Слепче (община Демир Хисар): Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
| Ред 27: | Ред 27: | ||
Селото е разположено в източните склонове на [[Илиница (планина)|Илиница]], на 3,3 km северно от общинския център [[Демир Хисар (град в Република Македония)|Демир Хисар]]. Землището на Слепче е 24,5 km<sup>2</sup>, от които горите заемат площ от 1737 ha или по-голямата част от землището, обработваемите площи заемат 365 ha, а пасищата 367 ha.<ref name="Мој Роден Крај">{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://www.mojrodenkraj.com.mk/village.php?id=362 | заглавие= Слепче |достъп_дата = 2018-08-17 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Мој Роден Крај|език= |цитат= }}</ref> |
Селото е разположено в източните склонове на [[Илиница (планина)|Илиница]], на 3,3 km северно от общинския център [[Демир Хисар (град в Република Македония)|Демир Хисар]]. Землището на Слепче е 24,5 km<sup>2</sup>, от които горите заемат площ от 1737 ha или по-голямата част от землището, обработваемите площи заемат 365 ha, а пасищата 367 ha.<ref name="Мој Роден Крај">{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://www.mojrodenkraj.com.mk/village.php?id=362 | заглавие= Слепче |достъп_дата = 2018-08-17 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Мој Роден Крај|език= |цитат= }}</ref> |
||
Селото има Основно училиште „Гоце Делчев“ до V отделение, филиално училище на ОУ „Гоце Делчев“ - Демир Хисар. Над селото, в източна посока, се намира един от някогашните големи български просветни и духовни центрове - [[Слепчански манастир|Слепчанският манастир |
Селото има Основно училиште „Гоце Делчев“ до V отделение, филиално училище на ОУ „Гоце Делчев“ - Демир Хисар. Над селото, в източна посока, се намира един от някогашните големи български просветни и духовни центрове - [[Слепчански манастир|Слепчанският манастир]]. Църквата „[[Свети Никола (Слепче, Демирхисарско)|Свети Никола]]“ е възрожденска.<ref name="Мој Роден Крај"/> |
||
== История == |
== История == |
||
Версия от 14:23, 23 август 2018
Тази статия е за демихисарското село. За кичевското вижте Слепче (община Долнени).
| Слепче Слепче | |
| — село — | |
 Дом на културата в центъра на селото | |
  Слепче | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Демир Хисар |
| Географска област | Демир Хисар |
| Надм. височина | 679 m |
| Население | 719 души (2002) |
| Пощенски код | 7240 |
| МПС код | BT |
| Слепче в Общомедия | |
Слепче (изписване преди 1945 година Слѣпче, Шаблон:Lang-mk) е село в община Демир Хисар, Република Македония.
География
Селото е разположено в източните склонове на Илиница, на 3,3 km северно от общинския център Демир Хисар. Землището на Слепче е 24,5 km2, от които горите заемат площ от 1737 ha или по-голямата част от землището, обработваемите площи заемат 365 ha, а пасищата 367 ha.[1]
Селото има Основно училиште „Гоце Делчев“ до V отделение, филиално училище на ОУ „Гоце Делчев“ - Демир Хисар. Над селото, в източна посока, се намира един от някогашните големи български просветни и духовни центрове - Слепчанският манастир. Църквата „Свети Никола“ е възрожденска.[1]
История
В XIX век Слепче е изцяло българско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Слепче е посочено като село в каза Прилеп с 38 домакинства и 200 жители българи.[2]
Според данни на Васил Кънчов от 90-те години на XIX век поминък на жителите на Слепча е градинарската работа в Цариград.[3] В „Македония. Етнография и статистика“ от 1900 г. Кънчов отбелязва Слѣпче като село с 570 жители, всички българи християни.[4]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Слепче има 800 българи екзархисти и работи българско училище.[5]
Село Слепче, както много други села в Демирхисарско, пострадва силно от имиграцията в посока Америка и България. Особено големи изселнически вълни от Демирхисарско има след потушаването на Илинденско-Преображенското въстание, тъй като в района се разиграват най-драматичните сражения между четите на ВМОРО и османските войски.
През 1961 година Слепче има 1099 жители, които през 1994 намаляват на 791,[6] а според преброяването от 2002 година селото има 719 жители, от които 718 се самоопределят като македонци и един като сърбин.[7]
| Националност | Всичко |
| македонци | 718 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 1 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Бележки
- ↑ а б Слепче // Мој Роден Крај. Посетен на 2018-08-17.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.72-73.
- ↑ Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 24.
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.239.
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.172-173.
- ↑ Слепче на сайта на община Демир Хисар
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
| ||||||||||||||
