Йоан Владислав: Разлика между версии

Йоан Владислав
	Йоан Владислав
цар на България
	Статуя на цар Иван Владислав в Скопие
Управление	1015 – 1018
Наследил	Гаврил Радомир
Наследник	Пресиян II
Лични данни
Роден	X век
Починал	февруари 1018 г. край Драч, Византия
Семейство
Династия	Комитопули
Баща	Арон
Брак	Мария
Потомци	Пресиян II, Алусиан, Аарон, Траян, Радомир, Екатерина, 5 неизвестни дъщери и още един син
	Йоан Владислав в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 20:37, 23 юли 2018

Йоан Владислав (често споменаван в съвременни източници и като Иван Владислав) е цар на българите от август или септември 1015 г. до февруари 1018 г., след кратък период междуцарствие настъпило смъртта на братовчед му Гаврил Радомир.

Произход и възцаряване

Син на Арон и племенник на Самуил, Йоан Владислав е единственият оцелял след нареждането на Самуил да бъде избито Ароновото семейство. Спасен е от братовчед си Гавраил Радомир (987 г.^[2]). По внушение на византийския император Василий II се стреми да отстрани от престола Самуиловите наследници. През август 1015 година става цар, след като (според Дуклянския презвитер^[3]^[4]) убива Гавраил Радомир по време на лов. Според едно сведение убива жената на Гавраил Радомир и ослепява сина му.^[5] През1016 Убива и сръбския княз Йоан Владимир, васал и зет на цар Самуил. Историците са разединени в оценките си за него. Някои считат че той се е отдал на дребнавост и мъст, а други са мнения, че той се о опитал да централизира аристокрацията на българската държава, прилайкайки крути мерки в съпротивата срещу Византия. Относно убийството на Йоан Владимир мненията също се разделят на две - от дребна мъст срещу Самуиловия зет, до желание да спре въздигащата се Рашка, като потенциален враг в тила. Оценките за Йоан Владислав не са еднозначни, а Никига Хониат пише за нето "тоя страешен Йоан", което показва, че ромеите са се бояли от него.

Царуване

Иван Владислав се опитва да спре с всякакви средства византийското нашествие и през есента на 1015 г., след превземането на Охрид от византийците, избира Битоля за главен град. По нареждане на Йоан Владислав е изсечен Битолският надпис (1015 – 1016), в който той се зове „българин по род“ и „самодържец български“ („блъгарінъ родомь“ и „самодрьжъцемь блъгарьскомь“). Предприема поход, за да върне Драч в пределите на България (1015 – 1016). Обединява силите си с Кракра Пернишки за поход в Североизточна България, но начинанието пропада заради неуспешен опит да привлече печенегите като съюзници (1017). През есента на 1017 г. търпи поражение от Василий II в битката при Сетина. През февруари 1018 г. обсажда крепостта Драч, където е убит в бой с византийците, а по други сведения – от ръцете на заговорници (някои допускат вмешателство на воеводите Елемаг и Гавра - сепаратисти, от фракцията на Гаврил Радомир, които превеждат Иван Владимир по безопасен път). Скоро след смъртта на Йоан Владислав България пада окончателно под византийска власт. Според някои сведения за цар е коронясан синът му Прeсиян II (Персиян II) но днес се счита че той е имал твърде ограничено влияние - само в планината Тавор на Албания, която според някои историци е негова наследствено владение.

Роднините и потомците му са изселени в Мала Азия и Армения^[6].

Други

Името на Иван Владислав носи морският нос Цар Иван Владислав на остров Ръгед, Южни Шетлъндски острови, Антарктика.^[7]

Бележки

↑ Златарски В., История на България през средните векове, том II, Притурка 19
↑ Павлов, Пл., Бунтари и авантюристи в средновековна България (Варна: LiterNet, 2005), Йоан Владислав срещу Гаврил Радомир през 1015 г.; Златарски, В., История на българската държава през средните векове, т. I, ч. 2, София 1971, с. 643 – 644
↑ Златарски, История на България през средните векове, т. I, ч. 2, с. 710 – 711 (26.1.2008)
↑ Летопись попа Дуклянина, гл. XXXVI (Восточная литература, 26.1.2008)
↑ Златарски, История на българската държава през средните векове, том I, част 2, стр. 713
↑ Павлов, Пл., Бунтари и авантюристи в средновековна България (Варна: LiterNet, 2005), Заговорите на „магистър Пресиан Българина“
↑ Справочник на българските географски имена в Антарктика (Bulgarian Antarctic Gazetteer)

Външни препратки

Гаврил-Радомир

→

Печат на Първото българско царство

цар на България (1015 – 1018)

→

Пресиян II

[1] Златарски В., История на България през средните векове, том II, Притурка 19

[2] Павлов, Пл., Бунтари и авантюристи в средновековна България (Варна: LiterNet, 2005), Йоан Владислав срещу Гаврил Радомир през 1015 г.; Златарски, В., История на българската държава през средните векове, т. I, ч. 2, София 1971, с. 643 – 644

