Мургаш (община Куманово): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: премахване на уикивръзки към години
Ред 27: Ред 27:


==История==
==История==
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от [[вилает]]а [[Кратово|Кратова]] от [[1618]]-[[1619]] година селото е отбелязано, че Мургаш има с 36 [[джизие]] [[хане]]та (домакинства).<ref>Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, стр. 255.</ref>
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от [[вилает]]а [[Кратово|Кратова]] от 1618-1619 година селото е отбелязано, че Мургаш има с 36 [[джизие]] [[хане]]та (домакинства).<ref>Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, стр. 255.</ref>


Църквата „[[Света Параскева (Мургаш)|Света Параскева]]“ („Света Петка“) е от XVI - XVII век.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bitolamuseum.org/images/stories/zbornik_2012/Krstik_Slavica.pdf | заглавие = ДВОЈНА ЦРКВА ВО СУВ ОРАХ, КУМАНОВСКО (СВ. ЃОРЃИ И СВ. НИКОЛА) | достъп_дата = 14 април 2014 г | фамилно_име = Крстиќ | първо_име = Славица }}</ref>
Църквата „[[Света Параскева (Мургаш)|Света Параскева]]“ („Света Петка“) е от XVI - XVII век.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bitolamuseum.org/images/stories/zbornik_2012/Krstik_Slavica.pdf | заглавие = ДВОЈНА ЦРКВА ВО СУВ ОРАХ, КУМАНОВСКО (СВ. ЃОРЃИ И СВ. НИКОЛА) | достъп_дата = 14 април 2014 г | фамилно_име = Крстиќ | първо_име = Славица }}</ref>
Ред 33: Ред 33:
В края на XIX век Мургаш е българско село в [[Куманово|Кумановска каза]] на [[Османска империя|Османската империя]]. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от 1900 година Мургаш е село, населявано от 362 жители [[българи]] [[християнство|християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_28.htm Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 215.]</ref>
В края на XIX век Мургаш е българско село в [[Куманово|Кумановска каза]] на [[Османска империя|Османската империя]]. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от 1900 година Мургаш е село, населявано от 362 жители [[българи]] [[християнство|християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_28.htm Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 215.]</ref>


Според патриаршеския митрополит [[Фирмилиан Скопски|Фирмилиан]] в 1902 година в селото има 4 сръбски патриаршистки къщи.<ref>[[c:File:Izvestaj_od_skopskiot_mitropolit_za_brojot_na_kuci,_1902.pdf|Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство]], 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.</ref> Три години по-късно цялото християнско население на селото е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в Мургаш има 416 българи екзархисти и функционира българско училище.<ref>Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 126-127.</ref>
Според патриаршеския митрополит [[Фирмилиан Скопски|Фирмилиан]] в 1902 година в селото има 4 сръбски патриаршистки къщи.<ref>[[c:File:Izvestaj_od_skopskiot_mitropolit_za_brojot_na_kuci,_1902.pdf|Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство]], 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.</ref> Три години по-късно цялото християнско население на селото е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Мургаш има 416 българи екзархисти и функционира българско училище.<ref>Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 126-127.</ref>


Сръбският войвода [[Василие Тръбич]], който през декември 1905 година води битка в землището на Мургаш със селяни от района, определя селото като българско.<ref>Војвода Василије Трбић, Мемоари. Казивања и доживљаји војводе велешког, књига прва, Београд, 1996, с. 72.</ref>
Сръбският войвода [[Василие Тръбич]], който през декември 1905 година води битка в землището на Мургаш със селяни от района, определя селото като българско.<ref>Војвода Василије Трбић, Мемоари. Казивања и доживљаји војводе велешког, књига прва, Београд, 1996, с. 72.</ref>

Версия от 22:25, 17 юли 2018

Вижте пояснителната страница за други значения на Мургаш.

Мургаш
Мургаш
— село —
Панорама на селото
Панорама на селото
42.0722° с. ш. 21.8992° и. д.
Мургаш
Страна Северна Македония
РегионСевероизточен
ОбщинаКуманово
Надм. височина761 m
Население63 души (2002)
Пощенски код1304
МПС кодKU
Мургаш в Общомедия
Икона на Свети Николай от църквата „Света Параскева“, дело на зограф Хаджи Костадин

Мургаш (Шаблон:Lang-mk; Шаблон:Lang-sq) е село в Република Македония, в община Куманово.

География

Селото е разположено в областта Овче поле в северното подножие на планината Манговица. Намира се от дясната страна на Крива река и е от разпръснат тип на надморска височина от 500 до 620 m. От източната му страна е ридът Кула с надморска височина от 854 m.[1]

История

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Кратова от 1618-1619 година селото е отбелязано, че Мургаш има с 36 джизие ханета (домакинства).[2]

Църквата „Света Параскева“ („Света Петка“) е от XVI - XVII век.[3]

В края на XIX век Мургаш е българско село в Кумановска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Мургаш е село, населявано от 362 жители българи християни.[4]

Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 4 сръбски патриаршистки къщи.[5] Три години по-късно цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Мургаш има 416 българи екзархисти и функционира българско училище.[6]

Сръбският войвода Василие Тръбич, който през декември 1905 година води битка в землището на Мургаш със селяни от района, определя селото като българско.[7]

В учебната 1907/1908 година според Йован Хадживасилевич в селото има екзархийско училище.[8]

Според преброяването от 2002 година селото има 63 жители.[9]

Националност Всичко
македонци 62
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 0

Личности

Родени в Мургаш
  • Спасо Димитриев (? - 1913), кумановски войвода на ВМОРО, убит от сръбските окупационни власти при избухване на Междусъюзническата война.[10]

Външни препратки

Бележки

  1. с. Пезово - црква Св. Параскева // Галерија на икони од Кумановскиот крај во црквата Св. Никола, Куманово. Посетен на 14 април 2014 г.
  2. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, стр. 255.
  3. Крстиќ, Славица. ДВОЈНА ЦРКВА ВО СУВ ОРАХ, КУМАНОВСКО (СВ. ЃОРЃИ И СВ. НИКОЛА) // Посетен на 14 април 2014 г.
  4. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 215.
  5. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  6. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 126-127.
  7. Војвода Василије Трбић, Мемоари. Казивања и доживљаји војводе велешког, књига прва, Београд, 1996, с. 72.
  8. Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I. Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 520.
  9. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  10. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 47.