Венелин Ганев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахната редакция 8587297 на Kerberizer (б.)
Етикет: Връщане
м Бот: премахване на уикивръзки към дати
Ред 39: Ред 39:
През 1923 година, заедно с голяма част от Радикалдемократическата партия, Венелин Ганев се включва в новообразувания [[Демократически сговор]], но през 1925 година го напуска и се обявява срещу политиката на правителството. По-късно основава [[Лига за защита на правата на човека]].<ref name="ташев"/>
През 1923 година, заедно с голяма част от Радикалдемократическата партия, Венелин Ганев се включва в новообразувания [[Демократически сговор]], но през 1925 година го напуска и се обявява срещу политиката на правителството. По-късно основава [[Лига за защита на правата на човека]].<ref name="ташев"/>


През 1941 година Ганев се отказва от избора си за член на [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]] в знак на протест срещу ангажирането на България във [[Втора световна война|Втората световна война]].{{hrf|Недев|2007|621}} По-късно се включва като независим участник в [[Отечествен фронт|Отечествения фронт]] и влиза в неговото ръководство, а след Деветосептемврийския преврат през 1944 година, заедно с [[Тодор Павлов]] и [[Цвятко Бобошевски]], става регент на цар Симеон II, какъвто остава до премахването на [[монархия]]та на [[18 септември]] [[1946]].<ref name="ташев"/>
През 1941 година Ганев се отказва от избора си за член на [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]] в знак на протест срещу ангажирането на България във [[Втора световна война|Втората световна война]].{{hrf|Недев|2007|621}} По-късно се включва като независим участник в [[Отечествен фронт|Отечествения фронт]] и влиза в неговото ръководство, а след Деветосептемврийския преврат през 1944 година, заедно с [[Тодор Павлов]] и [[Цвятко Бобошевски]], става регент на цар Симеон II, какъвто остава до премахването на [[монархия]]та на 18 септември [[1946]].<ref name="ташев"/>


Още през 1945 година Венелин Ганев се противопоставя на нарастващото влияние на [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическа партия]] и се присъединява към опозицията.<ref name="ташев"/> На 17 октомври 1947 година той е уволнен от Софийския университет и е интерниран в [[Дряново]],{{hrf|Недев|2007|769}} а през 1948 година е изключен от [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]].<ref name="ташев"/>
Още през 1945 година Венелин Ганев се противопоставя на нарастващото влияние на [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическа партия]] и се присъединява към опозицията.<ref name="ташев"/> На 17 октомври 1947 година той е уволнен от Софийския университет и е интерниран в [[Дряново]],{{hrf|Недев|2007|769}} а през 1948 година е изключен от [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]].<ref name="ташев"/>


Венелин Ганев умира на [[25 март]] [[1966]] година в [[София]].<ref name="ташев"/>
Венелин Ганев умира на 25 март [[1966]] година в [[София]].<ref name="ташев"/>


== Библиография ==
== Библиография ==

Версия от 21:04, 17 юли 2018

Венелин Ганев
български юрист и политик
проф. Венелин Ганев (преди 1927 г.) Източник: ДА „Архиви“
проф. Венелин Ганев (преди 1927 г.) Източник: ДА „Архиви“

Роден
Венелин Йорданов Ганев
Починал
25 март 1966 г. (86 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Учил вЖеневски университет
Лайпцигски университет
Политика
Депутат
XXI ОНС   [1]
Венелин Ганев в Общомедия

Венелин Йорданов Ганев е български юрист, дипломат, политик и академик. Той е водещ авторитет в областта на търговското право и общата теория на правото, а след Деветосептемврийския преврат през 1944 година е един от регентите на малолетния цар Симеон II.

Биография

Венелин Ганев е роден на 16 февруари (4 февруари стар стил) 1880 година в Русе.[2] Учи в Лайпциг и Женева, където негов състудент е Симеон Радев, завършва философия, право и музика.[2] В Женева в 1900 – 1901 година двамата с Радев редактират революционния вестник на Върховния македоно-одрински комитетЕфор“. След завръщането си в България през 1908 г. е избран за доцент в Катедрата по енциклопедия и философия на правото в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, като преподава обща теория на правото (1908-1918) и търговско право (1918-1947), а в определени периоди още гражданско съдопроизводство, международно право и конституционно право[3][4], води и лекционни курсове в Свободния университет за политически и стопански науки, познат днес като УНСС [5].

През 1908 година Венелин Ганев се включва в Радикалдемократическата партия. През 1919 година е министър на правосъдието във второто правителство на Теодор Теодоров и участва в българската делегация за мирните преговори в Париж, довели до сключването на Ньойския договор.[6] След това е посланик на България в Париж (1920-1922).[2]

През 1923 година, заедно с голяма част от Радикалдемократическата партия, Венелин Ганев се включва в новообразувания Демократически сговор, но през 1925 година го напуска и се обявява срещу политиката на правителството. По-късно основава Лига за защита на правата на човека.[2]

През 1941 година Ганев се отказва от избора си за член на Българската академия на науките в знак на протест срещу ангажирането на България във Втората световна война.[7] По-късно се включва като независим участник в Отечествения фронт и влиза в неговото ръководство, а след Деветосептемврийския преврат през 1944 година, заедно с Тодор Павлов и Цвятко Бобошевски, става регент на цар Симеон II, какъвто остава до премахването на монархията на 18 септември 1946.[2]

Още през 1945 година Венелин Ганев се противопоставя на нарастващото влияние на Българската комунистическа партия и се присъединява към опозицията.[2] На 17 октомври 1947 година той е уволнен от Софийския университет и е интерниран в Дряново,[8] а през 1948 година е изключен от Българската академия на науките.[2]

Венелин Ганев умира на 25 март 1966 година в София.[2]

Библиография

Паметната плоча на сградата на ул. „6-ти септември“ № 53 в София, в която е живял Венелин Ганев
  • „Шопен“ (1919)
  • „Историческото развитие на търговското право“ (1921)
  • „Курс по обща теория на правото. Увод. Методология на правото“ (1921-1932, 1946)
  • „Курс по търговско право“ (1923)
  • „Курс по обща теория на правото. Правно явление“ (1925)
  • „Систематически курс по несъстоятелността, т. I“ (1926)
  • „Учебник по обща теория на правото“ (1932-1938 – в два тома, 1944 – второ, допълнено издание)
  • „Стопанска действителност. Опит за една социологическа синтеза“ (1945)
  • „Демокрация“ (1946)
  • „Закон соудный людьмъ. Правно-исторически и правно-аналитични проучвания“ (1959)

Бележки

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
  1. Списък на депутати на Радикалдемократическата партия
  2. а б в г д е ж з Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 104-105.
  3. В. Ганев, Обща теория на правото, фототипно издание, С., 1990 г., стр. XII.
  4. Алманах на Софийския университет 1888-1928, Кратка история на университета с животописни и книгописни сведения за преподавателите и асистентите от основаването на висшето училище насам. София: Университетска библиотека № 91, 1929, pp. стр. 406-407 
  5. http://www.unwe.bg/archive/1%20knijka_Bobchev.pdf
  6. Ганев, Венелин (2005). Дневник (1919 година) Ньойският мирен договор. София: Синева 
  7. Недев 2007, с. 621.
  8. Недев 2007, с. 769.
Цитирани източници