Гореме: Разлика между версии
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: премахване на уикивръзки към дати |
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: премахване на уикивръзки към години |
||
| Ред 18: | Ред 18: | ||
В местността ''Старо селище'' (северозападно от Гореме) са открити останки от късноантично селище. Североизточно от него, в местността ''Кръсто'', има античен [[некропол]]. От тук произхожда колективна находка от около 1600 медни [[Византийска империя|византийски]] монети от края на [[12 век|12]] и първата половина на [[13 век]]. [[Средновековие|Средновековното]] селище е възникнало в местността ''Църковен'' (около 9 км северозападно от Гореме) като пръснато поселение на животновъди. Според [[Йордан Заимов]] се е наричало ''Църковене'' или ''Църковяне''. През първата половина на [[17 век]] жителите му го напускат и се установяват на мястото на днешното село. |
В местността ''Старо селище'' (северозападно от Гореме) са открити останки от късноантично селище. Североизточно от него, в местността ''Кръсто'', има античен [[некропол]]. От тук произхожда колективна находка от около 1600 медни [[Византийска империя|византийски]] монети от края на [[12 век|12]] и първата половина на [[13 век]]. [[Средновековие|Средновековното]] селище е възникнало в местността ''Църковен'' (около 9 км северозападно от Гореме) като пръснато поселение на животновъди. Според [[Йордан Заимов]] се е наричало ''Църковене'' или ''Църковяне''. През първата половина на [[17 век]] жителите му го напускат и се установяват на мястото на днешното село. |
||
С имената ''Гореми'' и ''Горелина'' селото се споменава в [[Османска империя|османски]] регистри от |
С имената ''Гореми'' и ''Горелина'' селото се споменава в [[Османска империя|османски]] регистри от 1611–1617, 1650 и 1660. Поминък на населението през [[19 век]] са [[животновъдство]]то ([[овца|овце]], [[коза|кози]], [[свиня|свине]]) и [[земеделие]]то ([[царевица]], [[ръж]], [[ечемик]]). През 1860 на мястото на малък [[параклис]] от 1804 е построена [[Църква (сграда)|църква]]та „[[Свети Димитър (Гореме)|Свети Димитър]]“ ([[паметник на културата]]). |
||
През [[Българско възраждане|Възраждането]] Гореме е неголямо селище с чисто българско население, числящо се първоначално към [[Мелник|Мелнишката]] [[каза]], а след |
През [[Българско възраждане|Възраждането]] Гореме е неголямо селище с чисто българско население, числящо се първоначално към [[Мелник|Мелнишката]] [[каза]], а след 1878 към [[Петрич]]ката каза на [[Сяр|Серския]] [[санджак (административна единица)|санджак]]. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Гореме (''Gorémi'') е посочено като село със 82 домакинства с 220 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.142-143.</ref> |
||
По време на [[Кресненско-Разложко въстание|Кресненско-Разложкото въстание]] |
По време на [[Кресненско-Разложко въстание|Кресненско-Разложкото въстание]] 1878–1879 е сформирана местна чета с войвода [[Стоян Янчов]]. В Гореме и селата [[Добри лаки]] и [[Игралище]] се съсредоточават около 400 доброволци. Петима души от селото подписват [[петиция]]та на бежанци от [[Македония (област)|Македония]] до генералния [[Консул (Древен Рим)|консул]] на [[Великобритания]] в [[София]] с молба да бъдат освободени от османско владичество (5 декември 1878). |
||
През |
През 1890 година е открито начално [[училище]]. Училищната сграда е построена със средства на Мите Бръкадански. В края на [[19 век]] [[Васил Кънчов]] в известната си статистика („[[Македония. Етнография и статистика]]“) споменава селото под името Гореме с 800 жители [[българи]]-[[християнство|християни]]<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_17.htm Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“, София, 1900, с. 188]</ref>. . |
||
В селото е създаден един от първите комитети на [[ТМОРО]] в [[Каршияк]]а (преди |
