Иван Вазов (яхта): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Иван Вазов (пояснение)}}
Added links
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение Редакция чрез приложение за Android
Ред 1: Ред 1:
{{към пояснение|Иван Вазов|Иван Вазов (пояснение)}}
{{към пояснение|Иван Вазов|Иван Вазов (пояснение)}}
'''"Иван Вазов"''' е наречена 80-тонна яхта, закупена в началото на ХХ век в [[Истанбул]] за нуждите на [[БКП]]. Фиктивно зачислена към корабоплавателно дружество в [[Бургас]] с председател Иван Кремаков от Бургаската търговска камара и директор жп машинистът Матей Матеев. В екипажа на яхтата попадат Георги Шарков (капитан), Асен Скоротейков (главен механик и партиен пълномощник) и Г. Кокилев (помощник капитан). След основен ремонт във [[Варненска корабостроителница|Варненската корабостроителница]] през юни 1922 "Иван Вазов" прави първия си от общо пет рейса до [[Севастопол]] и [[Одеса]]. Яхтата се използва за поддържане на връзката между ЦК на БКП, ЦК на [[ВКП (б)]] и [[Коминтерн]]а, а също така за пренасяне на налегална литература и стока (жито, брашно, сапун, трикотаж, лекарства) в помощ на [[Глад в Поволжието (1921 – 1922)|гладуващите в Поволжието]]. с яхтата се завръщат в [[СССР]] много руски емигранти и военопленници, както и нелегалните партийни дейци К. Телалов, [[Иван Орманов]], Ж. Гюмюшев, [[Георги Зуйбаров]], руският офицер [[Александър Агеев|А.М. Агеев]]. По време на Септемврийското въстание през 1923 яхтата преустановява рейсовете си, а през март 1924 е продадена.<ref>[[Енциклопедия „България“]], том 3; [[БАН]], [[1982]]</ref>
'''"Иван Вазов"''' е наречена 80-тонна яхта, закупена в началото на ХХ век в [[Истанбул]] за нуждите на [[БКП]]. Фиктивно зачислена към корабоплавателно дружество в [[Бургас]] с председател Иван Кремаков от Бургаската търговска камара и директор жп машинистът Матей Матеев. В екипажа на яхтата попадат Георги Шарков (капитан), Асен Скоротейков (главен механик и партиен пълномощник) и [[Гечо Кокилев]] (помощник капитан). След основен ремонт във [[Варненска корабостроителница|Варненската корабостроителница]] през юни 1922 "Иван Вазов" прави първия си от общо пет рейса до [[Севастопол]] и [[Одеса]]. Яхтата се използва за поддържане на връзката между ЦК на БКП, ЦК на [[ВКП (б)]] и [[Коминтерн]]а, а също така за пренасяне на налегална литература и стока (жито, брашно, сапун, трикотаж, лекарства) в помощ на [[Глад в Поволжието (1921 – 1922)|гладуващите в Поволжието]]. с яхтата се завръщат в [[СССР]] много руски емигранти и военопленници, както и нелегалните партийни дейци К. Телалов, [[Иван Орманов]], Ж. Гюмюшев, [[Георги Зуйбаров]], руският офицер [[Александър Агеев|А.М. Агеев]]. По време на Септемврийското въстание през 1923 яхтата преустановява рейсовете си, а през март 1924 е продадена.<ref>[[Енциклопедия „България“]], том 3; [[БАН]], [[1982]]</ref>


== Източници ==
== Източници ==

Версия от 16:53, 16 август 2018

Вижте пояснителната страница за други значения на Иван Вазов.

"Иван Вазов" е наречена 80-тонна яхта, закупена в началото на ХХ век в Истанбул за нуждите на БКП. Фиктивно зачислена към корабоплавателно дружество в Бургас с председател Иван Кремаков от Бургаската търговска камара и директор жп машинистът Матей Матеев. В екипажа на яхтата попадат Георги Шарков (капитан), Асен Скоротейков (главен механик и партиен пълномощник) и Гечо Кокилев (помощник капитан). След основен ремонт във Варненската корабостроителница през юни 1922 "Иван Вазов" прави първия си от общо пет рейса до Севастопол и Одеса. Яхтата се използва за поддържане на връзката между ЦК на БКП, ЦК на ВКП (б) и Коминтерна, а също така за пренасяне на налегална литература и стока (жито, брашно, сапун, трикотаж, лекарства) в помощ на гладуващите в Поволжието. с яхтата се завръщат в СССР много руски емигранти и военопленници, както и нелегалните партийни дейци К. Телалов, Иван Орманов, Ж. Гюмюшев, Георги Зуйбаров, руският офицер А.М. Агеев. По време на Септемврийското въстание през 1923 яхтата преустановява рейсовете си, а през март 1924 е продадена.[1]

Източници