[3] Златарски, История на България през средните векове, т. I, ч. 2, с. 710 – 711 (26.1.2008)

[4] Летопись попа Дуклянина, гл. XXXVI (Восточная литература, 26.1.2008)

[5] Златарски, История на българската държава през средните векове, том I, част 2, стр. 713

[6] Павлов, Пл., Бунтари и авантюристи в средновековна България (Варна: LiterNet, 2005), Заговорите на „магистър Пресиан Българина“

[7] Справочник на българските географски имена в Антарктика (Bulgarian Antarctic Gazetteer)

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

@@ Ред 25: / Ред 25: @@
 [[Файл:Bitolski nadpis.jpg|мини|300п|ляво|Битолският надпис на цар Иван Владислав]]
-'''Йоан Владислав''' (често споменаван в съвременни източници и като '''Иван Владислав''') е цар на българите от август или септември 1015 г. до февруари 1018 г., след кратък период междуцарствие настъпило след смъртта на братовчед му Гаврил Радомир.
+'''Йоан Владислав''' (често споменаван в съвременни източници и като '''Иван Владислав''') е цар на българите от август или септември 1015 г. до февруари 1018 г., след кратък период междуцарствие настъпило смъртта на братовчед му Гаврил Радомир.
 == Произход и възцаряване ==
-Син на [[Арон (комитопул)|Арон]] и племенник на [[Самуил]], Йоан Владислав е единственият оцелял след нареждането на Самуил да бъде избито Ароновото семейство. Спасен е от братовчед си [[Гавраил Радомир]] (987 г.<ref>Павлов, Пл., Бунтари и авантюристи в средновековна България (Варна: LiterNet, 2005), [http://www.liternet.bg/publish13/p_pavlov/buntari/ivan.htm Йоан Владислав срещу Гаврил Радомир през 1015 г.]; Златарски, В., История на българската държава през средните векове, т. I, ч. 2, София 1971, [http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_6_2.html с. 643 – 644]</ref>). По внушение на византийския император [[Василий II (Византийска империя)|Василий II]] се стреми да отстрани от престола Самуиловите наследници. През август 1015 година става цар, след като (според [[Дуклянска летопис|Дуклянския презвитер]]<ref>Златарски, История на България през средните векове, т. I, ч. 2, с. [http://promacedonia.com/vz1b/vz1b_6_4.html 710 – 711] (26.1.2008)</ref><ref>[http://www.vostlit.info/Texts/rus6/Dukljanin/frametext.htm Летопись попа Дуклянина], гл. XXXVI (Восточная литература, 26.1.2008)</ref>) убива Гавраил Радомир по време на лов. Според едно сведение убива жената на Гавраил Радомир и ослепява сина му.<ref>Златарски, История на българската държава през средните векове, том I, част 2, [http://promacedonia.com/vz1b/vz1b_6_4.html стр. 713]</ref> През1016 Убива и сръбския княз [[Йоан Владимир]], васал и зет на цар Самуил. Историците са разединени в оценките си за него. Някои считат че той се е отдал на дребнавост и мъст, а други са мнения, че той се о опитал да централизира аристокрацията на българската държава, прилайкайки крути мерки в съпротивата срещу Византия. Относно убийството на Йоан Владимир мненията също се разделят на две - от дребна мъст срещу Самуиловия зет, до желание да спре въздигащата се Рашка, като потенциален враг в тила. Оценките за Йоан Владислав не са еднозначни, а Никига  Хониат пише за нето "тоя страшен Йоан", което показва, че ромеите са се бояли от него.
+Син на [[Арон (комитопул)|Арон]] и племенник на [[Самуил]], Йоан Владислав е единственият оцелял след нареждането на Самуил да бъде избито Ароновото семейство. Спасен е от братовчед си [[Гавраил Радомир]] (987 г.<ref>Павлов, Пл., Бунтари и авантюристи в средновековна България (Варна: LiterNet, 2005), [http://www.liternet.bg/publish13/p_pavlov/buntari/ivan.htm Йоан Владислав срещу Гаврил Радомир през 1015 г.]; Златарски, В., История на българската държава през средните векове, т. I, ч. 2, София 1971, [http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_6_2.html с. 643 – 644]</ref>). По внушение на византийския император [[Василий II (Византийска империя)|Василий II]] се стреми да отстрани от престола Самуиловите наследници. През август 1015 година става цар, след като (според [[Дуклянска летопис|Дуклянския презвитер]]<ref>Златарски, История на България през средните векове, т. I, ч. 2, с. [http://promacedonia.com/vz1b/vz1b_6_4.html 710 – 711] (26.1.2008)</ref><ref>[http://www.vostlit.info/Texts/rus6/Dukljanin/frametext.htm Летопись попа Дуклянина], гл. XXXVI (Восточная литература, 26.1.2008)</ref>) убива Гавраил Радомир по време на лов. Според едно сведение убива жената на Гавраил Радомир и ослепява сина му.