Йоан Владислав: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 23: Ред 23:
| герб=
| герб=
}}
}}
[[Файл:Bitolski nadpis.jpg|мини|200п|дясно|Битолският надпис на цар Иван Владислав]]
[[Файл:Bitolski nadpis.jpg|мини|250п|дясно|Битолският надпис на цар Иван Владислав]]


'''Йоан Владислав''' (често споменаван в съвременни източници и като '''Иван Владислав''') е цар на българите от август или септември 1015 г. до февруари 1018 г., след кратък период междуцарствие настъпило смъртта на братовчед му Гаврил Радомир.
'''Йоан Владислав''' (често споменаван в съвременни източници и като '''Иван Владислав''') е цар на българите от август или септември 1015 г. до февруари 1018 г., след кратък период междуцарствие настъпило смъртта на братовчед му Гаврил Радомир.

Версия от 04:54, 31 юли 2018

Йоан Владислав
цар на България
Статуя на цар Иван Владислав в Скопие
Управление1015 – 1018
НаследилГаврил Радомир
НаследникПресиян II
Лични данни
Роден
Починал
Семейство
ДинастияКомитопули
БащаАрон
БракМария
ПотомциПресиян II, Алусиан, Аарон, Траян, Радомир, Екатерина, 5 неизвестни дъщери и още един син[1]
Йоан Владислав в Общомедия
Битолският надпис на цар Иван Владислав

Йоан Владислав (често споменаван в съвременни източници и като Иван Владислав) е цар на българите от август или септември 1015 г. до февруари 1018 г., след кратък период междуцарствие настъпило смъртта на братовчед му Гаврил Радомир.

Произход и възцаряване

Син на Арон и племенник на Самуил, Йоан Владислав е единственият оцелял след нареждането на Самуил да бъде избито Ароновото семейство. Спасен е от братовчед си Гавраил Радомир (987 г.[2]). По внушение на византийския император Василий II се стреми да отстрани от престола Самуиловите наследници. През август 1015 година става цар, след като (според Дуклянския презвитер[3][4]) убива Гавраил Радомир по време на лов. Според едно сведение убива жената на Гавраил Радомир и ослепява сина му.[5] През1016 Убива и сръбския княз Йоан Владимир, васал и зет на цар Самуил. Историците са разединени в оценките си за него. Някои считат че той се е отдал на дребнавост и мъст, а други са мнения, че той се о опитал да централизира аристокрацията на българската държава, прилагайки крути мерки в съпротивата срещу Византия. Относно убийството на Йоан Владимир мненията също се разделят на две - от дребна мъст срещу Самуиловия зет, до желание да спре въздигащата се Рашка, като потенциален враг в тила. Оценките за Йоан Владислав не са еднозначни, а Никига Хониат пише за нето "тоя страешен Йоан", което показва, че ромеите са се бояли от него.

Царуване

Иван Владислав се опитва да спре с всякакви средства византийското нашествие и през есента на 1015 г., след превземането на Охрид от византийците, избира Битоля за главен град. По нареждане на Йоан Владислав е изсечен Битолският надпис (1015 – 1016), в който той се зове „българин по род“ и „самодържец български“ („блъгарінъ родомь“ и „самодрьжъцемь блъгарьскомь“). Предприема поход, за да върне Драч в пределите на България (1015 – 1016). Обединява силите си с Кракра Пернишки за поход в Североизточна България, но начинанието пропада заради неуспешен опит да привлече печенегите като съюзници (1017). През есента на 1017 г. търпи поражение от Василий II в битката при Сетина. През февруари 1018 г. обсажда крепостта Драч, където е убит в бой с византийците, а по други сведения – от ръцете на заговорници (някои допускат вмешателство на воеводите Елемаг и Гавра - сепаратисти, от фракцията на Гаврил Радомир, които превеждат Иван Владимир по безопасен път - събитие описано в Дуклянския Презвитер). Скоро след смъртта на Йоан Владислав България пада окончателно под византийска власт. Според някои сведения за цар е коронясан синът му Прeсиян II (Персиян II) но днес се счита че той е имал твърде ограничено влияние - само в планината Тавор на Албания, която според някои историци е негова наследствено владение.

Роднините и потомците му са изселени в Мала Азия и Армения[6].

Други

Името на Иван Владислав носи морският нос Цар Иван Владислав на остров Ръгед, Южни Шетлъндски острови, Антарктика.[7]

Бележки

  1. ↑ Златарски В., История на България през средните векове, том II, Притурка 19
  2. ↑ Павлов, Пл., Бунтари и авантюристи в средновековна България (Варна: LiterNet, 2005), Йоан Владислав срещу Гаврил Радомир през 1015 г.; Златарски, В., История на българската държава през средните векове, т. I, ч. 2, София 1971, с. 643 – 644
  3. ↑ Златарски, История на България през средните векове, т. I, ч. 2, с. 710 – 711 (26.1.2008)
  4. ↑ Летопись попа Дуклянина, гл. XXXVI (Восточная литература, 26.1.2008)
  5. ↑ Златарски, История на българската държава през средните векове, том I, част 2, стр. 713
  6. ↑ Павлов, Пл., Бунтари и авантюристи в средновековна България (Варна: LiterNet, 2005), Заговорите на „магистър Пресиан Българина“
  7. ↑ Справочник на българските географски имена в Антарктика (Bulgarian Antarctic Gazetteer)

Външни препратки

Гаврил-Радомир →
Печат на Първото българско царство
Печат на Първото българско царство
цар на България (1015 – 1018) 		→ Пресиян II
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Йоан_Владислав&oldid=8617516“.