ПФК „Славия“ (София): Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 341: | Ред 341: | ||
| bgcolor="#ffdddd"| [[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |
| bgcolor="#ffdddd"| [[Файл:Symbol delete vote.svg|17px]] |
||
|- |
|- |
||
|style="background:#e6e6fa"| [[Лига Европа 2018/19|2018 – 19]] |
|style="background:#e6e6fa" rowspan="2"| [[Лига Европа 2018/19|2018 – 19]] |
||
|style="background:#e6e6fa"| [[Лига Европа]] |
|style="background:#e6e6fa"| [[Лига Европа]] |
||
|style="background:#e6e6fa"| предварителен кръг |
|style="background:#e6e6fa"| предварителен кръг |
||
| {{флаг|Финландия}} [[ФК Илвес|Илвес Тампере]] |
| {{флаг|Финландия}} [[ФК Илвес|Илвес Тампере]] |
||
|bgcolor="#ddffdd"| 2:1 |
|||
⚫ | |||
|bgcolor="#ddffdd"| 1:0 |
|bgcolor="#ddffdd"| 1:0 |
||
|bgcolor="#ddffdd"| '''3:1''' |
|||
| bgcolor="#ddddff"| [[Файл:Symbol keep vote.svg|17px]] |
|||
|- |
|||
|style="background:#e6e6fa"| [[Лига Европа]] |
|||
|style="background:#e6e6fa"| предварителен кръг |
|||
| {{флаг|Хърватия}} [[Хайдук Сплит]] |
|||
⚫ | |||
| |
|||
| |
| |
||
| |
| |
Версия от 23:04, 21 юли 2018
ПФК Славия (София) | |||
Файл:Малка.jpg Емблема на футболния клуб | |||
Прозвище | „Бялата лавина“, „белите“ | ||
---|---|---|---|
Основан | 10 април 1913 г. (на 111 г.) | ||
Държава | България | ||
Стадион | „Славия“ | ||
Капацитет | 25 556 | ||
Собственик | Младен Михалев | ||
Президент | Венцеслав Стефанов | ||
Старши треньор | Златомир Загорчич | ||
Първенство | Първа лига | ||
2016/17 | Първа лига, 11-то | ||
Спонсор | bet365 | ||
Екипировка | Joma | ||
Уебсайт | http://www.pfcslavia.com/ | ||
Екипи и цветове | |||
| |||
ПФК „Славия“ в Общомедия |
Славия е български професионален футболен клуб от град София, участник в Първа професионална футболна лига.
Клубът е създаден на 10 април 1913 г. Играе на стадион „Славия“, който разполага с 25 556 седящи места. Цветовете на клуба са бяло и черно, прякорите на отбора са „Белите“ и „Бялата лавина“.
Славия е 7-кратен шампион на България и 8-кратен носител на Купата на България. Участвал е 15 пъти в Европейските клубни турнири, като най-доброто му постижение е полуфинал в Купата на носителите на купи (КНК) през сезон 1966/67.
История
На 10 април 1913 г. след сливането на два столични отбора – Ботев (създаден през 1909 г.) и Развитие (създаден през 1910 г.) се създава Софийски спортен клуб Славия. Момчетата от Ботев били вече запознати с футболната игра, имали бели екипи и футболна топка, закупена от немската фирма „Валтерпрух“ за сумата от 22 тогавашни лева. Първите членове на новия клуб живеели в района на Руски паметник. Името „Славия“ избрали като символ на славянството, но и защото вече били чували за едноименния чешки отбор, от който се надявали да получат поощрение. Основателите на клуба учели в Чехия и създали клуба по образец на Славия Прага. За пръв председател бил избран Димитър Благоев-Пальо.
През 1928 г. Славия става за първи път шампион на България, като на финала на първенството побеждава с 4:0 Владислав (Варна). До 1944 г. е един от най-изявените клубове в България, като печели още 5 шампионски титли – 1930, 1936, 1939, 1941 и 1943 г.
През 1963 г. Славия дебютира в Европейските клубни турнири, а през 1967 г. става първият български отбор, достигнал до полуфинал в Купата на носителите на купи. По пътя си „белите“ отстраняват уелския Суонзи Сити, френския Страсбург и швейцарския Сервет, а на полуфинала отпадат от шотландския Глазгоу Рейнджърс след две минимални загуби с по 0:1. В този период в Славия играят легендарни футболисти като вратаря Симеон Симеонов, Александър Шаламанов, Александър Василев и редица други.[1]
През 1969 г. клубът е обединен с Локомотив (София) под името ЖСК Славия. През 1971 г. двата отбора отново са отделени, като актива на ЖСК Славия се прибавя към този на Славия. В следващите години „белите“ създават силен състав, в който изпъкват имената на двама значими футболисти – Андрей Желязков и Чавдар Цветков. Клубът печели два пъти националната купа. През 1974/75 побеждава с 3:2 във финала Локомотив (София), а през 1979/80 с 3:1 Берое (Стара Загора).
