Станчо Димитриев: Разлика между версии
м Добавяне на Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен, ползвайки HotCat |
+ снимка от ДАА |
||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
| категория = военен |
| категория = военен |
||
| описание = български морски офицер |
| описание = български морски офицер |
||
| портрет = BASA-3K-15-41-4(2)-Stancho Dimitriev.jpg |
|||
| портрет-описание = На борда на крайцера „Надежда“. Източник: [[ДА „Архиви“]] |
|||
| роден-място = [[Беброво]], [[Османска империя]] |
| роден-място = [[Беброво]], [[Османска империя]] |
||
| починал-място = [[София]], [[България]] |
| починал-място = [[София]], [[България]] |
||
| националност = [[българи]]н |
|||
| работил = |
|||
| псевдоним = |
|||
| вложки = |
|||
| още = |
|||
| баща = |
|||
| майка = |
|||
| брак = |
|||
| партньор = |
|||
| деца = |
|||
| подпис = |
| подпис = |
||
}} |
}} |
||
Версия от 07:44, 23 август 2018
| Станчо Димитриев | |
| български морски офицер | |
-Stancho_Dimitriev.jpg) На борда на крайцера „Надежда“. Източник: ДА „Архиви“ | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Националност | българин |
| Учил в | Национален военен университет |
Станчо Димитров Димитриев е български офицер, капитан I ранг, участник в Сръбско-българската война (1885), командир на Крайцера „Надежда“ и командир на Военноморския флот на България.
Биография
Станчо Димитриев е роден на 22 март 1866 г.[1] в с. Беброво. През 1883 г. постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище. При избухването на Сръбско-българската война (1885) е включва в редовете на 7-и пехотен преславски полк и взема участие в боевете при с. Радейна и Пирот (14 – 15 ноември), където е ранен. За участието си във войната е награден с Войнишки кръст „За храброст“ IV степен.
През 1886 г. взема участие в детронацията на Александър I Батенберг и в състава на конвоя, който го е есктернирал по Дунав. След контрапреврата е разжалван и изпратен да служи в 9-и пехотен пловдивиски полк като редник.[2] По-късно е амнистиран и продължава обучението си във Военното училище, като достига до звание юнкер, дипломира се 70-и по успех от 163 офицери, на 27 април 1887 г. е произведен в чин подпоручик и зачислен в 6-и пехотен търновски полк.[3].
През 1888 г. е зачислен във флотилията и Морската част в Русе.[2] На 18 май 1890 г. е произведен в чин мичман I клас. Същата година като мичман I ранг от Флотилията и морската част и е командирован за обучение в Кралски военноморски колеж в Гринуич, Англия, като завършва през 1893 г. На 2 август 1894 е произведен в чин лейтенант, а в периода 1897-1898 г. специализира във Френски военноморски флот.[4]
На 14 февруари 1900 г. е произведен в чин капитан-лейтенант, а през следващата година е назначен за командир на Крайцера „Надежда“. По-късно през 1905 г. е назначен за началник-щаб на флота. В периода (1 юли 1908 – 15 април 1911) командва Военноморския флот на България.
Капитан I ранг Станчо Димитриев е женен и има 4 деца. Умира на 13 април 1913 в София.
Военни звания
- Редник (1886)
- Подпоручик (27 април 1887)
- Мичман І клас (18 май 1890)
- Лейтенант (2 август 1894)
- Капитан-лейтенант (14 февруари 1900)
- Капитан II ранг (14 февруари 1904)
- Капитан I ранг (15 октомври 1908)
Образование
- Военно на Негово Княжеско Височество училище (1883-1887)
- Кралски военноморски колеж в Гринуич, Англия (1890-1893)
- Френски военноморски флот (1897-1898)
Награди
- Войнишки кръст „За храброст“ IV степен (1885)
Бележки
Източници
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.
- Марков, Иван. Осми випуск на Софийското военно училище. София, Печатница на Военно-издателския фонд, 1937.
- Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985.
- Танчев, Иван. Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912). София, ИК „Гутенберг“, 2008. ISBN 9789546170491.
