Петър Панчевски

Петър Панчевски
български и съветски генерал
Роден	25 януари 1902 Бутан, България
Починал	17 ноември 1982 София, България
Партия	Българска комунистическа партия
Награди	Червена звезда Герой на Народна република България Герой на социалистическия труд Орден „Георги Димитров“ Червено знаме Орден „Народна република България“

Петър Павлов Панчевски (известен още като Пьотр Георгиевич Павлов) е български военен, армейски генерал, единственият българин с генералско звание в Червената армия.

Петър Панчевски е роден на 25 януари 1902 г.

Завършва педагогическо училище в Лом (1923 г.) и участва в Септемврийското въстание. След потушаването на бунта емигрира в Югославия, а от 1925 г. е в СССР.

Завършва Военноинженерното училище в Ленинград (дн. Санкт Петербург) през 1929 г. и Военноинженерната академия "В. Куйбишев" в Москва (1936 г.).

Панчевски участва в Гражданската война в Испания (1936-1939 г.) и във Втората световна война - начело на инженерните войски на 24-та съветска армия.

Завръща се в България през 1945 г., където достига званието армейски генерал в БНА. Командир е на обединение през периода 1949-1950 г., а от 1950 до 1958 г. е министър на народната отбрана.

Петър Панчевски е народен представител (1950-1961 г.) и посланик на България в Китай от 1958 до 1962 г.

Умира на 17 ноември 1982 г. в София.

Източници

Агенция Фокус от 25 януари 2006 г. Петър Панчевски е и министър на народната отбрана на народна република България, той е и в основата на арестуването на генералите Славчо Трънски, Денчо Знеполски, в така наречения процес "Трайчо Костов".Генерал Трънски е арестуван в кабинета на министър Панчевски по негова заповед.