Христо Тодоров (учител): Разлика между версии
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: премахване на уикивръзки към години и векове |
Kerberizer (беседа | приноси) м Премахната редакция 8588286 на Kerberizer (б.) Етикет: Връщане |
||
Ред 9: | Ред 9: | ||
| роден-дата = около [[1814]] |
| роден-дата = около [[1814]] |
||
| роден-място = [[Дупница]], [[Османска империя]] |
| роден-място = [[Дупница]], [[Османска империя]] |
||
| починал-дата = 19 октомври [[1888]] |
| починал-дата = [[19 октомври]] [[1888]] |
||
| починал-място = [[Дупница]], [[България]] |
| починал-място = [[Дупница]], [[България]] |
||
}} |
}} |
Версия от 14:36, 17 юли 2018
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Христо Тодоров.
Христо Тодоров | |
български просветен деец | |
Роден |
около 1814
|
---|---|
Починал |
Христо Димитров (Димитриевич) Тодоров е български просветен деец от Възраждането.
Биография
Христо Тодоров е роден около 1814 година в град Дупница, тогава в Османската империя, в търговско семейство. Получава образованието си в Самоков и Дупница, а от 1836 година започва да преподава, първо като килиен учител, а след това като взаимен. Между 1838 - 1841 година е учител в Горна Джумая, после между 1841 - 1850 година в Дупница и в Самоков от 1851 година. През 1854 година издава в Самоков „Служба с житием и страданием светаго великомъченика Георгиа новаго“. Участва в църковно-националните борби, подпомага дейността на Неофит Рилски, а през 1871 година е делегат на Първия църковно-народен събор на Българската екзархия. През 1872 година е избран за член на Дупнишката община. Умира през 1888 година. Сестра му Анастасия (Ната) Тодорова е килийна учителка в Дупница между 1850 - 1860 година[1].
Бележки
- ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 655-656.