Петър Андасаров: Разлика между версии

Петър Андасаров
	Петър Андасаров
Роден	16 юли 1937 г. (86 г.) Елешница, Царство България
Националност	България
Жанр	стихотворение
Награди	„Георги Джагаров“ (2011)

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 14:57, 17 юли 2018

Петър Андасаров е български поет и журналист.

Биография

Роден е на 16 юли 1937 година в село Елешница, Разложко. Завършва Учителския институт „Св. Иван Рилски“ в град Станке Димитров (Дупница) и българска филология в Софийския университет, бил е председател на литературния клуб „Димчо Дебелянов“ в Дупница. От 1971 г. живее и твори в София. Работил е като редактор във в. „Кооперативно село“, „Земя“, консултант по поезията на вестник „Народна младеж“ и е завеждал редакцията „Художествена литература“ на издателство „Народна младеж“. От 1994 г. е директор на вестник „Застраховател прес“ към ДЗИ.

Член е на Съюза на българските журналисти (1969), на Съюза на българските писатели (1978) и на Съюза на преводачите в България. Носител на литературната награда за патриотична поезия „Георги Джагаров“^[1] и на орден „А. С. Грибоедов“ (2012).^[2]

Творчество

Автор на 27 книги с поезия, публицистика и стихове за деца, сред които „Нося те в очите си” (1969), „А е толкова рано за сбогом” (повест, 1973), „Преди да ви повикам” (1977), „Слънце между нас” (1980), „Безсмъртничета” (1980), „ А ме боли от нежност”, „С очи те търся”, „И няма връщане” (1982), издадена и на арабски език в Дамаск, „Хорце по небето” (1985), „Ти освети небето на душата ми” (1989), „Иде хубавото време”, получила годишната награда на СБП за публицистика, издадена и на руски език, „До поискване”, „За цвят копнея”, „Да си влюбен” (за Асен Лагадинов (Димчо), 2004), „Като дългото ехо на песен” (2009), „Когато сенките се удължават” (2012), книгата „Строители на съвременното българско застраховане”.^[2]

Стиховете му са преведени на руски, белоруски, чешки, полски, унгарски, немски, френски, английски, испански, монголски, китайски, японски, арабски и на езика дари. Книгата му „Лирика“ излиза на руски през 2009 г. Има три деца и трима внука.^[2]

Бележки

↑ „Петър Андасаров с наградата „Георги Джагаров“, в. „Дума“, бр. 160, 15 юли 2011.
↑ ^а ^б ^в Петър Андасаров на сайта Литературен свят.

Външни препратки

„Петър Андасаров: Още гоня ветровете на живота“, интервю на Тодор Коруев, „Дума“, 5 януари 2005
„Дупнишкият поет П. Андасаров: Бездуховници и бездарници газят духа ни български по-грубо и от фашистки ботуш!“, интервю на Николая Иванова, в. „Струма“, 8 ноември 2012
„Петър Андасаров на 2х35“, в. „Застраховател“, бр. 14 (319), 25 юли 2007

[1] „Петър Андасаров с наградата „Георги Джагаров“, в. „Дума“, бр. 160, 15 юли 2011.

[literaturensviat-2] а ^б ^в Петър Андасаров на сайта Литературен свят.

[1]

[2]

@@ Ред 32: / Ред 32: @@
 == Биография ==
-Роден е на 16 юли [[1937]] година в село [[Елешница (Област Благоевград)|Елешница]], Разложко. Завършва Учителския институт „Св. Иван Рилски“ в град Станке Димитров ([[Дупница]]) и [[българска филология]] в [[Софийския университет]], бил е председател на литературния клуб „Димчо Дебелянов“ в Дупница. От 1971 г. живее и твори в София. Работил е като редактор във в. „Кооперативно село“, „Земя“, консултант по поезията на вестник „Народна младеж“ и е завеждал редакцията „Художествена литература“ на издателство „Народна младеж“. От 1994 г. е директор на вестник „Застраховател прес“ към [[ДЗИ]].
+Роден е на [[16 юли]] [[1937]] година в село [[Елешница (Област Благоевград)|Елешница]], Разложко. Завършва Учителския институт „Св. Иван Рилски“ в град Станке Димитров ([[Дупница]]) и [[българска филология]] в [[Софийския университет]], бил е председател на литературния клуб „Димчо Дебелянов“ в Дупница. От 1971 г. живее и твори в София. Работил е като редактор във в. „Кооперативно село“, „Земя“, консултант по поезията на вестник „Народна младеж“ и е завеждал редакцията „Художествена литература“ на издателство „Народна младеж“. От 1994 г. е директор на вестник „Застраховател прес“ към [[ДЗИ]].
 Член е на [[Съюз на българските журналисти|Съюза на българските журналисти]] (1969), на [[Съюз на българските писатели|Съюза на българските писатели]] (1978) и на [[Съюз на преводачите в България|Съюза на преводачите в България]]. Носител на литературната награда за патриотична поезия [[Георги Джагаров (литературна награда)|„Георги Джагаров“]]<ref>[http://www.duma.bg/duma/node/17381 „Петър Андасаров с наградата „Георги Джагаров“], в. „Дума“, бр. 160, 15 юли 2011.</ref> и на орден „А. С. Грибоедов“ (2012).<ref name="literaturensviat">[http://literaturensviat.com/?p=76715 Петър Андасаров на сайта Литературен свят].</ref>