Магнитна индукция: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне {{без източници}}
м Бот: Козметични промени
Ред 1: Ред 1:
{{без източници}}
{{без източници}}
'''Магнитната индукция''' е [[вектор|векторна величина]], която характеризира [[магнитно поле|магнитното поле]] във всяка точка от пространството.
'''Магнитната индукция''' е [[вектор|векторна величина]], която характеризира [[магнитно поле|магнитното поле]] във всяка точка от пространството.


За да се изследва магнитното поле, в него се поставя '''пробна рамка'''. Това е плосък проводников контур, по който тече [[електрически ток|ток]], с много малки размери в сравнение с разстоянието от тока, създаващ магнитното поле, до точката, в която се изследва това магнитно поле.
За да се изследва магнитното поле, в него се поставя '''пробна рамка'''. Това е плосък проводников контур, по който тече [[електрически ток|ток]], с много малки размери в сравнение с разстоянието от тока, създаващ магнитното поле, до точката, в която се изследва това магнитно поле.


Величината, която характеризира пробната рамка, се нарича [[магнитен момент]] и се дефинира с уравнението:
Величината, която характеризира пробната рамка, се нарича [[магнитен момент]] и се дефинира с уравнението:
Ред 39: Ред 39:
</math>
</math>


Мерната единица за магнитна индукция е [[тесла]]: <math>T</math>. Индукцията на магнитното поле е една тесла, когато то действа с магнитна сила един нютон (<math>N</math>) върху проводник с дължина един метър (<math>m</math>), по който тече ток един ампер (<math>A</math>):
Мерната единица за магнитна индукция е [[тесла]]: <math>T</math>. Индукцията на магнитното поле е една тесла, когато то действа с магнитна сила един нютон (<math>N</math>) върху проводник с дължина един метър (<math>m</math>), по който тече ток един ампер (<math>A</math>):


:<math>1T = \frac{1N}{A.m}\,</math>.
:<math>1T = \frac{1N}{A.m}\,</math>.
Ред 52: Ред 52:


Посоката на магнитната индукция можем да открием чрез правилото на дясната ръка (ако палецът сочи посоката на тока, а магнитната сила излиза перпендикулярно от дланта, опънатите пръсти сочат посоката на магнитната индукция). Представа за посоката на магнитната индукция получаваме от магнитните индукционни линии - ориентирани по посока на полето мислени линии, чиито допирателни във всяка точка съвпадат с направлението на магнитната индукция. Ориентация по полето означава, че за един постоянен магнит тези линии излизат от северния и влизат в южния му полюс. Магнитните индукционни линии са затворени линии или идват от безкрайността и се втичат пак в безкрайността. Това е свързано с факта, че в природата не съществуват магнитни заряди, аналогични на електричните заряди. Поле със затворени силови линии се нарича вихрово поле. Следователно магнитното поле е вихрово поле.
Посоката на магнитната индукция можем да открием чрез правилото на дясната ръка (ако палецът сочи посоката на тока, а магнитната сила излиза перпендикулярно от дланта, опънатите пръсти сочат посоката на магнитната индукция). Представа за посоката на магнитната индукция получаваме от магнитните индукционни линии - ориентирани по посока на полето мислени линии, чиито допирателни във всяка точка съвпадат с направлението на магнитната индукция. Ориентация по полето означава, че за един постоянен магнит тези линии излизат от северния и влизат в южния му полюс. Магнитните индукционни линии са затворени линии или идват от безкрайността и се втичат пак в безкрайността. Това е свързано с факта, че в природата не съществуват магнитни заряди, аналогични на електричните заряди. Поле със затворени силови линии се нарича вихрово поле. Следователно магнитното поле е вихрово поле.



[[Категория:Електромагнетизъм]]
[[Категория:Електромагнетизъм]]

Версия от 20:18, 31 юли 2018

Магнитната индукция е векторна величина, която характеризира магнитното поле във всяка точка от пространството.

За да се изследва магнитното поле, в него се поставя пробна рамка. Това е плосък проводников контур, по който тече ток, с много малки размери в сравнение с разстоянието от тока, създаващ магнитното поле, до точката, в която се изследва това магнитно поле.

Величината, която характеризира пробната рамка, се нарича магнитен момент и се дефинира с уравнението:

където е големината на тока, протичащ по рамката, е площта на рамката, а е нормалата към площта на рамката.

Когато пробна рамка бъде поставена в магнитно поле, се наблюдава завъртане на рамката в определена посока, докато магнитният ѝ момент се насочи по посока на магнитното поле. Ако се промени посоката на тока в рамката, тя се завърта в обратна посока.

Следователно магнитното поле се характеризира със сили, които създават въртящ момент , който действа на пробната рамка. Опитно е установено, че въртящият момент е максимален, когато векторът на рамката е перпендикулярен на посоката на магнитното поле.

Експериментално е установено също, че ако в дадена точка на изследваното магнитно поле, създадено от тока , се поставят различни пробни рамки с различни магнитни моменти, действащите им максимални въртящи моменти ще бъдат различни:

...,

но отношението ще бъде едно и също за всички пробни рамки, т.е. Следователно това отношение не зависи от пробната рамка и е характеристика само на магнитното поле. Така се въвежда физичната величина магнитна индукция или индукция на магнитното поле , която характеризира магнитното поле във всяка точка на пространството.

Големината на магнитната индукция се дефинира като максималният въртящ момент, действащ на пробна рамка с единичен магнитен момент:

Посоката на магнитното поле съвпада с посоката, която сочи северния полюс на магнитната стрелка. Това е посоката и на магнитната индукция.

Векторът на магнитната индукция е свързан с въртящия момент по следния начин:

или

Мерната единица за магнитна индукция е тесла: . Индукцията на магнитното поле е една тесла, когато то действа с магнитна сила един нютон () върху проводник с дължина един метър (), по който тече ток един ампер ():

.

Магнитната индукция в дадена точка от полето зависи от формата на проводника, по който тече токът, източник на полето. Друго нейно свойство е, че намалява с увеличаване на разстоянието от източника и е правопропорционална на тока, който създава полето. При прав проводник, по който тече ток със сила , големината на магнитната индукция на разстояние e:

където е магнитната проницаемост на вакуума.

Посоката на магнитната индукция можем да открием чрез правилото на дясната ръка (ако палецът сочи посоката на тока, а магнитната сила излиза перпендикулярно от дланта, опънатите пръсти сочат посоката на магнитната индукция). Представа за посоката на магнитната индукция получаваме от магнитните индукционни линии - ориентирани по посока на полето мислени линии, чиито допирателни във всяка точка съвпадат с направлението на магнитната индукция. Ориентация по полето означава, че за един постоянен магнит тези линии излизат от северния и влизат в южния му полюс. Магнитните индукционни линии са затворени линии или идват от безкрайността и се втичат пак в безкрайността. Това е свързано с факта, че в природата не съществуват магнитни заряди, аналогични на електричните заряди. Поле със затворени силови линии се нарича вихрово поле. Следователно магнитното поле е вихрово поле.