Операционен усилвател: Разлика между версии
Fix: грешен интервал в препратка редактирано с AWB |
м Бот: Козметични промени |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
== Определение == |
== Определение == |
||
[[ |
[[Файл:Opamppinouts.png|мини|Принципна схема на операционен усилвател]] |
||
'''Операционен усилвател''' ('''ОУ''', ''OpAmp'') е [[диференциален усилвател]] с несиметричен изход и имащ много голям коефициент на усилване. |
'''Операционен усилвател''' ('''ОУ''', ''OpAmp'') е [[диференциален усилвател]] с несиметричен изход и имащ много голям коефициент на усилване. |
||
Ред 6: | Ред 6: | ||
* неинвертиращ (в електронните схеми се обозначава с +) |
* неинвертиращ (в електронните схеми се обозначава с +) |
||
* инвертиращ (обозначава се с |
* инвертиращ (обозначава се с −) |
||
Изходното напрежение на ОУ е пропорционално на разликата в напреженията между неинвертиращия и инвертиращия входове: |
Изходното напрежение на ОУ е пропорционално на разликата в напреженията между неинвертиращия и инвертиращия входове: |
||
Ред 13: | Ред 13: | ||
Освен това Операционните усилватели са т.н. "идеални" усилватели заради тяхната "права" на волт-амперната им характеристика. Т.е. с идеалната си кристална структура в чипа и точното оразмеряване на вътрешната им архитектура не внасят никакви [[Нелинейни изкривявания]] върху манипулирания сигнал. |
Освен това Операционните усилватели са т.н. "идеални" усилватели заради тяхната "права" на волт-амперната им характеристика. Т.е. с идеалната си кристална структура в чипа и точното оразмеряване на вътрешната им архитектура не внасят никакви [[Нелинейни изкривявания]] върху манипулирания сигнал. |
||
[[ |
[[Файл:OPAMP Packages.jpg|300px|мини|Операциони усилвватели в различни пакети]] |
||
== История == |
== История == |
||
Ред 19: | Ред 19: | ||
== Разлики между реалния и идеалния ОУ == |
== Разлики между реалния и идеалния ОУ == |
||
Реално изходното напрежение на усилвателя е ограничено отгоре и отдолу със стойността на захранващото напрежение. Коефициентът на усилване на ОУ може да надвиши 10<sup>6</sup> и не се нормира. Практически операционните усилватели винаги се използват в схеми с отрицателна обратна връзка. ОУ без обратна връзка се използва в качеството на [[ |
Реално изходното напрежение на усилвателя е ограничено отгоре и отдолу със стойността на захранващото напрежение. Коефициентът на усилване на ОУ може да надвиши 10<sup>6</sup> и не се нормира. Практически операционните усилватели винаги се използват в схеми с отрицателна обратна връзка. ОУ без обратна връзка се използва в качеството на [[Цифров компаратор|компаратор]]. |
||
[[ |
[[Файл:741 op-amp in TO-5 metal can package close-up.jpg|100px|мини|Операционен усилвател в метален корпус]] |
||
== Схеми на базата на ОУ == |
== Схеми на базата на ОУ == |
Версия от 20:54, 1 август 2018
Определение
Операционен усилвател (ОУ, OpAmp) е диференциален усилвател с несиметричен изход и имащ много голям коефициент на усилване.
Операционният усилвател има два входа:
- неинвертиращ (в електронните схеми се обозначава с +)
- инвертиращ (обозначава се с −)
Изходното напрежение на ОУ е пропорционално на разликата в напреженията между неинвертиращия и инвертиращия входове:
Освен това Операционните усилватели са т.н. "идеални" усилватели заради тяхната "права" на волт-амперната им характеристика. Т.е. с идеалната си кристална структура в чипа и точното оразмеряване на вътрешната им архитектура не внасят никакви Нелинейни изкривявания върху манипулирания сигнал.
История
Операционните усилватели са изобретени още във времето на електронните лампи, сега те се произвеждат във формата на интегрални схеми, много често няколко усилвателя в един корпус.
Разлики между реалния и идеалния ОУ
Реално изходното напрежение на усилвателя е ограничено отгоре и отдолу със стойността на захранващото напрежение. Коефициентът на усилване на ОУ може да надвиши 106 и не се нормира. Практически операционните усилватели винаги се използват в схеми с отрицателна обратна връзка. ОУ без обратна връзка се използва в качеството на компаратор.
Схеми на базата на ОУ
Типична принципната схема на включване на операционния усилвател е показана на фигурата. Посредством резисторите R1 и R2 е реализиран делител на напрежение
С отчитане на първото уравнение,
Колкото е по-голям, толкова коефициентът на усилване клони към: