Мазнина: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м Бот: Козметични промени
Ред 7: Ред 7:
== Вижте още ==
== Вижте още ==
* [[Хранителни вещества]]
* [[Хранителни вещества]]
{{биохимия-мъниче}}


[[Категория:Липиди]]
[[Категория:Липиди]]
{{биохимия-мъниче}}

Версия от 20:57, 31 юли 2018

Мазнини се наричат естерите на глицерола с висши мастни киселини. Те са най-разпространените липиди. Източник са на енергия. При разграждането им се образува голямо количество вода. По този начин мазнините се явяват воден запас за онези животни, които прекарват известен период от годината в летаргичен „сън“, също и за живеещите в пустинни условия. Числят се към липидите. Изпълняват множество биологични функции, главно като резервен хранителен запас и термоизолиращ материал. При животните се натрупва в определен вид съединителна тъкан наречена мастна във вид на капчици. При варене на мазнини с вода се разлагат, а с NaOH (сода каустик) се осапунват. Те са неразтворими във вода, но се разлагат в органични разтворители.

Мазнините имат значителна хранителна стойност поради това, че внасят незаменими висши мастни киселини.

Познати са над 1 300 вида природни мазнини. Мазнини се съдържат във всяка жива клетка. В животинските организми се отлагат главно в подкожната тъкан и около някои вътрешни органи. Съставляват 10 – 20% от общата маса на човека. В растенията се натрупват в семената и в някои плодове.

Вижте още

Шаблон:Биохимия-мъниче