Стефан Брезински: Разлика между версии
Редакция без резюме |
м точка след г за година |
||
Ред 26: | Ред 26: | ||
Член на [[Съюз на българските журналисти|Съюза на българските журналисти]]. |
Член на [[Съюз на българските журналисти|Съюза на българските журналисти]]. |
||
Години наред води рубрика за езикови проблеми във в. [[Труд (вестник)|„Труд“]], а от 2012 г |
Години наред води рубрика за езикови проблеми във в. [[Труд (вестник)|„Труд“]], а от 2012 г. - във в. [[Преса (вестник)|„Преса“]] и в. [[Дума (вестник)|„Дума“]]<ref>[http://www.duma.bg/author/%D0%A1%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD%20%D0%91%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8 Статии на проф. Стефан Брезински във в. „Дума“].</ref>. В нея засяга проблеми от областта на ортографията<ref>Типична е статията [http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=744902 „ПрИлАстената Моника (с две грешки)“], в. „Труд“, 17 януари 2011 г.</ref>, <ref>По голям съвременен проблем на правописа е и статията [http://bolgari.net/prof__d_r__stefan_brezinski:_prekaliavame_s_glavnite_bukvi-h-433.html „Прекаляваме с главните букви“], в. „Труд“, 26 октомври 2010 г.</ref>, но също и от областите на фонетиката, морфологията, синтаксиса, лексикологията<ref>Напр. статията [http://bolgari.net/prof__d_r_stefan_brezinski:_zamaskiranite_rusizmi_v_ezika_ni-h-423.html „Замаскираните русизми в езика ни“], в. „Труд“, 13 септември 2010 г.</ref>, психо- и социолингвистиката<ref>Напр. статията [http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=281317 „Доронин пък да бил омъжен!“], в. „Труд“, 15 ноември 2009 г., макар че тя навлиза и в полето на лингвистичната антропология и на антропологията изобщо.</ref>, етимологията, фразеологията<ref>Напр. статията [http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=304811 „Развити устойчиви съчетания“], в. „Труд“, 6 декември 2009 г.</ref>, историческата граматика<ref>Напр. статията [http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=623320 „Имаме и звателен падеж“], в. Труд, 27 септември 2010 г.</ref>, диалектологията и стилистиката<ref>Напр. статията [http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=668218 „Умряха благодарение на стреса...“], в. „Труд“, 8 ноември 2010 г.</ref>. Така наред с водещия на телевизионно предаване за езикови въпроси по БНТ проф. [[Владко Мурдаров]] Брезински е един от малкото широко популярни български езиковеди. |
||
Последните години от живота си прекарва в [[Ново село (област Видин)|Ново село]].<ref>Светла Бондова, [http://bnr.bg/vidin/post/100921039 „Почина българският езиковед проф. Стефан Брезински“], БНР Видин, 16 януари 2018 г.</ref> |
Последните години от живота си прекарва в [[Ново село (област Видин)|Ново село]].<ref>Светла Бондова, [http://bnr.bg/vidin/post/100921039 „Почина българският езиковед проф. Стефан Брезински“], БНР Видин, 16 януари 2018 г.</ref> |
Версия от 18:00, 7 август 2018
Стефан Брезински | |
български езиковед | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Учил в | Софийски университет |
Научна дейност | |
Област | Лингвистика |
Работил в | Софийски университет |
Проф. д-р Стефан Христов Брезински e български езиковед. Дългогодишен преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, автор на 14 книги. Наричан „баща на българската журналистическа стилистика“.[1]
Биография
Роден е на 9 януари 1932 в гр. Златарица, Великотърновска област. Висше образование завършва в Софийския държавен университет, специалност Българска филология. От 1959 г. хоноруван асистент, от 1961 г. – редовен асистент, от 1973 г. – доцент, от 1984 г. – професор в катедрата по български език към Факултета по славянски филологии на СУ.
Член на Съюза на българските журналисти.
