подобни почиствания английската уикипедия е доста зле и постоянно от там се вкарват подобни неща. По отношение на класовете class="right", class="left" и class="center" трябва много да се внимава, защото имат различна семантика и понякога различна интерпретация т.е. ще изисква допълнителна работа в CSS за да се прецизира дали е float или align, и за какъв елемент се ползва. Когато таблица има class="center" не се знае дали центрираме самата таблица или данните в клетките (в момента ползваме center за клетките, а centered за самата таблица). От друга страна не е желателно да се правят много промени по common.css, тъй като при пренос на уикитекст от други езикови версия на Уикипедия може да има разлика във визуализацията. --Стан (беседа) 11:56, 6 юли 2018 (UTC)

Хм, не се бях замислил, че това може да доведе до объркване с float. Идеята беше за text-align. Пренасянето на текст от едно уики на друго (при разлика в кода на класовете в различните Common.css) вероятно ще доведе до повече неопределени резултати (грешки) във визуализацията, въпреки че и сега си стават тия неща. От друга страна обаче, колкото по-голяма е разликата, толкова по-голяма е вероятността за непредвидени резултати. Другият път ще се опитам да преосмисля всички възможни фактори. Благодаря за разяснението! --Ted Masters (беседа) 13:21, 6 юли 2018 (UTC)

Динамични карти в статиите

До тоя момент новите карти в статиите представляваха просто картинки, върху които можеше да се щракне, и едва тогава да бъдат увеличавани, намалявани и местени. Сега вече ще бъде възможно това да става в самите статии: с колелото на мишката, когато курсорът ѝ е поставен върху картата, с бутоните +-, както и с теглене за преместване на картата.[4]
— Luchesar • Б/П 09:02, 6 юли 2018 (UTC)

Страхотно --Скроч б. п. 10:14, 6 юли 2018 (UTC)

This Month in GLAM: June 2018

This Month in GLAM – Volume VIII, Issue VI, June 2018 Headlines From the team: New look; Promotion: flyer Armenia report: Museums workers experiencing Wikidata power Australia report: Wikipedia Making Public Histories Brazil report: A GLAMWiki on the Belgian Heritage in Brazil France report: Archaeology day in Toulouse; Institut National d'Histoire de l'art; Palais des beaux-arts de Lille Germany report: Cornerstone ceremony MiQua Indonesia report: From Eastern Indonesia on Commons Italy report: Wiki Weekend in Trentino; Fortezza delle Verrucole edit-a-thon Macedonia report: Wiki Tour in the City Library, WWI editing days & WikiGap Skopje Netherlands report: Wiki writing sprint Open Science New Zealand report: A New Zealand Wikipedian at Large Russia report: All Russia under a free license Serbia report: GLAM Seminar, WIR and GLAM/Edu camp Sweden report: SMVK upload; Swedish National Archives; Wikidata connects Swedish people / archives using Wikidata tool hub; Topographical register at the Swedish National Archives; LIBRIS XL - Bibframe 2.0 and open linked data UK report: Wikidata at Oxford USA report: Wiki Loves Pride 2018 + Bootcamp Wikidata report: Concordance, Cloud, Citations & Commons Wikimania report: GLAM at Wikimania 2018 Wikimedia and Libraries User Group: Poll to direct activities WMF GLAM report: Structured Data on Commons and Wikimania Calendar: July's GLAM events Read this edition in full • Single-page To assist with preparing the newsletter, please visit the newsroom. Past editions may be viewed here.

About This Month in GLAM · Subscribe/Unsubscribe · Global message delivery · Romaine 11:46, 9 юли 2018 (UTC)

Има ли някакъв начин да спрем този централизиран спам? Мисля, че ще е по-добре ако отива в нарочна страница, а тук се дават само препратки натам. --Поздрави, Петър Петров 12:08, 9 юли 2018 (UTC)

Миналата година писах на човека, който ми спами и личната поща, но без резултат. Сега премахнах връзката към Разговори от тук, което уж трябва да ни отпише от абонамента - да видим дали ще проработи. Между другото бяхме единствените, абонирали страницата си за разговори там По принцип ни трябва нещо такова. --ShockD (беседа) 12:28, 9 юли 2018 (UTC)

От този списък би трябвало да идва абонамента. Иначе тази страница би вършила работа Уикипедия:Новини.--Спасимир (беседа) 13:09, 9 юли 2018 (UTC)

А, супер, мерси и на двама ви. Добавих да спами в Уикипедия:Новини. Да го махаме съвсем е прекалено радикално според мен, нека го има за който иска. Пък после пак може да говорим като мине известно време. --Поздрави, Петър Петров 13:22, 9 юли 2018 (UTC)

Било е добавено от Потребител:Spiritia [5]. --Поздрави, Петър Петров 13:29, 9 юли 2018 (UTC)

Да, мисля, че имаше предложение от нейна страна и след като нямаше против, беше добавена тази страница.--Спасимир (беседа) 13:34, 9 юли 2018 (UTC)

Да, няма да го махаме, просто отива на друга страница. --Поздрави, Петър Петров 15:30, 9 юли 2018 (UTC)

Пренасочих и This Month in Education. --Поздрави, Петър Петров 15:32, 9 юли 2018 (UTC)

Картинка на деня от Общомедия

Нещо не е както трябва с тази картинка. Въртят се едни и същи, а това марабу в момента го виждам сигурно за 20-ти път в последните два месеца. Картинката на деня в Общомедия днес е съвсем друга - https://commons.wikimedia.org/wiki/Main_Page . --Ģiverņ (беседа) 13:20, 10 юли 2018 (UTC)

