Прокуратура на България: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на В.Иринков (б.): копирано буквално
Етикет: Отмяна
Ред 7: Ред 7:
{{цитат|...на съдебните места и лица, действащи от името на княза. Отношението на княза към тия места и лица се определя чрез особени наредби.|чл 13 от Търновската конституция}}
{{цитат|...на съдебните места и лица, действащи от името на княза. Отношението на княза към тия места и лица се определя чрез особени наредби.|чл 13 от Търновската конституция}}
Нейната роля за пръв път в страната се определя в Закона за устройство на съдилищата в България от 1880 г.<ref name="pbg.bg">[http://www.prb.bg/bg/prokuratura/istoriya/ История] - раздел от официалния сайт на Прокуратурата на Република България</ref>.
Нейната роля за пръв път в страната се определя в Закона за устройство на съдилищата в България от 1880 г.<ref name="pbg.bg">[http://www.prb.bg/bg/prokuratura/istoriya/ История] - раздел от официалния сайт на Прокуратурата на Република България</ref>.

Прокурорският надзор е учреден към съдилищата в държавно-обществен интерес. У нас този институт е въведен със Закона за устройство на съдилищата от 25.V.1880 г. Прокурорът е блюстител на закона, орган на обвинителната власт, която е едно разклонение на съдебната власт, и представител на публичните интереси пред съдилищата. Прокуратурата е независима от съдебната власт.

Към Върховния касационен съд има главен прокурор и прокурори на отделения, а при апелативните и областните съдилища – прокурори и заместник-прокурори; при необходимост при областните съдилища има и допълнителни заместник-прокурори. Към околийския съд няма прокурори; там правото на обвинение в съда се предоставя на пострадалите от престъпни действия лица, на полицията и другите административни власти.<ref>http://www.sadebnopravo.bg/biblioteka/2016/9/27/-1878-1941-</ref>


== Следствени органи ==
== Следствени органи ==

Версия от 11:28, 20 август 2018

Прокуратурата на България е структура на държавното обвинение в системата на съдебната власт на България.

Тя е независима част от съдебната система, отделна от съда. Съгласно Конституцията на Република България структурата на прокуратурата на Република България е в съответствие с тази на съдилищата, а главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори[1].

История

В Търновската конституция не се споменава изрично ролята на прокуратурата.

...на съдебните места и лица, действащи от името на княза. Отношението на княза към тия места и лица се определя чрез особени наредби.

чл 13 от Търновската конституция

Нейната роля за пръв път в страната се определя в Закона за устройство на съдилищата в България от 1880 г.[2].

Следствени органи

Според Конституцията на Република България

Следствените органи са в системата на съдебната власт. Те осъществяват разследване по наказателни дела в случаите, предвидени в закон.

Глава шеста, Чл. 128. Изм. - ДВ, бр. 27 от 2006 г.

Следствени органи са Националната следствена служба и окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури. Следственият отдел в Софийската градска прокуратура е със статут на окръжен следствен отдел. (чл.148 от Закона за съдебната власт)[3]

Бележки

  1. Конституция на Република България, чл. 126
  2. История - раздел от официалния сайт на Прокуратурата на Република България
  3. Следствени органи // Прокуратура на Република Бъллгария. Посетен на 2014-03-31.

Външни препратки