Горно Нерези: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м карти-обратен-ред = да
м Бот: премахване на уикивръзки към години
Ред 30: Ред 30:


== История ==
== История ==
В края на [[19 век]] Горно Нерези е село в [[Скопие|Скопска]] каза на [[Османска империя|Османската империя]]. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) към [[1900]] година в ''Нер{{Уникод|&#x463;}}зи'' (Горно и Долно) живеят 260 [[българи]] [[християни]] и 300 [[албанци|арнаути]] [[ислям|мохамедани]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_26.htm Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“, София, 1900, с.208]</ref>
В края на [[19 век]] Горно Нерези е село в [[Скопие|Скопска]] каза на [[Османска империя|Османската империя]]. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) към 1900 година в ''Нер{{Уникод|&#x463;}}зи'' (Горно и Долно) живеят 260 [[българи]] [[християни]] и 300 [[албанци|арнаути]] [[ислям|мохамедани]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_26.htm Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“, София, 1900, с.208]</ref>


В началото на 20 век цялото християнско население на селото е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в Нерези (Горно и Долно) има 288 българи екзархисти и функционира българско училище.<ref>Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.114-116.</ref>
В началото на 20 век цялото християнско население на селото е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Нерези (Горно и Долно) има 288 българи екзархисти и функционира българско училище.<ref>Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.114-116.</ref>


След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година селото попада в [[Сърбия]].
След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година селото попада в [[Сърбия]].

Версия от 21:58, 17 юли 2018

Тази статия е за селото в Община Карпош. За стружкото село вижте Нерези.

Горно Нерези
Горно Нерези
— село —
Църквата „Свети Пантелеймон“
Църквата „Свети Пантелеймон“
Страна Северна Македония
РегионСкопски
ОбщинаКарпош
Географска областКършияка
Надм. височина819 m
Население314 души (2002)
Пощенски код1020
МПС кодSK
Горно Нерези в Общомедия

Горно Нерези (Шаблон:Lang-mk; Шаблон:Lang-sq) е село в Република Македония, част от Община Карпош.

География

Селото е разположено южно от столицата Скопие в северните склонове на планината Водно. Край селото е разположен средновековният манастир „Свети Пантелеймон“.

История

В края на 19 век Горно Нерези е село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Нерѣзи (Горно и Долно) живеят 260 българи християни и 300 арнаути мохамедани.[1]

В началото на 20 век цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Нерези (Горно и Долно) има 288 българи екзархисти и функционира българско училище.[2]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Нерези (Nerezi) като албанско село.[3]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Нерези като смесено българо-албанско село.[4]

Според преброяването от 2002 година Горно Нерези има 314 жители.[5]

Националност Всичко
македонци 22
албанци 282
турци 6
роми 0
власи 1
сърби 3
бошняци 0
други 0

Бележки

  1. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“, София, 1900, с.208
  2. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.114-116.
  3. Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927
  4. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
  5. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови