Causa donandi: Разлика между версии
Ted Masters (беседа | приноси) м Грешки в статичния код: Грешно вложени тагове |
Vodnokon4e (беседа | приноси) м lang-la |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{обработка|форматиране, ясно определение на субекта на статията}} |
|||
⚫ | |||
⚫ | Договорът за дарение изисква единство на две насрещни волеизявления съгласно общите договорни правила и не би могло да се говори за реализирано и осъществено ''Donatio'' <ref>Облигационно право, Хайнрих Тице, 1933 г.</ref>при липса на съгласие от насрещната страна ( Neque donationem sine acceptione intellegi passe)<ref>Гражданско право. Обща теория за задълженията и договорите, Бодри-Лакантинери,1920 г.</ref>. Causa Donandi няма да има,когато липсва съгласието на дарения (expresis verbis). |
||
⚫ | Безвъзмездния характер на Causa Donandi и силата на едностранната правна сделка бихме могли да открием и в сега действащия ЗЗД, чл. 225 |
||
⚫ | '''Кауза донанди''' ({{lang-la|Causa Donandi}}) е акт, чиито престационен характер е именно действието ''Donandi Causa'', когато волезаявителя не преследва изпълнението на известно задължение или придобиване на нечие имущество, акции или облигации, а именно цели да достави имуществена полза ( Animus Donandi )<ref>Учебник по българско гражданско право, Том II, част II, Ст. Главанаков, 1930 г.</ref> някому без да търси насрещно действие (еквивалент) за себе си. ''Causa Donandi'' свършва там, където започват ''Causa Solvendi'' и ''Causa Acqvirendi''. Само по себе си ''Causa Donandi'' е действието на възможно и реализуемо, окончателно предоставяне (вливане) на безвъзмездно даденото в патримониумът на получателя<ref>Облигационно право, Поля Голева</ref>. |
||
⚫ | |||
⚫ | Договорът за дарение изисква единство на две насрещни волеизявления съгласно общите договорни правила и не би могло да се говори за реализирано и осъществено ''Donatio'' <ref>Облигационно право, Хайнрих Тице, 1933 г.</ref>при липса на съгласие от насрещната страна ( Neque donationem sine acceptione intellegi passe)<ref>Гражданско право. Обща теория за задълженията и договорите, Бодри-Лакантинери,1920 г.</ref>. Causa Donandi няма да има, когато липсва съгласието на дарения (expresis verbis). |
||
⚫ | Безвъзмездния характер на Causa Donandi и силата на едностранната правна сделка бихме могли да открием и в сега действащия ЗЗД, чл. 225 – 227. При това, Donatio е договор, при който е допустима отмяна, като условията при които тази хипотеза би се проявила са [[numerus clausus]].<ref>Общо учение за облигационното право, Александър Кожухаров</ref> |
||
⚫ | |||
Все пак, тежестта не може да се приравнява на правно задължение, това би трансформирало Causa Donandi в двустранен договор, след като е уговорен modus. Допустимо е modus-ът да представлява стипулация в полза на трето лице. |
Все пак, тежестта не може да се приравнява на правно задължение, това би трансформирало Causa Donandi в двустранен договор, след като е уговорен modus. Допустимо е modus-ът да представлява стипулация в полза на трето лице. |
Версия от 20:46, 3 август 2018
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране, ясно определение на субекта на статията. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Кауза донанди (Шаблон:Lang-la) е акт, чиито престационен характер е именно действието Donandi Causa, когато волезаявителя не преследва изпълнението на известно задължение или придобиване на нечие имущество, акции или облигации, а именно цели да достави имуществена полза ( Animus Donandi )[1] някому без да търси насрещно действие (еквивалент) за себе си. Causa Donandi свършва там, където започват Causa Solvendi и Causa Acqvirendi. Само по себе си Causa Donandi е действието на възможно и реализуемо, окончателно предоставяне (вливане) на безвъзмездно даденото в патримониумът на получателя[2].
Договорът за дарение изисква единство на две насрещни волеизявления съгласно общите договорни правила и не би могло да се говори за реализирано и осъществено Donatio [3]при липса на съгласие от насрещната страна ( Neque donationem sine acceptione intellegi passe)[4]. Causa Donandi няма да има, когато липсва съгласието на дарения (expresis verbis).
Безвъзмездния характер на Causa Donandi и силата на едностранната правна сделка бихме могли да открием и в сега действащия ЗЗД, чл. 225 – 227. При това, Donatio е договор, при който е допустима отмяна, като условията при които тази хипотеза би се проявила са numerus clausus.[5]
Modus. Съществуват някои модалитети, под чиято тежест дарението може да съществува. Donatio Sub Modo.[6]
Все пак, тежестта не може да се приравнява на правно задължение, това би трансформирало Causa Donandi в двустранен договор, след като е уговорен modus. Допустимо е modus-ът да представлява стипулация в полза на трето лице.
Източници
- ↑ Учебник по българско гражданско право, Том II, част II, Ст. Главанаков, 1930 г.
- ↑ Облигационно право, Поля Голева
- ↑ Облигационно право, Хайнрих Тице, 1933 г.
- ↑ Гражданско право. Обща теория за задълженията и договорите, Бодри-Лакантинери,1920 г.
- ↑ Общо учение за облигационното право, Александър Кожухаров
- ↑ Марсел Планиол, Елементарно ръководство по Гражданско право. Второ издание, 1930 г.
Внимание: Уикипедия НЕ е юрист и не дава правни съвети! Възможно е статията да съдържа непълна или неточна информация! Ако имате нужда от правна помощ, моля, обърнете се към професионален юрист (например адвокат, прокурор, съдия, юрисконсулт, нотариус или университетски преподавател по право). |