През следващите 15 сезона трофеи на вътрешната сцена липсват. Отборът печели два пъти Балканската клубна купа. През 1986 г. побеждава във финала гръцкия Паниониос, а през 1988 г. румънския Арджеш Питещ.
В средата на 90-те години на ХХ век за старши треньор е назначен Стоян Коцев, който през сезон 1995/96 извежда отбора до исторически дубъл. Славия става шампион след 53-годишна пауза, а в добавка печели и Купата на България. На финала в турнира „белите“ записват служебна победа с 4:0, тъй като съперникът им Левски (София) напуска терена при 1:0 през второто полувреме, под диктовката на президента си Томас Лафчис.
Наименования
- Славия (1913 – 1945)
- Славия-45 (1945 – 1946)
- Славия (1946 – 1949)
- Строител (1949 – 1950)
- Ударник (1951 – 1957)
- Славия (1957 – 1969)
- ЖСК Славия (1969 – 1971)
- Славия (1971 – 1999)
- Славия 1913 (от 1999)
Факти
- 11 август 1913 г. – Състои се първият официален мач на „Славия“ – срещу ФК Савата \ФК 13 (1:0). Голмайстор е Борис Шаранков.
- 15 април 1915 г. – Първа приятелска среща между Славия и Левски София, завършила с победа (1:0) за „белите“.
- 3 октомври 1923 г. – с крепостен акт 271 клубът става собственик на терен до Руски паметник и започва строеж на свой собствен стадион.
- 1924 г. – Славия става първият футболен клуб в България, който ангажира треньор от чужбина. Това е Вили Щейскал от Рапид Виена, който ръководи отбора в продължение на един сезон.
- 10 юни 1925 г. – За пръв път български клубен отбор гостува в европейска страна – Славия играе в Италия и печели три победи от 4 мача.
- 1926 г. – Футболистът на „белите“ Георги Григоров-Фурлана е първият български международен съдия по футбол.
- 12 март 1958 г. – Започва изграждането на сегашния спортен комплекс на Славия в квартал Овча купел. Първата копка е направена от Димитър Тинев – председател на женското направление на баскетболен клуб Славия и кмет на 6-ти район в София.
- 4 юни 1996 г. – След 53-годишно прекъсване ФК „Славия“ печели титлата, а в добавка и Купата на България.
- 13 август 1999 г. – Славия се регистрира по Търговския закон в България и става Професионален Футболен Клуб "Славия“ АД – София.
- 21 април 2011 г. – „Белите“ се класират на финал за Купата на България след победа срещу Пирин.
Успехи
- Вицешампион (10 пъти) – 1926 – титлата е присъдена служебно на Владислав (Варна), 1932, 1934, 1950, 1954, 1955, 1959, 1967, 1980 и 1990 г.
- Бронзов медалист (12 пъти) – 1940, 1942, 1964, 1965, 1966, 1970, 1973, 1975, 1982, 1986, 1992 и 1997 г.
- Носител на Националната купа (8 пъти) – 1952, 1962/63, 1963/64, 1965/66, 1974/75, 1979/80, 1995/96, 2017/18 г.
- Финалист (3 пъти) – 1954, 1972 и 2010/11 г.
- Финалист (1 път) – 2018 г.
- Носител (1 път) – 1977 г.
- Шампион на столицата
- в годините, когато столичното първенство е предшествало държавното.
- Носител на Купа „Сали Мугабе“
- (1 път) – 1993 г., побеждавайки „Таганда“, „Хайлендърс“ и националният отбор на Зимбабве.
- Седемкратен участник в КНК. Първият български отбор, класирал се на полуфинал за КНК – през 1967 г. – губи от Глазгоу Рейнджърс. Четвъртфиналист през 1981 г.
- Десеткратен участник в УЕФА. През 1969 г. Славия отстранява Валенсия (Испания).