Безчерепни vs. Главохордови

Hello. As I understand, both these page are about the same animal taxon (although I didn't really delve into). Is it possible to merge two these pages into only one? Also pay attention that Безчерепни is for now linking with the wrong interwikis. Sorry that the message is not in Bulgarian; thanks in advance. --Wolverène (беседа) 16:00, 10 юли 2018 (UTC)

Hello. So it seems - both of them are Acrania or Cephalochordata. Maybe these taxons have been merged at some point? As far as I can tell Безчерепни is essentially the Russian loanword for the same taxon but I'm definitely not an expert. Termininja: - are you available for a quick fix? If not then I'll handle this myself. Cheers and thanks for notice. --ShockD (беседа) 07:56, 11 юли 2018 (UTC)

Важни промени в правата на администраторите

В идните седмици ще има важна промяна в правата на администраторите: те вече няма да имат право да редактират JS и CSS страниците. На практика, това означава, че вече няма да имаме възможност да поддържаме:

• лентата с допълнителни бутони (вж, код и т.н.);
• падащите менюта с елементи от статията, тематични и работни шаблони;
• Съветника (Advisor);
• Категорийния майстор;
• бързото патрулиране;
• Бързолик;
• бързи връзки;
• всички останали джаджи (и може би други наши допълнения, които пропускам);
• фоновете в шаблоните за личности (в някакъв момент това ще е достъпно за всички редактори чрез TemplateStyles, но те още не са реализирани, а и се отнасят само до CSS).

Причината за тази промяна е, че JS (CSS донякъде също) представлява значителна потенциална опасност за потребителите. JS (JavaScript) е програмен код, който се изпълнява на нашите браузъри. Редактирането на този код без нужните познания или пък небрежно може да наруши работата на сайта и дори да доведе до забиване на браузърите ни. Още по-сериозна е опасността недобросъвестен администратор да използва JS за злонамерени действия. Чрез JS може да бъдат деанонимизирани потребители, на компютрите им да се инсталира зловреден код, да се имперсонират други потребители и прочие. Вече има един подобен случай, в който администратор (не в нашите проекти) е използвал правата си, за да инсталира код, чрез който компютрите на потребителите тайно да „копаят“ криптовалути за негова изгода.

Рискът не е само от немарливи и недобросъвестни администратори. Рискът е също, че сметките на добросъвестни администратори може да бъдат хакнати.

Право да редактират JS и CSS страниците вече ще има само нова, специална група потребители, включването в която ще се извършва отново от бюрократите. Нужно е да решим каква процедура ще използваме за даване на тези права, като имаме пълна свобода. Ето няколко примерни варианта, които по никакъв начин не изчерпват възможните:

• всеки настоящ и избран в бъдеще администратор директно получава и членство в новата група, т.е. запазваме сегашното положение, при което всеки администратор има право да редактира JS/CSS;
• членството в новата група се дава на избрани за администратори при поискване (евентуално може да се изисква минимален натрупан администраторски стаж);
• членството се дава при поискване, но при задължително изчакване за определен период за евентуални възражения (подобно на У:ПЧГА);
• членството се дава след проведено допълнително гласуване: по правилата за избор на администратори или по нови правила.

Моля пишете какво мислите по въпроса. Засега не е ясно колко скоро ще бъдат направени промените, но се говори за едва двуседмично предварително уведомление, така че е желателно да имаме готова процедура възможно най-скоро.

— Luchesar • Б/П 20:56, 10 юли 2018 (UTC)

Аз съм за запазване на текущото положение. Това нововъведение има смисъл за по-големите езикови версии на Уикипедия. Тук 4-5 човека само пипаме по този код и няма смисъл да се усложняват нещата с процедури и гласувания. Ако някой злоупотреби или чупи прекалено много неща (в което много дълбоко се съмнявам) се решава как да се постъпи с дискусия и ако е необходимо с гласуване. Достатъчно добре се разбираме с думи. Интересно ми е дали с това право няма да можем да позволим и на не-администратори да редактират тези файлове? По този начин е възможно утвърдени редактори, които не са администратори, но са добри в CSS/JS да получат това право след като го заявят (след определен срок/процедура, ако има консенсус по въпроса). Ако имаме тази информация и има консенсус по въпроса можем да разпишем как ще се процедира. --Стан (беседа) 22:17, 10 юли 2018 (UTC)

Съгласен съм напълно със Стан - на администраторите се дава автоматично и на пожелалите също с гласуване. --Мико (беседа) 06:19, 11 юли 2018 (UTC)

Да проявяваме недоверие към администраторите, на които всъщност сме го гласували, е най-малкото нелогично. А и не всеки може да редактира JS и CSS страниците. Аз например не мога. Затова съм за първото предложение - всеки настоящ и избран в бъдеще администратор директно получава и членство в новата група, ако е задължително създаването на такава група. --Молли (беседа) 07:04, 11 юли 2018 (UTC)

Пропуснах нещо важно: рискът не се заключава само в немарливи и недобросъвестни администратори. Немалък е рискът от хакване на администраторски сметки. Например аз получавам редовно съобщения, че са правени опити да бъде проникнато в моята сметка. Явно има хора - които може въобще и да не са редактори - активно пробващи да влязат в чужди сметки. В тоя смисъл бих предложил правата все пак да се дават само при поискване, а получилите ги да се грижат добре за опазването на сметки си. Някой път може да си направим семинар (или уебинар) на тема двуфакторна аутентикация, която значително подобрява защитата на сметките.
— Luchesar • Б/П 07:29, 11 юли 2018 (UTC)

Предвид че всеки потребител може да си изпробва CSS или JS промени или добавки в личното си пространство, а после да го съобщи и някой с права да го провери и въведе, вероятно няма нужда всички да могат да редактират интерфейса. Може права да се дадат на тези, които вече успешно са подобрявали общите CSS и JS, примерно в последната година. --Петко 08:33, 11 юли 2018 (UTC)