<ref>Златарски, История на българската държава през средните векове, том I, част 2, [http://promacedonia.com/vz1b/vz1b_6_4.html стр. 713]</ref> През1016 Убива и сръбския княз [[Йоан Владимир]], васал и зет на цар Самуил. Историците са разединени в оценките си за него. Някои считат че той се е отдал на дребнавост и мъст, а други са мнения, че той се о опитал да централизира аристокрацията на българската държава, прилайкайки крути мерки в съпротивата срещу Византия. Относно убийството на Йоан Владимир мненията също се разделят на две - от дребна мъст срещу Самуиловия зет, до желание да спре въздигащата се Рашка, като потенциален враг в тила. Оценките за Йоан Владислав не са еднозначни, а Никига  Хониат пише за нето "тоя страешен Йоан", което показва, че ромеите са се бояли от него.
 == Царуване ==
-Иван Владислав се опитва да спре с всякакви средства византийското нашествие. Първоначално  според някои източници се съглясява да убие братовчед си Гаврил Радомир и да се признае за васал на Византия, ако управлението му бъде летимирано, даден му бъде Солун като отплата и се сключи траен мир. Василий привидно се съглясява, но след като Иван Владислав се възцарява се отмята от сделката и го принуждва да воюва.  През есента на 1015 г., след превземането на [[Охрид]] от византийците, Иван Владислав избира [[Битоля]] за главен град. По нареждане на Йоан Владислав е изсечен [[Битолски надпис|Битолският надпис]] ( 1016), в който той се зове „българин по род“ и „самодържец български“ („''блъгарінъ родомь''“ и „''самодрьжъцемь блъгарьскомь''“), "племенник на Самуил Мокри, също самодържец български". Предприема поход, за да върне [[Драч]] в пределите на България ( 1016),. Обединява силите си с [[Кракра Пернишки]] за лъжлив поход в Североизточна България , с надежда да се привлече привлече [[печенеги]]те като съюзници и да превземе Солун, но Василий прегажда хода му и изправя срещу печенезите ордите на хазарите. Печенезите се отказват от похода и ИВан Владислав и Кракра са разбити при Солун (1017). През есента на 1017 г. търпи поражение от Василий II в [[битка при Сетина|битката при Сетина]]. През февруари 1018 г. обсажда крепостта [[Драч]], където е убит в [[Битка при Драч (1018)|бой с византийците]], а по други сведения – от ръцете на заговорници (някои допускат вмешателство на воеводите Елемаг и Гавра - сепаратисти, от фракцията на Гаврил Радомир, които превеждат Иван Владимир по безопасен път). Скоро след смъртта на Йоан Владислав [[България]] пада окончателно под византийска власт. Според някои сведения за цар е коронясан синът му [[Пресиян II|Прeсиян II (Персиян II)]] но днес се счита че той е имал твърде ограничено влияние - само в планината Тавор на Албания, която според някои историци е негова наследствено владение.
+Иван Владислав се опитва да спре с всякакви средства византийското нашествие и през есента на 1015 г., след превземането на [[Охрид]] от византийците, избира [[Битоля]] за главен град. По нареждане на Йоан Владислав е изсечен [[Битолски надпис|Битолският надпис]] (1015 – 1016), в който той се зове „българин по род“ и „самодържец български“ („''блъгарінъ родомь''“ и „''самодрьжъцемь блъгарьскомь''“). Предприема поход, за да върне [[Драч]] в пределите на България (1015 – 1016). Обединява силите си с [[Кракра Пернишки]] за поход в Североизточна България, но начинанието пропада заради неуспешен опит да привлече [[печенеги]]те като съюзници (1017). През есента на 1017 г. търпи поражение от Василий II в [[битка при Сетина|битката при Сетина]]. През февруари 1018 г. обсажда крепостта [[Драч]], където е убит в [[Битка при Драч (1018)|бой с византийците]], а по други сведения – от ръцете на заговорници (някои допускат вмешателство на воеводите Елемаг и Гавра - сепаратисти, от фракцията на Гаврил Радомир, които превеждат Иван Владимир по безопасен път). Скоро след смъртта на Йоан Владислав [[България]] пада окончателно под византийска власт. Според някои сведения за цар е коронясан синът му [[Пресиян II|Прeсиян II (Персиян II)]] но днес се счита че той е имал твърде ограничено влияние - само в планината Тавор на Албания, която според някои историци е негова наследствено владение.
 Роднините и потомците му са изселени в [[Мала Азия]] и [[Армения]]<ref>Павлов, Пл., Бунтари и авантюристи в средновековна България (Варна: LiterNet, 2005), [http://www.liternet.bg/publish13/p_pavlov/buntari/zagovorite.htm Заговорите на „магистър Пресиан Българина“]</ref>.