Христо Попвасилев (революционер): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Интитутъ --> Институтъ
Ред 6: Ред 6:
| починал-място =
| починал-място =
}}
}}
'''Христо Попвасилев Ризов''' (или '''Христо Василев''', изписване до 1945 година '''Христо попъ Василевъ'''), с псевдоним '''Бернардо'''<ref>Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.16</ref>, е български учител и революционер, деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].
'''Христо Попвасилев Ризов''' (или '''Христо Василев''', {{стар|Христо попъ Василевъ}}), с псевдоним '''Бернардо'''<ref>Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.16</ref>, е български учител и революционер, деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].


==Биография==
==Биография==

Версия от 12:46, 24 август 2018

Христо Попвасилев
български учител и революционер
Роден

Учил вСолунска българска мъжка гимназия

Христо Попвасилев Ризов (или Христо Василев, изписване до 1945 година: Христо попъ Василевъ), с псевдоним Бернардо[1], е български учител и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

Попвасилев е роден на 23 март 1874 година в Берово, Малешевско, в Османската империя, днес Република Македония. В 1895 година завършва без зрелостно свидетелство със седмия випуск педагогическите курсове на Солунската българска мъжка гимназия.[2] Работи като учител в Струмица, Сяр и други. В 1899 година става председател на окръжния комитет на ВМОРО в Струмица. При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в Нестроевата и 3 рота на 5 одринска дружина.[3] По време на Първата световна война Попвасилев служи в 59 пехотен македонски полк, 11 македонска дивизия.[4]

Бележки

  1. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.16
  2. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 112.
  3. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 114.
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 133.