В селото е създаден един от първите комитети на [[ТМОРО]] в [[Каршияк]]а (преди 1900). През 1901 година селото е посетено от [[Гоце Делчев]]. Тук той научава новината за [[Солунска афера|Солунската афера]]. По време на [[Горноджумайско въстание|Горноджумайското въстание]] през есента на 1902 година Гореме е един от главните въстаннически центрове в Петричко.<ref>Георгиев, Георги. „Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895-1903)", Македонски научен институт, София, 2008, стр.207.</ref> Активна революционна дейност развива учителят [[Стоян Стаменов]], войвода на местната чета, която по време на въстанието през 1902 води тежък бой с турска войска близо до селото. В навечерието на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] 1903 година четата е разбита от турците. |
||
Според статистиката на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в |
Според статистиката на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година населението на селото се състои от 976 българи екзархисти. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 16 ученици.<ref>Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.186-187.</ref> |
||
По време на [[Балканска война|Балканската война]] |
По време на [[Балканска война|Балканската война]] 1912–1913 година Александър Ханджийски и Атанас Цветков от Гореме превеждат през Малешевска планина дясната колона на [[Седма Рилска дивизия]], която се явява в тила на турската войска, укрепена в [[Кресненски пролом|Кресненския пролом]]. При избухването на войната четирима души от селото са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.838.</ref> |
||
Поминък на населението и след |
Поминък на населението и след 1912 година са земеделието и животновъдството. През 1933 година е учредено кредитното [[кооперация|кооперативно]] сдружение ''Доверие''. След 1914 жители от Гореме презаселват село [[Будилци]]. През 1958 година е основано [[ТКЗС]], от 1968 — към ''[[Горско стопанство]]'' (днес ''Държавно лесничейство'') в село [[Цапарево]]. След 1956 година населението намалява поради постоянни изселвания към [[Сандански]], [[Струмяни]] и [[Благоевград]]. |
||
== Културни и природни забележителности == |
== Културни и природни забележителности == |
||
| Ред 38: | Ред 38: | ||
Църквата „[[Свети Димитър (Гореме)|Свети Димитър]]“ е голяма трикорабна [[псевдобазилика]], с външна галерия от юг и от запад. Художествената стойност в [[интериор]]а имат дървените касетирани тавани с две слънца върху централния таван, рисуваният [[иконостас]]. |
Църквата „[[Свети Димитър (Гореме)|Свети Димитър]]“ е голяма трикорабна [[псевдобазилика]], с външна галерия от юг и от запад. Художествената стойност в [[интериор]]а имат дървените касетирани тавани с две слънца върху централния таван, рисуваният [[иконостас]]. |
||
Архитектурният облик на Гореме се определя от по-стари къщи от типа [[огражденско-малешевска къща]], от тях 4 са паметници на културата. Частично проведената улична регулация е променила [[Българско възраждане|възрожденската]] селищна структура. Селото е купно. То е [[електрификация|електрифицирано]] и [[водоснабдяване|водоснабдено]]. Началното училище ''Гоце Делчев'' от |
Архитектурният облик на Гореме се определя от по-стари къщи от типа [[огражденско-малешевска къща]], от тях 4 са паметници на културата. Частично проведената улична регулация е променила [[Българско възраждане|възрожденската]] селищна структура. Селото е купно. То е [[електрификация|електрифицирано]] и [[водоснабдяване|водоснабдено]]. Началното училище ''Гоце Делчев'' от 1948 до 1986 е основно. |
||
== Личности == |
== Личности == |
||
Версия от 21:57, 17 юли 2018
| Гореме | |
  Гореме  Гореме | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 56 души[1] (15 март 2024 г.) 2 души/km² |
| Землище | 282 km² |
| Надм. височина | 670 m |
| Пощ. код | 2834 |
| Тел. код | 074346 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 16033 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Струмяни Емил Илиев (Обединени земеделци; 2011) |
Горѐме е село в Югозападна България, част от община Струмяни, област Благоевград.
География
Село Гореме се намира в планински район в историко-географската област Каршияка. Разположено на източните склонове на Малешевска планина, в югоизточното подножие на Горемски рид на надморска височина около 700 м. Климатът е преходносредиземноморски с планинско влияние, зимен максимум и летен минимум на валежите (средногодишна валежна сума около 750 мм). През землището на селото текат Цапаревска река и нийният приток Горемска река. Преобладават излужени канелени горски почви.