Години наред води рубрика за езикови проблеми във в. „Труд“, а от 2012 г. - във в. „Преса“ и в. „Дума“[2]. В нея засяга проблеми от областта на ортографията[3], [4], но също и от областите на фонетиката, морфологията, синтаксиса, лексикологията[5], психо- и социолингвистиката[6], етимологията, фразеологията[7], историческата граматика[8], диалектологията и стилистиката[9]. Така наред с водещия на телевизионно предаване за езикови въпроси по БНТ проф. Владко Мурдаров Брезински е един от малкото широко популярни български езиковеди.
Последните години от живота си прекарва в Ново село.[10]
Умира на 11 януари 2018 г.[1]
Библиография
- 1976 – „Журналистическа стилистика“. София: Наука и изкуство, 1976, 307 с.
- 2001 – „Журналистическа стилистика“. София: Юнона, 2001, 156 с. (ISBN 954-577-112-7)
- 1979 – „Помагало по български синтаксис“. София: Наука и изкуство, 1979
- 2000 – „Български синтаксис“. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2000, 316 с. (ISBN 954071349)
- 2001 – „Мацакурци ли?...“. Шумен: Университетско издателство „Еп. Константин Преславски“ (ISBN 954-577-112-7)
- 2004 – „Езиковата култура, без която (не) можем“. София: Издателска къща „Хермес“, 2004, 224 с. (ISBN 954-26-0173-5)[11]
- 2006 – „Трудният български език“. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2006, 284 с. (ISBN 9540722772)
- 2012 – „Българската реч и писмо: Да говорим и пишем правилно“. София: Изток-Запад, 2012 (ISBN 978-954-321-973-5)[12]
Източници
Бележки
- ↑ а б Отиде си проф. Стефан Брезински, СБЖ, 2018-01-15.
- ↑ Статии на проф. Стефан Брезински във в. „Дума“.
- ↑ Типична е статията „ПрИлАстената Моника (с две грешки)“, в. „Труд“, 17 януари 2011 г.
- ↑ По голям съвременен проблем на правописа е и статията „Прекаляваме с главните букви“, в. „Труд“, 26 октомври 2010 г.
- ↑ Напр. статията „Замаскираните русизми в езика ни“, в. „Труд“, 13 септември 2010 г.
- ↑ Напр. статията „Доронин пък да бил омъжен!“, в. „Труд“, 15 ноември 2009 г., макар че тя навлиза и в полето на лингвистичната антропология и на антропологията изобщо.
- ↑ Напр. статията „Развити устойчиви съчетания“, в. „Труд“, 6 декември 2009 г.
- ↑ Напр. статията „Имаме и звателен падеж“, в. Труд, 27 септември 2010 г.
- ↑ Напр. статията „Умряха благодарение на стреса...“, в. „Труд“, 8 ноември 2010 г.
- ↑ Светла Бондова, „Почина българският езиковед проф. Стефан Брезински“, БНР Видин, 16 януари 2018 г.
- ↑ Михаил Виденов, „За езиковата култура - четивно и с много знания“, рец. в електронно списание LiterNet, 2 април 2005, № 4 (65).
- ↑ „Българската реч и писмо: Да говорим и пишем правилно“, съдържание, предговор и първи страници на сайта на издателство Изток-Запад
Външни препратки
- От и за Стефан Брезински в Своден каталог НАБИС - национален каталог на академичните библиотеки в България
- Научна литература, свързана с Стефан Брезински, в Google Наука
- Стефан Брезински на сайта Литературен свят
- Стефан Брезински на сайта Епицентър
- Интервюта
- „Необходим е закон за българския език: Разговор с проф. Стефан Брезински“, в. „Литературен форум“, бр. 18 (502), 7 май 2002 г.
- „Проф. д-р Стефан Брезински: Езикът си отмъщава“, 5 октомври 2010 г.
- За него
- Иван Тодоров, „Какво ни завеща Стефан Брезински“, 20 януари 2018 г.
|