Оса (планина): Разлика между версии
Редакция без резюме |
м Bot: Automated text replacement (-Най +Най-); козметични промени |
||
Ред 16: | Ред 16: | ||
| карта-файл2 = |
| карта-файл2 = |
||
}} |
}} |
||
''' |
'''О̀са''' ({{lang-el|Όσσα}}), също известна като '''Кисавос''' (''Κίσσαβος''), е част от планинска верига пресичаща [[Тесалия]] от север на юг и изграждаща естествена бариера по пътя от [[Солун]] за [[Лариса]]. Намира се в периферия Лариса между [[Пелион]] на юг и [[Олимп]] на север, като от Олимп я разделя река [[Пеней]] и [[Темпейска долина|Темпейската долина]]. Най-високият връх е Пророк Илия, издигащ се 1978 м. над морското равнище. |
||
==Природа== |
== Природа == |
||
Планинската верига е на границата между умерения и субтропичния климатичен пояс. |
Планинската верига е на границата между умерения и субтропичния климатичен пояс. По-ниските части на планината са обрасли с храсталаци, а по високите била на планината се виждат борове и други студенолюбиви видове, а съвсем високите части са голи или покрити със сухолюбиви и студолюбиви мъхове и лишеи. <ref>[http://www.greeceathensaegeaninfo.com/h-eco-tourism/north-central-mt-ossa.htm Пътеводителят на Хари. Северна Гърция. Планината О̀са.]</ref>. Широколистните и иглолистни видове в О̀са са типични дървета, срещани в [[Северна Гърция]] и южната част на [[Република Македония]] и Югозападна [[България]]: |
||
*[[Бряст]] (''Ulmus sp.''), |
* [[Бряст]] (''Ulmus sp.''), |
||
*[[Бук]] (''Fagus sylvatica'' и ''Fagus Orientalis'' |
* [[Бук]] (''Fagus sylvatica'' и ''Fagus Orientalis'' |
||
*[[Българска ела]] (''Abies borisii-regis'') |
* [[Българска ела]] (''Abies borisii-regis'') |
||
*[[Обикновен дрян|Дрян]](''Cornus mas sp.''), |
* [[Обикновен дрян|Дрян]](''Cornus mas sp.''), |
||
*[[Дъб]] (''Quercus sp.''), |
* [[Дъб]] (''Quercus sp.''), |
||
*[[Ерика (растение)]] (''Erica sp.''), |
* [[Ерика (растение)]] (''Erica sp.''), |
||
*[[Лешник]](''Corylus sp.'') |
* [[Лешник]](''Corylus sp.'') |
||
*[[Липа]] (''Tilia'') |
* [[Липа]] (''Tilia'') |
||
*[[Сладък кестен]] (''Castanea sativa'') |
* [[Сладък кестен]] (''Castanea sativa'') |
||
*[[Филирея]] (''Phillyrea sp.''), |
* [[Филирея]] (''Phillyrea sp.''), |
||
*[[Явор]] (''Acer sp.''), |
* [[Явор]] (''Acer sp.''), |
||
*[[Ягодово дърво]] (''Arbutus sp.'')<ref>[http://gradinata.bg/index.php?plant=257 ягодово дърво]</ref> и други. Опитомяването на сладки кестени се вижда в по-ниските части на планината 300-500 м, където хомогенни масиви покриват хълмовете и се гледат предимно заради плодовете, не толкова за дървесина. На височина над 500 м над морското равнище се срещат [[бук]]ове. |
* [[Ягодово дърво]] (''Arbutus sp.'')<ref>[http://gradinata.bg/index.php?plant=257 ягодово дърво]</ref> и други. Опитомяването на сладки кестени се вижда в по-ниските части на планината 300-500 м, където хомогенни масиви покриват хълмовете и се гледат предимно заради плодовете, не толкова за дървесина. На височина над 500 м над морското равнище се срещат [[бук]]ове. На височина 1000-1450 м. се среща вече иглолистна флора - представител: българската ела. Голяма част от горите на О̀са са защитени като Обществено-значими области и Специално защитени области от флора и фауна<ref>[http://www.melivoia.gr/index.php?Itemid=58&id=40&lang=en&option=com_content&task=view Защитени природни области]</ref>. Годишните валежи благодарение на влажните източни ветрове са благоприятни за развитието на много видове, от които повече от 30 ендемични видове, измежду тях: ''Silene multicaulis genistifolia'', ''Teucrium chamaedrys olympicum'', ''Lamium garganticum stratium'' ендемен за [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]]. Това превръща планината О̀са в естествена ботаническа градина. |
||
Специалната защитена област за птици покрива площ от 17 хиляди хектара. |
Специалната защитена област за птици покрива площ от 17 хиляди хектара. Птиците са соколи, орли, сови и други<ref>[http://www.greeceathensaegeaninfo.com/h-eco-tourism/north-central-mt-ossa.htm ''Birds of prey including the eagle owl, Levant sparrowhawk, lanner falcon and the semi-collared flycatcher are found there.'']</ref>. <ref>[http://www.eot.gr/pages.php?pageID=300&langID=2 Ossa Forestal Complex]</ref> |