История
В местността Старо селище (северозападно от Гореме) са открити останки от късноантично селище. Североизточно от него, в местността Кръсто, има античен некропол. От тук произхожда колективна находка от около 1600 медни византийски монети от края на 12 и първата половина на 13 век. Средновековното селище е възникнало в местността Църковен (около 9 км северозападно от Гореме) като пръснато поселение на животновъди. Според Йордан Заимов се е наричало Църковене или Църковяне. През първата половина на 17 век жителите му го напускат и се установяват на мястото на днешното село.
С имената Гореми и Горелина селото се споменава в османски регистри от 1611–1617, 1650 и 1660. Поминък на населението през 19 век са животновъдството (овце, кози, свине) и земеделието (царевица, ръж, ечемик). През 1860 на мястото на малък параклис от 1804 е построена църквата „Свети Димитър“ (паметник на културата).
През Възраждането Гореме е неголямо селище с чисто българско население, числящо се първоначално към Мелнишката каза, а след 1878 към Петричката каза на Серския санджак. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Гореме (Gorémi) е посочено като село със 82 домакинства с 220 жители българи.[2]
По време на Кресненско-Разложкото въстание 1878–1879 е сформирана местна чета с войвода Стоян Янчов. В Гореме и селата Добри лаки и Игралище се съсредоточават около 400 доброволци. Петима души от селото подписват петицията на бежанци от Македония до генералния консул на Великобритания в София с молба да бъдат освободени от османско владичество (5 декември 1878).
През 1890 година е открито начално училище. Училищната сграда е построена със средства на Мите Бръкадански. В края на 19 век Васил Кънчов в известната си статистика („Македония. Етнография и статистика“) споменава селото под името Гореме с 800 жители българи-християни[3]. .
В селото е създаден един от първите комитети на ТМОРО в Каршияка (преди 1900). През 1901 година селото е посетено от Гоце Делчев. Тук той научава новината за Солунската афера. По време на Горноджумайското въстание през есента на 1902 година Гореме е един от главните въстаннически центрове в Петричко.[4] Активна революционна дейност развива учителят Стоян Стаменов, войвода на местната чета, която по време на въстанието през 1902 води тежък бой с турска войска близо до селото. В навечерието на Илинденско-Преображенското въстание 1903 година четата е разбита от турците.
Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на селото се състои от 976 българи екзархисти. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 16 ученици.[5]
По време на Балканската война 1912–1913 година Александър Ханджийски и Атанас Цветков от Гореме превеждат през Малешевска планина дясната колона на Седма Рилска дивизия, която се явява в тила на турската войска, укрепена в Кресненския пролом. При избухването на войната четирима души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
Поминък на населението и след 1912 година са земеделието и животновъдството. През 1933 година е учредено кредитното кооперативно сдружение Доверие. След 1914 жители от Гореме презаселват село Будилци. През 1958 година е основано ТКЗС, от 1968 — към Горско стопанство (днес Държавно лесничейство) в село Цапарево. След 1956 година населението намалява поради постоянни изселвания към Сандански, Струмяни и Благоевград.
Културни и природни забележителности
Църквата „Свети Димитър“ е голяма трикорабна псевдобазилика, с външна галерия от юг и от запад. Художествената стойност в интериора имат дървените касетирани тавани с две слънца върху централния таван, рисуваният иконостас.
Архитектурният облик на Гореме се определя от по-стари къщи от типа огражденско-малешевска къща, от тях 4 са паметници на културата. Частично проведената улична регулация е променила възрожденската селищна структура. Селото е купно. То е електрифицирано и водоснабдено. Началното училище Гоце Делчев от 1948 до 1986 е основно.
Личности
- Родени в Гореме
Борис Цветков (1941 - 1996), български археолог- Васил Ангелов Горемчето, български революционер, войвода на ВМОК, македоно-одрински опълченец
- Иван Българинов, български революционер, загинал преди 1918 г.[7]
- Стоян Българинов (Цоне Даскало) (1880 - 1903), български революционер, деец на ВМОК
Литература
- Попов, Кирил. Гореме от древността до днес, Бургас, 2007.
Бележки
- ↑ www.grao.bg
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.142-143.
- ↑ Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“, София, 1900, с. 188
- ↑ Георгиев, Георги. „Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895-1903)", Македонски научен институт, София, 2008, стр.207.
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.186-187.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.838.
- ↑ Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 100.
| |||||||||||