Носител на супер купа на България 2018
Участия в Европейските клубни турнири
Сезон | Турнир | Етап | Отбор | Домакин | Гост | Резултат | |
---|---|---|---|---|---|---|---|
1963 – 64 | КНК | 1/16 финал | МТК (Будапеща) | 1:1 | 0:1 | 1:2 | |
1964 – 65 | КНК | 1/16 финал | Корк Селтик | 1:1 | 2:0 | 3:1 | |
КНК | 1/8 финал | Лозанспорт (Лозана) | 1:0 | 1:2 | 2:2 | ||
1966 – 67 | КНК | 1/16 финал | Суонзи Таун | 4:0 | 1:1 | 5:1 | |
КНК | 1/8 финал | Расинг (Страсбург) | 2:0 | 0:1 | 2:1 | ||
КНК | 1/4 финал | Сервет (Женева) | 3:0 | 0:1 | 3:1 | ||
КНК | полуфинал | Рейнджърс (Глазгоу) | 0:1 | 0:1 | 0:2 | ||
1968 – 69 | Купа на панаирните градове | предварителен кръг | Абърдийн | 0:0 | 0:2 | 0:2 | |
1969 – 70 | Купа на панаирните градове | предварителен кръг | Валенсия | 2:0 | 1:1 | 3:1 | |
Купа на панаирните градове | 1/16 финал | Килмарнък | 2:0 | 1:4 | 3:4 | ||
1970 – 71 | Купа на панаирните градове | 1/32 финал | Хайдук (Сплит) | 1:0 | 0:3 | 1:3 | |
1972 – 73 | КНК | 1/16 финал | Шалке 04 (Гелзенкирхен) | 1:3 | 1:2 | 2:5 | |
1973 – 74 | УЕФА | 1/16 финал | Динамо (Тбилиси) | 2:0 | 1:4 | 3:4 | |
1975 – 76 | КНК | 1/16 финал | Щурм (Грац) | 1:0 | 1:3 | 2:3 | |
1980 – 81 | КНК | 1/16 финал | Легия (Варшава) | 3:1 | 0:1 | 3:2 | |
КНК | 1/8 финал | Спарта (Прага) | 3:0 | 0:2 | 3:2 | ||
КНК | 1/4 финал | Фейенорд (Ротердам) | 3:2 | 0:4 | 3:6 | ||
1982 – 83 | УЕФА | 1/32 финал | Сараево | 2:2 | 2:4 | 4:6 | |
1988 – 89 | УЕФА | 1/32 финал | Партизан (Белград) | 0:5 | 0:5 | 0:10 | |
1990 – 91 | УЕФА | 1/32 финал | Омония (Никозия) | 2:1 | 2:4 | 4:5 | |
1991 – 92 | УЕФА | 1/32 финал | Осасуна (Памплона) | 1:0 | 0:4 | 1:4 | |
1995 – 96 | УЕФА | 1/32 финал | Олимпиакос (Пирея) | 0:2 | 0:1 | 0:3 | |
1996 – 97 | УЕФА | предварителен кръг | Инкарас-Грифас (Каунас) | 4:3 | 1:1 | 5:4 | |
УЕФА | 1/32 финал | Тирол (Инсбрук) | 1:1 | 1:4 | 2:5 | ||
2016 – 17 | Лига Европа | предварителен кръг | Заглембе (Любин) | 1:0 | 0:3 | 1:3 | |
2018 – 19 | Лига Европа | предварителен кръг | Илвес Тампере | 2:1 | 1:0 | 3:1 | |
Лига Европа | предварителен кръг | Хайдук Сплит |
Настоящ състав
Играчи
Към 1 юли 2018 г.
Вратари | |
---|---|
1 | Георги Петков |
12 | Емануеле Джериа |
32 | Антонис Стериакис |
Защитници | |
---|---|
5 | Димитър Буров |
13 | Стефан Велков |
15 | Александър Станисавлевич |
19 | Димитър Велковски |
25 | Сашо Александров |
55 | Андреа Христов |
Халфове | |
---|---|
8 | Славчо Шоколаров |
10 | Янис Карабельов |
11 | Кристиян Пешов |
17 | Момчил Цветанов |
20 | Филип Кръстев |
23 | Владислав Узунов |
27 | Емил Мартинов |
33 | Галин Иванов |
35 | Георги Йомов |
38 | Милен Гамаков |
71 | Тони Иванов |
Нападатели | |
---|---|
7 | Милчо Ангелов |
9 | Цветелин Чунчуков |
14 | Ивайло Димитров |
Технически щаб
Име | Длъжност | |
---|---|---|
Златомир Загорчич | Старши треньор | |
Мартин Кушев | Помощник-треньор | |
Владимир Иванов | Помощник-треньор | |
Радостин Станев | Треньор на вратарите | |
д-р Любен Ангелов | Лекар | |
Николай Пенков | Рехабилитатор | |
Райко Иванов | Рехабилитатор | |
Венцислав Савов | Домакин |
Постижения на футболисти
- За други футболисти, играли в клуба, виж Футболисти на Славия (София)
Рекордьори на клуба
- Андрей Желязков – най-много мачове – 338
- Андрей Желязков – най-много отбелязани голове за Славия – 136
- Димитър Зографов, Георги Китанов, Георги Филипов – с по 4 титли (1936, 1939, 1941 и 1943 г.)
