Кристиан Крахт: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Ред 85: Ред 85:
* 2016: Bayerischer Buchpreis
* 2016: Bayerischer Buchpreis
* 2017: Longlist des International Dublin Literary Award für ''Imperium''<ref>[http://www.dublinliteraryaward.ie/nominees/imperium/ Dublin Literary Award 2017]</ref>
* 2017: Longlist des International Dublin Literary Award für ''Imperium''<ref>[http://www.dublinliteraryaward.ie/nominees/imperium/ Dublin Literary Award 2017]</ref>
* 2018: Frankfurter Poetik-Vorlesungen


== Източници ==
== Източници ==

Версия от 16:34, 24 юли 2018

Кристиан Крахт
Christian Kracht
Кристиан Крахт през 2025 г.
Кристиан Крахт през 2025 г.
Роден29 декември 1966 г. (57 г.)
Професияписател, журналист
Националност Швейцария
Жанрроман, сценарий, пътепис
Награди„Награда Вилхелм Раабе“ (2012)
„Награда Херман Хесе“' (2016)
Уебсайт
Кристиан Крахт в Общомедия

Кристиан Крахт (Шаблон:Lang-de) е швейцарски писател, журналист и сценарист, автор на романи, разкази, пътеписи.

Биография

Кристиан Крахт израства в Швейцария, САЩ, Канада и Южна Франция. Учи в частни училища и интернати. Завършва Сара Лорънс колидж в Бронсквил, Ню Йорк, САЩ.

В Германия Крахт работи като журналист за в-к „Берлинер цайтунг“, за списанията „Темпо“ и „Шпигел“. В средата на 90-те години заминава за Ню Делхи като кореспондент на „Шпигел“. Живее няколко години в Банкок в сградата на някогашното югославско посолство и оттам предприема пътешествия до различни страни в Азия.

От 2008 Крахт живее със съпругата си, режисьорката Фрауке Фюрстенвалдер, в столицата на Аржентина Буенос Айрес.

Творчество

Първият роман на Кристиан Крахт „Faserland“ (1995) е определен от критиката като основополагащо произведение на вълната на немскоезичната поплитература от средата на 90-те години.

Тук Крахт се занимава с модерната консуматорска култура, с разпада на следвоенния модел на обществото, с нивелировката в средната класа и свързаната с това криза на идентичността, както и нейното търсене в национални и индивидуални рамки.[1]

В текста на романа се долавят далечни алюзии с „Вълшебната планина“ на Томас Ман и с творби на Жан Бодрияр.

За своите произведения, междувременно преведени на 17 езика, Крахт се изказва привидно самоиронично – те били просто „light entertainment“ (леко забавление), но зад това изказване се крие една немалка претенция: „Най-високото постижение в културата е това, построено според архитектониката на комедията. Аз възприемам произведенията си като хумористични.“

През септември 2001 излиза романът на Крахт „1979“, който критиката оценява като оттегляне от поплитературата. Той представя крехкостта на ценностната система на едрата буржоазия в Западна Европа, описва я като декадентска и представя нейното безсилие пред тоталитарните модели на ислямизма и маоизма на Изток. Романът излиза непосредствено преди терористичните нападения на 11 септември 2001 г. в САЩ и това допълнително привлича вниманието към него. Съществува и театрална постановка по книгата, осъществена под режисурата на Матиас Хартман (Mathias Hartmann), която се играе в Цюрих, Бохум и Хановер. От 2009 г. има и сценична версия на „Бургтеатър“ във Виена.

Третият роман на Крахт „Ще бъда тук, сред слънчевата светлина и в сянката“ („Ich werde hier sein im Sonnenschein und im Schatten“) излиза през септември 2008 г. Той е фантастичен и представя събития от световната история, развили се по алтернативен начин. Разказва се за „Швейцарската Съветска Република“ (ШСР), която се намира в състояние на непрекъсната война с голяма част от Европа. Става дума за анти-утопична история, за края на всички цивилизации.

Кристиан Крахт разглежда трите си романа като своеобразен триптих.

