Диаконикон: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 05:23, 25 юли 2018

Тройни апсиди на православна църква. *Олтар* е най-голямата средна апсида, *протезис* е вдясно и *диаконикон* е апсидата вляво

Диаконикон (Шаблон:Lang-el) е името, дадено на камерата от южната страна на централната апсида на църквата, където се пазят одежди, книги итн., които се използват в богослуженията (свещените съдове се съхраняват в протезиса, северната страна на светилището) в източнокатолическата и православната църква.

Диакониконът съдържа thalassidion (умивалник) мивка, чиято канализация се събира в почетно място, където течности, като вода, се използват за измиване на светите неща и чак след това се изхвърля. Тази вода може да се използва от духовенството за измиване на ръце преди започване на Божествената литургия. Диакониконите обикновено имат шкафове или чекмеджета, където одежди и църковни завеси (антепендия) могат да се съхраняват безопасно. Тук се съхраняват и въгленът, и мястото за загряване на Зеон (вряща вода, която се излива в потир преди причастие, хавлии и други необходими предмети).

Само епископите или свещеникът може да заседава в светилището; дяконите и свещенослужителите може да седят в диаконикона, когато те не са необходими за основната си цел. Тъй като диакониконът се намира зад иконостаса, то се счита за свято място и само тези, които имат специфично литургично задължение, могат да влизат вътре.

По време на управлението на Юстин II (565-574), по чието време се прави промяната в литургията, диакониконът и протезисът започват да се обособяват в отделни апсиди в източния край на светилището. Преди това е имало само една апсида.

В църкви в централна Сирия от по-ранен период диакониконът е правоъгълна, странична апсида на Kalat-Seman, добавена по-късно.

Вижте също

Източници

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Diaconicon в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

Тази статия включва текст от Encyclopædia Britannica Eleventh Edition, която днес е обществено достояние.

Шаблон:Архитектура-мъниче

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 [[Image:Yarspas.jpg|thumb|Тройни апсиди на православна църква. ''Олтар'' е най-голямата средна апсида, ''протезис'' е вдясно и ''диаконикон'' е апсидата вляво]]
-'''Диаконикон''' ({{lang-el|Διακονικόν, ''diakonikon''}}; [[Църковнославянски език]]: ''diakonik'') е името, дадено на камерата от южната страна на централната [[апсида]] на църквата, където се пазят одежди, книги итн., които се използват в богослуженията (свещените съдове се съхраняват в [[протезис]]а, северната страна на светилището) в [[Източнокатолически църкви|източнокатолическата]] и [[Православна църква|православната]] църква.
+'''Диаконикон''' ({{lang-el|Διακονικόν}}) е името, дадено на камерата от южната страна на централната [[апсида]] на църквата, където се пазят одежди, книги итн., които се използват в богослуженията (свещените съдове се съхраняват в [[протезис]]а, северната страна на светилището) в [[Източнокатолически църкви|източнокатолическата]] и [[Православна църква|православната]] църква.
 Диакониконът съдържа ''thalassidion'' ([[умивалник]]) мивка, чиято канализация се събира в почетно място, където течности, като вода, се използват за измиване на светите неща и чак след това се изхвърля. Тази вода може да се използва от духовенството за измиване на ръце преди започване на [[Божествената литургия]]. Диакониконите обикновено имат шкафове или чекмеджета, където одежди и църковни завеси ([[антепендия]]) могат да се съхраняват безопасно. Тук се съхраняват и въгленът, и мястото за загряване на'' [[Зеон(литургия)|Зеон]]'' (вряща вода, която се излива в [[потир (чаша)|потир]] преди причастие, хавлии и други необходими предмети).