||
==Туризъм== |
== Туризъм == |
||
Планината е отворена за туристи по път северно от [[Карица]]. |
Планината е отворена за туристи по път северно от [[Карица]]. |
||
В Оса се намират два известни манастира - на североизточните склонове е [[манастир на Комнините|манастира на Комнините]], а на югозападните - женският [[Свети Йоан Кръстител (Оса)|Свети Йоан Кръстител]]. |
В Оса се намират два известни манастира - на североизточните склонове е [[манастир на Комнините|манастира на Комнините]], а на югозападните - женският [[Свети Йоан Кръстител (Оса)|Свети Йоан Кръстител]]. |
||
==В митологията== |
== В митологията == |
||
Митичната легенда твърди, че планината |
Митичната легенда твърди, че планината О̀са е издигната от [[Алоади]]те - [[От (митология)|От]] и [[Ефиалт (митология)|Ефиалт]], които се славили с нечовеческата си сила и в стремежа си да се изкачат на Олимп, за да се оженят за [[Артемида]] и [[Хера]], натрупали няколко планини една върху друга, като планината Пелион се оказала върху планината О̀са.<ref> [[Аполодор]], i, 7, 4. </ref> |
||
== Бележки == |
== Бележки == |
Версия от 07:04, 9 август 2018
- Вижте пояснителната страница за други значения на Оса.
Оса | |
Връх Пророк Илия на планината Оса, част от планинска верига разсичаща Тесалия от север на юг. | |
Общи данни | |
---|---|
Местоположение | Гърция |
Надм. височина | 1978 m |
Оса (планина) в Общомедия |
О̀са (Шаблон:Lang-el), също известна като Кисавос (Κίσσαβος), е част от планинска верига пресичаща Тесалия от север на юг и изграждаща естествена бариера по пътя от Солун за Лариса. Намира се в периферия Лариса между Пелион на юг и Олимп на север, като от Олимп я разделя река Пеней и Темпейската долина. Най-високият връх е Пророк Илия, издигащ се 1978 м. над морското равнище.
Природа
Планинската верига е на границата между умерения и субтропичния климатичен пояс. По-ниските части на планината са обрасли с храсталаци, а по високите била на планината се виждат борове и други студенолюбиви видове, а съвсем високите части са голи или покрити със сухолюбиви и студолюбиви мъхове и лишеи. [1]. Широколистните и иглолистни видове в О̀са са типични дървета, срещани в Северна Гърция и южната част на Република Македония и Югозападна България:
- Бряст (Ulmus sp.),
- Бук (Fagus sylvatica и Fagus Orientalis
- Българска ела (Abies borisii-regis)
- Дрян(Cornus mas sp.),
- Дъб (Quercus sp.),
- Ерика (растение) (Erica sp.),
- Лешник(Corylus sp.)
- Липа (Tilia)
- Сладък кестен (Castanea sativa)
- Филирея (Phillyrea sp.),
- Явор (Acer sp.),
- Ягодово дърво (Arbutus sp.)[2] и други. Опитомяването на сладки кестени се вижда в по-ниските части на планината 300-500 м, където хомогенни масиви покриват хълмовете и се гледат предимно заради плодовете, не толкова за дървесина. На височина над 500 м над морското равнище се срещат букове. На височина 1000-1450 м. се среща вече иглолистна флора - представител: българската ела. Голяма част от горите на О̀са са защитени като Обществено-значими области и Специално защитени области от флора и фауна[3]. Годишните валежи благодарение на влажните източни ветрове са благоприятни за развитието на много видове, от които повече от 30 ендемични видове, измежду тях: Silene multicaulis genistifolia, Teucrium chamaedrys olympicum, Lamium garganticum stratium ендемен за Балканския полуостров. Това превръща планината О̀са в естествена ботаническа градина.
Специалната защитена област за птици покрива площ от 17 хиляди хектара. Птиците са соколи, орли, сови и други[4]. [5]
Туризъм
Планината е отворена за туристи по път северно от Карица.
В Оса се намират два известни манастира - на североизточните склонове е манастира на Комнините, а на югозападните - женският Свети Йоан Кръстител.
В митологията
Митичната легенда твърди, че планината О̀са е издигната от Алоадите - От и Ефиалт, които се славили с нечовеческата си сила и в стремежа си да се изкачат на Олимп, за да се оженят за Артемида и Хера, натрупали няколко планини една върху друга, като планината Пелион се оказала върху планината О̀са.[6]