Рецепция

Крахт се смята за космополит, но той е и една от най-оспорваните фигури в съвременната немскоезична литература.

В интервюта рядко прави еднозначни изказвания. Заниманията му със събития от световната история трябва винаги да се възприемат с „едно на ум“ (cum grano salis). Например, малко след терористичните нападения на 11-ти септември той нарича талибаните „camp“ (женствени, гей); за Северна Корея разказва като за една огромна инсценировка, симулация с пропагандни цели, но липсата на респект към действителните страдания на хората в тази страна предизвикват отрицателните реакции на някои коментатори. Обвиняват го дори, че е привърженик на дяснорадикални партии и в сатанизъм.

Произведения на Кристиан Крахт са преведени на датски, английски, френски, руски, италиански, нидерландски, естонски, литовски, латвийски, испански, японски, арабски, иврит, сърбохърватски, шведски, чешки и български.

Библиография

Романи

  • Faserland, 1995
  • 1979, 2001
1979, изд.: Lege Artis, Плевен (2010), прев. Силвия Василева
  • Ich werde hier sein im Sonnenschein und im Schatten, 2008
Ще бъда тук, сред слънчевата светлина и в сянката, изд.: Lege Artis, Плевен (2010), прев. Силвия Василева
  • Imperium, 2012
  • Die Toten, 2016[2]

Други произведения

  • Ferien für immer (Reiseberichte – mit Eckhart Nickel), 1998
  • Mesopotamia. Ein Avant-Pop-Reader (als Herausgeber, Anthologie), 1999
  • Tristesse Royale (mit Joachim Bessing, Eckhart Nickel, Alexander von Schönburg und Benjamin von Stuckrad-Barre), 1999
  • Der gelbe Bleistift (Reiseberichte), 2000
  • Die totale Erinnerung. Kim Jong Ils Nordkorea (Bildband – mit Eva Munz und Lukas Nikol), 2006
  • New Wave. Ein Kompendium 1999-2006, 2006
  • Metan (mit Ingo Niermann), 2007
  • Gebrauchsanweisung für Kathmandu und Nepal (Reiseberichte – mit Eckhart Nickel), 2009
  • Five Years: Briefwechsel 2004–2009 (mit David Woodard) Band 1: 2004–2007, 2011
  • Finsterworld, Drehbuch, (mit Frauke Finsterwalder), 2013

Награди и отличия

  • 1993: Axel-Springer-Preis für junge Journalisten
  • 2009: Phantastik-Preis der Stadt Wetzlar
  • 2012: Grosser Literaturpreis von Stadt und Kanton Bern[3]
  • 2012: „Награда Вилхелм Раабе“ für seinen Roman Imperium
  • 2013: Preis der Deutschen Filmkritik: Bestes Drehbuch, das er mit seiner Frau für den Film Finsterworld verfasste[4]
  • 2016: „Награда Херман Хесе“[5]
  • 2016: Schweizer Buchpreis für Die Toten[6]
  • 2016: Bayerischer Buchpreis
  • 2017: Longlist des International Dublin Literary Award für Imperium[7]
  • 2018: Frankfurter Poetik-Vorlesungen

Източници

  1. ↑ Heike Schmoll: Abschreckend. Rezension. In: Frankfurter Allgemeine Zeitung, 2. August 2013, S. 7.
  2. ↑ Die Beschimpfung des deutschen Walds In: Frankfurter Allgemeine Sonntagszeitung, 4. September 2016, S. 47.
  3. ↑ Kanton Bern ehrt umstrittenen Autor Kracht, Südostschweiz Kultur
  4. ↑ Preis der deutschen Filmkritik 2013, 2014-02-10, Verband der deutschen Filmkritik e. V.
  5. ↑ Christian Kracht bekommt Hermann Hesse Literaturpreis, In: FOCUS Online, 12. Oktober 2016
  6. ↑ Roman Bucheli: Christian Kracht erhält den Schweizer Buchpreis, 2016-11-13, Neue Zürcher Zeitung
  7. ↑ Dublin Literary Award 2017

Външни препратки

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Кристиан_Крахт&oldid=8604726“.