- Димитър Костов – с 4 купи на страната (1952, 1963, 1964 и 1966 г.)
- Петър Александров – най-много отбелязани голове за един сезон – 33 (1986/87)
- Тодор Праматаров – най-много отбелязани голове за един мач – 6 (срещу Раковски (Русе) през сезон 1996/97 г.)
Прочути треньори
- Димитър Байкушев – Мими (1911 – 1988)
- Атанас Ковачев
- Стоян Коцев – Кано
- Христо Младенов (1928 – 1996)
- Олег Базилевич
- Атанас Пържелов
- Добромир Ташков
Известни привърженици
- Елена Бойчева – актриса
- Проф. Боян Биолчев, ректор на Софийския университет
- Чавдар Добрев, литературен критик и театровед
- Йордан Караджов, музикант, група „Сигнал“
- Славчо Николов, музикант, група Б.Т.Р.
- Лиляна Кисьова, оперетна актриса
- Васил Петров, певец
- Любен Чаталов, актьор
- Калин Сърменов, директор на Сатиричния театър
- Йордан Радичков, писател (1929 – 2004)
- Владимир Пенев, актьор
- Андрей Слабаков, актьор и режисьор
- Петър Слабаков, актьор
- Асен Кисимов, актьор и певец
- Любомир Тенев, театрален критик (1915 – 1993)
- Проф. Богдан Филов, археолог и политически деец
- Ненчо Хранов, журналист
- Васил Цонев, писател (1925 – 2002)
- Васил Делов, журналист
- Алекси Сокачев, журналист
- Радослав Янкулов, журналист
- Борис Христов, оперен певец (1914 – 1993)
- Пейо Пеев, музикант от група „СПРИНТ“
- Генерал-лейтенант Бригадир Аспарухов, политик, бивш шеф на разузнаването
- Албена Денкова и Максим Стависки, двукратни световни шампиони по фигурно пързаляне
- Асен Марков, председател на Българска федерация по картинг спорт
- Стефан Македонски, български оперен певец – тенор, режисьор и музикален педагог
- Симон Спасов, бивш председател на Държавната Агенция за Младежта и Спорта
- Павел Вежинов, писател
- Росица Кирилова, певица
- Бойко Неделчев, певец
- Поли Паскова, певица
- Борислав Бориславов, археолог и общински съветник в София
- Стойко Дуков, кмет на район „Витоша“
- Иван Ласкин, актьор
- Иван Звездев, водещ на телевизионното кулинарно предаване „В кухнята на Звездев“
- Филип Филипов, певец
- Проф. Ради Радев, философ
- Проф. Димитър Радев, юрист, зам.декан на Юридическия факултет на УНСС
- Проф. Владимир Петров, юрист, изтъкнат специалист по вещно право
- Проф. Симеон Тасев, юрист, специалист по гражданско право
- Пламен Сотиров, банкер, шеф на Райфайзенбанк
- Васил Филипов, бивш шеф на Булгаргаз
- Младен Червеняков, бивш министър на правосъдието
- Дончо Конакчиев, бивш вицепремиер на България
- проф. дин Димитър Попов, историк-траколог
- Димитър Главчев-Председател на 44-то Народно събрание на Република България
- Богомил Райнов-писател
- проф. Иван Билярски-юрист
Химн на клуба
Композиран от Тодор Георгиев по текст на Валентин Христов, за първи път е прозвучал на 1 май 1919 г.
Ний славни сме спортисти най-славният отбор, ний мощне сме слависти, борба е наш закон. Всесилни и корави са нашите дела, борбата ни прослави навредом по света. И химнът на победа в борбата ни крепи, с желаната победа в нас радостта кипи. От ден на ден здравеем ний с нашите игри, в борбата се гордеем, победа ни крепи.
Сезони
ПФК Славия (София) през сезоните
Бележки
- ↑ Преди 45 г. Славия играе първия европейски полуфинал в българския футбол pfcslavia.com 19 април 2012 г.
Външни препратки
- Официален сайт на ПФК Славия
- Спортен клуб Славия – Национален Клуб на Слависта
- Международен форум на привържениците на Славия
- Фен сайт на ПФК Славия
- История на ПФК Славия
|