Валахади: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: {{Портал Македония}} --> {{Портал|Македония}}
м Бот: премахване на уикивръзки към години
Ред 3: Ред 3:
'''Валахади''' или '''валаади''' или '''влахади''' ({{lang-el|Βαλαάδες, Валаадес, Βαλαχάδες, Валахадес}}) е наименование, с което се обозначават [[гръцки език|гръцкоговорещи]] [[ислям|мюсюлмани]], живеещи в [[Османска империя|Османската империя]].
'''Валахади''' или '''валаади''' или '''влахади''' ({{lang-el|Βαλαάδες, Валаадес, Βαλαχάδες, Валахадес}}) е наименование, с което се обозначават [[гръцки език|гръцкоговорещи]] [[ислям|мюсюлмани]], живеещи в [[Османска империя|Османската империя]].


Смята се, че валаадите са потомци на [[гърци]] [[християни]], приели исляма през [[18 век]]. В началото на [[20 век]] те традиционно живеят в най-южните части на [[Егейска Македония]] - районите на Ляпчища (днес [[Неаполи (дем Горуша)|Неаполи]]) и [[Гревена]] по средното течение на [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]] (Алиакмон). Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в [[1900]] година в Македония има 14 373 гърци-мюсюлмани.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_b.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900.]</ref> Според гръцка статистика от [[1904]] година в казите [[Населица]] (Ляпчища) и Гревена на [[Серфидженски санджак|Серфидженския санджак]] живеят 16 070 валахади.<ref>Κωνσταντίνος Σπανός. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.</ref>
Смята се, че валаадите са потомци на [[гърци]] [[християни]], приели исляма през [[18 век]]. В началото на [[20 век]] те традиционно живеят в най-южните части на [[Егейска Македония]] - районите на Ляпчища (днес [[Неаполи (дем Горуша)|Неаполи]]) и [[Гревена]] по средното течение на [[Бистрица (Гърция)|Бистрица]] (Алиакмон). Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година в Македония има 14 373 гърци-мюсюлмани.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_b.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900.]</ref> Според гръцка статистика от 1904 година в казите [[Населица]] (Ляпчища) и Гревена на [[Серфидженски санджак|Серфидженския санджак]] живеят 16 070 валахади.<ref>Κωνσταντίνος Σπανός. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.</ref>


Валахадите се изселват от Гърция в Турция по силата на [[Лозански договор|Лозанския договор]] от 1923 година, предвиждащ обмен на населението между двете страни по религиозен признак. В Турция, макар и в турскоговорещо обкръжение част от общността запазва гръцкия си език, наричан ''ромеика''. Компактни маси валахади се заселват в [[Източна Тракия]] - в [[Кумбургас]], [[Кючук чекмедже]], [[Чаталджа]].
Валахадите се изселват от Гърция в Турция по силата на [[Лозански договор|Лозанския договор]] от 1923 година, предвиждащ обмен на населението между двете страни по религиозен признак. В Турция, макар и в турскоговорещо обкръжение част от общността запазва гръцкия си език, наричан ''ромеика''. Компактни маси валахади се заселват в [[Източна Тракия]] - в [[Кумбургас]], [[Кючук чекмедже]], [[Чаталджа]].

Версия от 21:52, 17 юли 2018

Германска етническа карта на Македония от 1892 г. Валахадите са в жълто.
Валахади във Врощяни в 1923 година, малко преди изселването им в Турция

Валахади или валаади или влахади (Шаблон:Lang-el) е наименование, с което се обозначават гръцкоговорещи мюсюлмани, живеещи в Османската империя.

Смята се, че валаадите са потомци на гърци християни, приели исляма през 18 век. В началото на 20 век те традиционно живеят в най-южните части на Егейска Македония - районите на Ляпчища (днес Неаполи) и Гревена по средното течение на Бистрица (Алиакмон). Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Македония има 14 373 гърци-мюсюлмани.[1] Според гръцка статистика от 1904 година в казите Населица (Ляпчища) и Гревена на Серфидженския санджак живеят 16 070 валахади.[2]

Валахадите се изселват от Гърция в Турция по силата на Лозанския договор от 1923 година, предвиждащ обмен на населението между двете страни по религиозен признак. В Турция, макар и в турскоговорещо обкръжение част от общността запазва гръцкия си език, наричан ромеика. Компактни маси валахади се заселват в Източна Тракия - в Кумбургас, Кючук чекмедже, Чаталджа.

На днешна българска територия е имало едно гръцко помашко село - Лялево в Пирин.

Често се смята, че името валахади произхожда от власи, и че валахадите са съответно от арумънски произход. Но албанологът Густав Вайганд смята, че то произлиза от "Вайалла" - уж единствената турска дума, която валахадите употребявали.[3]

Литература

Вижте също

Бележки

  1. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900.
  2. Κωνσταντίνος Σπανός. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
  3. Густав Вайганд. „Етнография на Македония“.