Наум Охридски: Разлика между версии
м Категория:Християнски светци от 10 век --> Категория:Християнски светци от X век |
Редакция без резюме |
||
| Ред 27: | Ред 27: | ||
}} |
}} |
||
'''Свети Наум Преславски''' (или '''Наум Охридски''') е [[Средновековие|средновековен]] |
'''Свети Наум Преславски''' (или '''Наум Охридски''') е [[Средновековие|средновековен]] македонски [[учен]], [[книжовник]] и [[светец]]. Православната църква го тачи и като един от [[Седмочисленици|светите Седмочисленици]]. |
||
==Биография== |
==Биография== |
||
Версия от 17:04, 17 август 2018
- Свети Наум пренасочва насам. За манастира вижте Свети Наум (манастир).
| Наум Преславски | |
 „Свети Наум Охридски“, литийна икона (от другата страна е „Свети Климент Охридски“), последната четвърт на XIV век, от „Света Богородица Перивлепта“, темпера, гипсов грунд на дъска, 86 х 65 х 3,5 cm | |
| православен светец | |
|---|---|
| Роден | около 830 |
| Починал | 23 декември 910 |
| Главно светилище | „Свети Наум“ |
| Наум Преславски в Общомедия | |
Свети Наум Преславски (или Наум Охридски) е средновековен македонски учен, книжовник и светец. Православната църква го тачи и като един от светите Седмочисленици.
Биография
Сведенията за живота му преди пристигането в България са оскъдни. Според едно от житията му, е роден в Мизия, „от благородни родители“, но като презрял богатството и благородството се присъединил към Кирил и Методий.[1] Според житието на Кирил и Методий от Климент Охридски, Наум участва в тяхната мисия във Великоморавия, а през 868 година е ръкоположен в Рим.
През 886 година Наум е изгонен от Великоморавия, след като прекарва известно време в затвора, заради своята съпротива срещу влиянието на германския клир. Той пристига в България, заедно с Климент Охридски, Сава, Ангеларий и може би Горазд.
Наум е сред основоположниците на Преславската книжовна школа (първоначално в Плиска), където работи между 886 и 893 година. След като Климент Охридски е назначен за епископ на Дрембица през 893 година, Наум продължава работата му в Охридската книжовна школа. През този период той основава манастир на Охридското езеро, който по-късно носи името му.
Вижте също
Бележки
- ↑ Дуйчев, Иван. Пространно гръцко житие в служба на Наум Охридски, в: Дуйчев, Иван. Проучвания върху средновековната българска история и култура, София, 1981, с. 178.
| |||||||
| ||||||||||||||
